Били ли са американските астронавти през 1969 година на Луната? Съмненията и дискусиите по този въпрос не затихват от десетилетия. Сега руснаците явно са решили да проверят този факт – лично!

Новината съобщи ръководителят на руската космическа агенция "Роскосмос" Дмитрий Рогозин: една от задачите на планираната за след 2030 година руска мисия до Луната ще е да провери дали американците наистина са били на Луната през 1969 година: "Поставихме такава задача - да се отиде и да се провери били ли са там, или не. Те казват, че са били. Ще проверим."

Отговорът на Рогозин на уточняващ въпрос, зададен от кореспондент, създаде впечатлението, че шефът на "Роскосмос" се е пошегувал. Но в Русия отдавна съществуват съмнения относно мисията на НАСА "Аполо-11", пише Дойче веле. Съветският съюз се отказа от програмата си за изследване на Луната в началото на 1970-те години, след като четири експериментални ракети се взривиха.

Сега Русия планира да изпрати след 2030 г. космонавти на Луната, които да останат там две седмици. По думите на Рогозин нито една страна не може сама да изпълнява програма за полети до Луната и уточни, че Русия се надява на сътрудничество със САЩ, Европа и Китай. Миналата година Русия се съгласи да работи заедно с НАСА по проекта за орбитална станция около естествения спътник на Земята, наречена "Deep Space Gateway".

В средата на юли 1969 година половин милиард души на Земята проследяват на живо по телевизията как астронавтите Нийл Армстронг и Бъз Олдрин стъпват на Луната, докато астронавтът Майкъл Колинс остава в капсулата. Тогава почти никой не оспорва достоверността на черно-белите кадри, включително и в Съветския съюз.

През 1970-те години обаче американецът Бил Кейсинг издаде книгата си "Ние никога не сме били на Луната: Американската измама за 30 милиарда долара". И до днес тя е основният аргумент на всички, които вярват, че кацането на Луната през 1969 е била една гигантска инсценировка, заснета в тайно телевизионно студио. Инсценировката била дело на режисьора Стенли Кубрик, чийто филм "2001 - една одисея в Космоса" излиза още през 1968 година. Поръчител на измамата бил тогавашният американски президент Ричард Никсън, а снимките били направени в американската военновъздушна база Нортън в Сан Бернардино.

Първоначално книгата на Кейсинг предизвика най-вече насмешки и подигравки, но през седемдесетте години много американци започнаха вече да не приемат безрезервно всичко, което им казва правителството - особено след аферата "Уотъргейт". Още повече, че в творбата си Кейсинг поставя и въпроси, които изглеждат много смислени: Защо снимките от Луната са толкова добри, сякаш са правени от фотографи-професионалисти? Защо никъде на небето не се виждат звезди? И защо американският флаг, забоден на повърхността на Луната, се развява, макар там да няма атмосфера?

Авторът на творбата предлага свои обяснения за всичко. На аргумента, че стотици хиляди американци са видели с очите си и на място изстрелването на "Аполо 11", той обяснява как след като ракетата се е изгубила от погледа им, курсът ѝ е бил променен и тя е кацнала в Антарктика. Там астронавтите останали няколко дни, след което военен самолет ги откарал до Тихия океан, откъдето били прибрани от самолетоносач.

Самите астронавти реагираха особено гневно на твърденията, че били актьори в гигантска измама. Един от епизодите, който дълго ще се помни, е реакцията на Едуин "Бъз" Олдрин на провокацията на репортера Барт Сибрел, който през септември 2002 година поиска от астронавта да се закълне в Библията, че е бил на Луната, и го нарече "страхливец" и "лъжец". Олдрин, тогава на 73 години, удари с юмрук в лицето 35-годишния репортер.  

Бил Кейсинг почина през април 2005 на 82-годишна възраст. Но до последния си миг той продължи да вярва в своята теория за фалшифицираното от американците кацане на Луната.