Американският отговор за руските предложения за взаимни гаранции за сигурност не дава поводи за оптимизъм. Това заяви говорителят на Кремъл Дмитрий Песков, цитиран от световните агенции.

“Американският отговор е предаден на президента Владимир Путин, рано е за заключения, необходимо е време за анализиране на документа”, заяви Дмитрий Песков.

“Не може да се каже, че нашите съображения са били отчетени или че е била демонстрирана готовност да бъдат отчетени нашите притеснения”, каза още говорителят на руския президент.

Министърът на външните работи Сергей Лавров каза от своя страна, че реакцията на Вашингтон предполага започването на сериозен разговор, но само по второстепенните въпроси.

“Ще напомня, че главният въпрос е нашата ясна позиция, че е недопустимо по-нататъшното разширяване на НАТО на изток и разполагането на ударни оръжия, които могат да застрашават територията на Руската федерация”, настоя руският първи дипломат.

Американският отговор за руските предложения за взаимни гаранции за сигурност беше предаден в сряда вечерта лично от посланика на САЩ в Москва Джон Съливан на заместник-министъра на външните работи на Русия Александър Грушко.

Конкретните текстове не бяха оповестени официално, за да се запази възможността за конфиденциални преговори между страните.

Според официалната позиция в отговор на руските претенции срещу бъдещо членство на Украйна и Грузия в НАТО, Алиансът обяви, че всяка страна трябва да запази правото сама да избира съюзите в които се включва, за да гарантира националната си сигурност.

“Русия трябва да се въздържа от употреба на сила, агресивна реторика и действие срещу съюзниците и други нации.

Тя също трябва да изтегли войските си от Украйна, Грузия и Молдова, където те са разгърнати без съгласието на тези страни”, призова генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг в официално изявление.

Руските предложения за гаранции в сферата на сигурността бяха оформени в два проектодоговора - двустранен между Москва и Вашингтон, и многостранен между Русия и НАТО.

На 15 декември м. г. руският-заместник министър на външните работи Сергей Рябков лично предаде документите на американския заместник-държавен секретар Уенди Шърман, а на следващия ден те бяха изпратени в столиците на всички натовски държави.

Русия настоява за правни гаранции, че НАТО няма да се разширява повече на изток, че военната инфраструктура на Алианса ще бъде изтеглена на позициите от 1997 г. и че в непосредствена близост до руските граници няма да се разполагат ударни оръжейни системи.

“Нормандската четворка” настоя примирието в Източна Украйна да е безусловно 
Представители на Русия, Украйна, Германия и Франция излязоха с обща декларация за “безусловно спазване на примирието” в Източна Украйна, “независимо от разногласията по други въпроси, свързани с прилагането на Минските споразумения”. Това е първата договореност на т. нар. Нормандска четворка от края на 2019 година постигната на среща в Париж в сряда вечерта.

Украинският преговарящ Андрий Ермак - началник на кабинета на президента Влодимир Зеленски, подчерта, че за страната му намаляването на напрежението е приоритет, но иска то да се отнася не само за Донбас, но и за украинските граници.

Руският представител Дмитрий Козак отговори, че призивите на Запада към Москва да спре придвижването на войски на собствената ѝ територия са безпредметни. Той поиска от украинската страна да отмени закона, който позволява чуждестранни военни учения в Украйна.

Руският дипломат оцени като “почти нулев” напредъка на днешните преговори, но добави, че предстои допълнителна среща в Нормандски формат след две седмици в Берлин с участието на външните министри на четирите страни.