Руско-европейската мисия до Марс, която трябваше да бъде изстреляна през лятото на тази година, се отлага до 2022 г., съобщава BBC.

Причината за забавянето на проекта Розалинд Франклин е невъзможността за пълна подготовка на съоръжението в предварително зададените срокове.

Пътуването от Земята до Марс може да се осъществи само при подходящо сближаване на орбитите. Ако тазгодишният момент бъде пропуснат, следващият ще е чак през 2022 г. Новината беше потвърдена от космическите агенции на Европейския съюз и Русия.

Хардуерът на марсохода Розалинд Франклин е произведен и е готов за експлоатация, но все още не е преминал пълния списък от тестове, за да бъде официално подготвен за полета.

Основните проблеми се свързани са някои от електронните кутии за управление на приземяването, произведени в Русия, както и с летателния софтуер, който е европейско производство.

Тези системи трябва да бъдат изпробвани в детайли, което ще отнеме повече време и няма как да приключи до лятото. Мерките срещу разпространението на коронавируса допълнително са забавили голяма част от съвместните инженерни проекти, се посочва още в съобщението.

"Наложи се да вземем трудното, но добре обмислено решение, да отложим изстрелването за 2022 г. Причината е, че искаме да гарантираме издръжливостта на всички компоненти на ExoMars.

Уверен съм, че мерките, които предприехме заедно с европейските ни колеги, ще дадат резултат и ще осигурят успешното приключване на мисията", заяви директорът на Роскосмос Дмитрий Рогозин.

Ръководителят на Европейската космическа агенция Ян Вьорнер пък уточни, че пандемията от коронавируса също е изиграла роля за забавянето на проекта. По думите му той не е единственият фактор, но е "възпрепятствал придвижването на хора от различни държави, включително и от Франция, Италия и Русия".

Ако бъде изстреляна през 2022 г., мисията ExoMars Розалинд Франклин ще стъпи на повърхността на Червената планета през 2023 г.

Основната ѝ цел е да потърси следи от живот на Марс. За целта апаратурата се съхранява при изключително стриктни мерки за стерилност. Предизвикателството е те да бъдат подсигурени и през следващите две години.

Апаратът е кръстен на британския физик Розалинд Франклин, която е един от пионерите в изучаването на структурата на ДНК.