Най-мистериозната книга в света – 600-годишният Ръкопис на Войнич, обърква учените от векове. Сега обаче един професор по лингвистика от университета в Бердфордшър, Великобритания, твърди, че е разчел тайнствения му код.
Ръкописът на Войнич, който е наречен на търговеца на книги Уилфрид Войнич, който го купува през 1912 г., е датиран с въглероден анализ до началото на 15. век. Вероятно е създаден в Северна Италия по време на Ренесанса. Ръкописът съдържа рисунки на фантастични растения и животни и е написан на непознат, вероятно измислен език, който никога досега не е бил разкодиран дори и малко &ndash; отделните думи, структурата на изреченията и дори диаграмите на звезди и билки са пълна мистерия.&nbsp; <div><br /> Съществуват стотици недоказани хипотези за създаването на ръкописа. Някои смятат, че е изключително добре направен старинен фалшификат. Други &ndash; че съдържа тайнствени научни знания, кодирани така, че да бъдат разбрани само от посветените. Много от най-големите учени и специалисти от последните десетилетия са опитвали да пробият тайната му &ndash; включително най-добрите криптографи от Първата и Втората световни войни &ndash; но неуспешно. <br /> <br /> Сега обаче професорът по лингвистика Стивън Бакс обяви, че е постигнал напредък в дешифрирането на текста, като се фокусирал върху откриването на лични имена,&nbsp;съобщава ExtremeTech, цитиран от obekti.bg.<br /> <br /> Ръкописът на Войнич съдържа над 170 000 букви, някои от които са просто чертички, направени с перо и мастило. По-голямата част от текста може да бъде опростена до азбука от само 30 букви. Анализи показват, че той е написан по закони, много наподобяващи истинска човешка реч, което е основен аргумент срещу тезата, че е просто драсканици без никакъв смисъл. Чрез илюстрациите ръкописът е разделен на шест части, отнасящи се за човешката биология, билките, астрономията, космологията, рецепти и медицина. <br /> <br /> <img width="510" vspace="2" hspace="2" border="2" height="284" alt="" src="/documents/newsimages/editor/201403/книга2.jpg" /><br /> <br /> Бакс обяснява, че е идентифицирал имената на описаните в книгата билки и звезди по начина, по който някога са били разчетени и много египетски йероглифи &ndash; съотнасяйки ги към рисунките. След това ги използвал като своеобразен код за разшифроване и на други букви и думи. Сред разчетените термини са съзвездието Телец, Плеядите и думата &bdquo;кантайрон&rdquo;, която очевидно е използвана, за да опише растение, вероятно синчец (на лат. от рода Centaurea). <br /> <br /> Все така неясна обаче остава природата на текста. Може би това е измислен, авторски език като тези, създадени от Дж. Р. Р. Толкин. Може би наистина е фалшификат. Може би е закодиран латински език. Или оригинален пътепис на някой авантюрист като Марко Поло &ndash; съдейки по странните картини. Предполага се дори, че е събраното знание на тайна научна организация, която е намерила начин да скрие теориите и знанията си от очите на обикновените хора. Каквато и да е истината, първата крачка към нея вече е направена. <br /> <br /> <img width="510" vspace="2" hspace="2" border="2" height="346" alt="" src="/documents/newsimages/editor/201403/книга3.jpg" /><br /> <br /> <strong>ДОСИЕ БЛИЦ</strong><br /> <br /> През 1912 г. американският библиограф и колекционер на антикварни книги Уилфрид Войнич (съпругът на Лилиан Войнич, авторката на знаменития роман &quot;Стършел&quot;) открива в йезуитски колеж край Рим странен ръкопис, съдържащ 246 пергаментови страници (вероятно липсват още 28) с размер 24,5/17 см. <br /> <br /> Самият Войнич е много интересна фигура &ndash; борец за освобождението на Полша, избягал от каторга в Сибир, женен за кратко за ирландската писателка Етел Войнич, в края на живота си той се установява в Америка и започва да се занимава с антики. Най-ценната му находка е именно споменатият ръкопис, състоящ се от 234 пергаментови страници. Към него имало приложено и любопитно писмо, датирано от 1666 година. То било изпратено от Маркус Марси, ректор на Карловия университет в Прага, до учения йезуит Анастасиус Кирхнер. <br /> <br /> В писмото Марси моли колегата си да помогне в разгадаването на ръкописа и добавя, че навремето книгата била собственост на император Рудолф ІІ (1552-1612). В двора на владетеля на Бохемия смятали, че загадъчният текст е писан през XIII век от Роджър Бейкън, прочутия францискански монах, философ и алхимик.<br /> <br /> Доскоро се смяташе, че манускриптът е създаден през XV в. Но радиовъглеродният анализ, който направиха наскоро физици от Масачузетския технологичен институт, сочи, че той е по-стар &ndash; датира от XIII в. Установено е и, че цветовете на мастилата съответстват на палитрата от епохата на Ренесанса. Според учени от Аризонския университет в САЩ, извършили радиовъглеродно датиране на пергамента, той е от от началото на XV век, тоест с почти цял век по-стар, отколкото се смяташе досега. Трябва да се отбележи, че датировката се отнася за времето, когато е направен самият пергамент, а текстовете може да са написани и по-късно. За съжаление, радиовъглеродната датировка на мастилото е невъзможна.<br /> <br /> <img width="510" vspace="2" hspace="2" border="2" height="352" alt="" src="/documents/newsimages/editor/201403/книга4.jpg" /><br /> <br /> Книгата е написана на неизвестен език чиято азбука е толкова странна, че лингвистите все още спорят колко букви включва &ndash; броят им варира от 19 до 28. Тя се състои от 6 раздела. Първият е биологичният. Всяка негова страница е украсена с изображение на растение или животно. Предполага се, че е атлас на земната флора и фауна, обаче някои от изтипосаните екземпляри не съществуват на планетата ни. Вторият раздел е космологичният. <br /> <br /> В него е показана небесна карта, съставена от 6 &bdquo;островчета&rdquo;, между които има &bdquo;езерца&rdquo;. На една от страниците е нарисувана летяща чиния. Фармацевтичният раздел изобилства с изображения на растения (повечето неизвестни на земната наука) и всяко от тях е придружено с някакъв текст &ndash; навярно описание на целебните свойства на съответната билка.Четвъртият раздел съдържа кратки абзаци, разделени помежду си със звездообразни &bdquo;чавки&rdquo;.<br /> <br /> Изследователите предполагат, че това са кулинарни рецепти. Петият е посветен на астрологията. Интересно е, че в него са показани не 12, а 24 зодиакални знаци. Допълнителните 4 са представени като лодки. Шестият раздел е астрономичният. Той е претъпкан с изключително точни небесни карти. В него има и изображения на 2 скафандъра &not; досущ като тези, които използват земните космонавти. На една от страниците се кипри обект с неправилна форма &ndash; според мнозина учени става дума за галактика или мъглявина.<br /> Войнич дава ръкописа на филолози, за да го разчетат. <br /> <br /> Но експертите се изгубват в превода. Уилям Фридман, спец по военна криптография, смята, че текстът е създаден с помощта на изкуствен език и е шифрован. &bdquo;Съдържанието на &bdquo;Манускриптът на Войнич&rdquo; е съвсем смислено. То е на някакъв европейски език, който умишлено е приведен в този вид със съдействието на специален алгоритъм&rdquo;, категорична е проф. Катлийн Донахю от Йейлския университет. <br /> <br /> Проф. Джеймс Фин, колега на Донахю, пък отбелязва в книгата си &bdquo;Надеждата на Пандора&rdquo;: &bdquo;Ръкописът е визуално кодиран текст на иврит, целта е читателите му да бъдат тотално заблудени&rdquo;. Лингвистът Уилям Нюболд е сигурен, че манускриптът е създаден на латински и е шифрован със суперсекретен код. Френският криптолог Жак Ги опонира: &bdquo;Абсурд! Анализирах дължината на думите и сричките и открих, че езикът наподобява виетнамския&rdquo;. В спора се включи и българинът Лео Левитов, филолог от университета в Оксфорд: &bdquo;Книгата, намерена от У.Войнич, съдържа фламандски думи, но те са изопачени до неузнаваемост&rdquo;. А според проф.Рене Цандбергер от Европейската космическа агенция в ръкописа се преплитат 2 неизвестни езика. Изследванията продължават.<br /> <br /> <iframe width="510" height="400" src="//www.youtube.com/embed/fpZD_3D8_WQ" frameborder="0" allowfullscreen=""></iframe></div>