Когато през 80-те години вкарали Ханс Шулце в затвора в комунистическа Източна Германия, той изобщо не допускал, че някога ще се върне там, след като излезе. Но сега той редовно отключва вратата на своята килия, за да покаже на туристите какъв е бил животът в затвор на тайната полиция Щази.

Западногерманецът Шулце, който бил представител на своята химическа компания на Изток, пътува през 1986 т. за панаира в Лайпциг, когато спира в автосервиз и случайно се запознава с една жена. Шулце е запленен от добре облечената жена и те започват връзка. Измерението "Изток-Запад" на отношенията им е било вълнуващо, но и до ден-днешен той не е сигурен дали тя наистина го е обичала, или просто го е използвала, пише Ройтерс.

"Не знаех, че тя е нещатен информатор на Щази", казва 66-годишният Шулце, който сега е екскурзовод в затвора "Хоеншонхаузен" в Източен Берлин, където е лежал преди три десетилетия. "Едва по-късно, когато бяха повдигнати обвинения в шпионаж, всичко започна да изглежда по друг начин", добавя той.

Тези истории на съблазняване, двуличие и предателство, характерни за шпионажа в епохата на Студената война, сега отново са във фокуса на вниманието в навечерието на 30-годишнината от падането на Берлинската стена на 9 ноември, довело до обединението на Германия.

Известно време, след като вече имал връзка с жената, Шулце разбрал, че нейният съпруг - с когото били разделени - работи в Щази. Цялата картина обаче се изяснила едва когато през 2009 г. медии съобщили за досиета й в Щази. Под ръководството на директора си по въпросите на разузнаването Маркус Волф Щази се усъвършенства в използването на т.нар шпионите "Ромео" - агенти, които с чар и хитрост хващали в примката си източници на ценна разузнавателна информация.

Шулце не знае, че на неговата любима е възложено от Щази да завързва запознанства със самотни пътници и бизнесмени от Запада. Пред него тя твърди, че иска да избяга на Запад, но той още не е сигурен дали това е било нейно желание, или от Щази са искали тя да продължи да работи за тях на Запад.

Три години преди падането на стената Шулце е арестуван на границата, когато иска да напусне ГДР. В колата му е намерено писмо от жената, в което тя пише за работата на съпруга си, както и пари, които тя искала Шулце да занесе на Запад.

Той е обвинен в шпионаж, а на следващия ден любимата му също е арестувана, но той не е сигурен в какво е била обвинена. В крайна сметка източногерманските власти оттеглят обвиненията в шпионаж, нелегален трафик на хора и издаване на държавни тайни - които биха довели до продължителна присъда - и той е осъден на две и половина години затвор за валутни престъпления и помагачество за незаконно преминаване на границата.

"Да ви кажа, това е тежък удар. Първо трябва да осъзнаеш какво е станало", казва той за манипулацията с чувствата му. "Сега знам, че са го направили умишлено, точно в това ги обвинявам".

Шулце смята, че вероятно заради това, че е бил западногерманец, с него са се отнасяли по-добре в "Хоеншонхаузен", където през 50-те години е било широко използвано физическото насилие, преди да се наложат психологическите методи на разпит. Той е прехвърлен в друг затвор, преди да бъде освободен през октомври 1987 г. Месец по-късно била освободена и неговата любовница, излежала присъдата си, работейки в кухнята на "Хоеншонхаузен". В затвора те се видели, но Шулце казва, че връзката им приключила около времето на излизането им от затвора. След обединението тя започнала да продава коли и била управител на хотел на Запад.

След обединението на Шулце първо му било трудно да се върне в затвора, но той иска да направи така, че хората - включително деца, родени много след рухването на Източна Германия - да знаят какво е ставало зад стените на този затвор. Сега той разказва своята история пред някои от над 455 хиляди души, които посещават годишно "Хоеншонхаузен".

В него са лежали хиляди политически затворници, а сега той е превърнат в музей и мемориал. "Този период все още ме вълнува и затова сега правя обиколки тук, за да предам посланието" казва Шулце.