По равнище на развитие на т. нар. кибервойски, специализирани подразделения по киберсигурност за военни или разузнавателни цели, Русия може да се нареди сред първите пет държави на света. Пред нея са САЩ, Китай, Великобритания и Южна Корея. До този извод стигат руски аналитици въз основа на оценки, направени на фона на покачването на международното напрежение в тази сфера. 
Такива подразделения все по-често се използват и за информационни войни. Руските хакери, например, вече бяха обвинявани в намеса в изборите в САЩ и в атака срещу компютърните системи на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. Но нито една страна досега не е признала участието си в такива действия. 

Няколко десетки страни официално използват специализирани подразделения по киберсигурност, а неофициално те са над сто, констатира проучване на компанията Zecurion Analytics. 

Според нейните оценки с най-силна армия в киберпространството разполагат САЩ - държавното финансиране на това направление там може би достига около 7 млрд. долара, а броят на хакерите, работещи на държавна служба, е около 9 хиляди. 

В първата тройка на страните, където тези направления са най-силно развити, са още Китай и Великобритания. 

Оценката на потенциала в тази сфера се основава на военните бюджети на държавите, на стратегиите им за киберсигурност, на нормативните документи, на справочна информация на международни организации, на официални изказвания и на инсайдерска информация. 

Фирмата Zecurion е основана през 2001 г. и се занимава с разработване на програмно осигуряване за защита на данни от изтичане. Работи в сферата на информационната сигурност на пазарите на Русия, ОНД, Европа, САЩ, Япония и Турция. 

По нейни данни Русия влиза в първите пет страни по брой и финансиране на кибервойски. От компанията отказаха да разкрият точни оценки. Събеседник на "Комерсант" на пазара на информационната сигурност оценява числеността на руските кибервойски на около хиляда души. За тяхното финансиране годишно вероятно се харчат около 300 млн. долара. 

Основни направления в дейността на кибервойските, според Zecurion, са шпионажът, кибератаките и информационните войни, които "включват различни средства за въздействие върху настроението и поведението на населението на отделни страни". При това колкото по-развита е страната, толкова по-уязвима е тя за кибератаки. 

"Зависимостта на различни устройства и оборудване от интернет само ще расте. Това ще води до засилване на уязвимостта на отделни ползватели, на техните устройства, машини, а също и на системите и инфраструктурата на страната", обяснява Владимир Улянов - ръководител на аналитическия център на Zecurion. 

Данните на Zecurion пораждат съмнения у участниците на пазара. "В Центъра за правителствени комуникации на Великобритания (GCHQ), например, работят шест хиляди души. Голям въпрос е как аналитиците на Zecurion са изчислили, че именно 2000 се занимават с кибератаки", констатира Валентин Крохин - маркетингов директор в компанията Solar Security. Той отбелязва също, че шпионажът, кибератаките и информационните войни са от компетенциите на технологическото разузнаване, което "по правило е гражданска агенция и не може да използва военните бюджети". Във военните структури на държавите има киберкомандване, но това не са "военни хакери", а персонал, участващ в защитата на инфраструктурата на военните киберсистеми, най-малкото де-юре, обяснява той. 

"С най-развити киберчасти разполагат Южна Корея, Израел, Иран и Естония. Силите на Италия, Холандия, Турция и Франция в това отношение пораждат определени съмнения", казва Крохин. При това не трябва да правим разлика между защитата на инфраструктурата и атаките срещу противниците. "Нито една страна сега не признава, че тя извършва атаки срещу информационните системи на други държави", подчертава експертът. 

Активността в киберсредата все по-често става причина за напрежение в международните отношения. Така например, в края на 2016 г. Вашингтон обвини Русия в причастност към проникването в сървъра на Националния комитет на Демократическата партия на САЩ и въведе санкции срещу руската Федерална служба за сигурност (ФСБ), руското военно разузнаване (ГРУ) и няколко компании, сметнати за причастни към този инцидент. 

Миналата седмица директорът на националното разузнаване на САЩ публикува доклад, в който се твърди, че президентът на Русия Владимир Путин лично е наредил да започне "кампания за намеса" в президентските избори в САЩ през 2016 г. По-късно президентът Барак Обама призна, че е подценил влиянието на дезинформацията и хакерските атаки върху американското общество. 

Този проблем стои остро и в Европа. Германската Федерална служба за защита на конституцията преди няколко дни заяви, че руските хакери може би са замесени в атаката срещу компютърните системи на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). 

На 9 януари вестник "Файненшъл таймс" съобщи, че сървърите на Европейската комисия са подложени на все повече хакерски атаки. По данни на източници на изданието високопоставени чиновници са започнали да шифроват данни в електронната си поща, а ръководството на ЕС е разширило сътрудничеството си по въпросите на киберсигурността с НАТО. 

Ето страни с най-големи разходи за кибервойски:
Легенда: 1. Страна, 2. Финансиране ($ млн. годишно), 3. Численост (души) 

САЩ, 7000, 9000 
Китай, 1500, 20 000 
Великобритания, 450, 2000 
Южна Корея, 400, 700 
Русия, 300, 1000 
Германия, 250, 1000 
Франция, 220, 800 
Северна Корея, 200, 4000 
Израел, 150,1000 

Превод: БТА, Мария Коломиченко, в. "Комерсант"