Българското общество е интересен феномен. То обича да се разделя на групи. Като в черно-бял филм, едните са чисто бели, а другите са лоши и черни. Подхвърлят си епитети и квалификации. Така се случва и сега, при обсъждането на Истанбулската конвенция. В софистиката има начин за водене на спор – „събаряне на фалшиви крепости“, коментира От Д-р Любомир Калудов за "Труд".

Едно твърдение, което никой не оспорва, се „пришива“ към друго и се прави неверен извод: „Който е против Конвенцията подкрепя насилието върху жените. Той е невеж руски агент. Не споделя европейските ценности и тегли страната към Путин и Евразия.“ В публичното пространство се мятат незнайно кога направени статистики: „Един милион български жени са малтретирани. Всяка четвърта жена е тормозена и бита.“

Мъжът се представя като неандерталец. Прибира се от работа, гледа мач, насмуква се с ракия и шамаросва жената и децата. Това са разсъждения на хора, които никога не са изпитали истинска любов, радостта от майчинството, подкрепата и уважението в семейството. Този образ на българския мъж обижда не само мен, но и моите приятели, семействата, които познавам, жените, с които работя. Добре, че от Брюксел ни изпращат такъв ценен документ, да се научим на ум и разум.

Нищо, че си имаме: Закон за защита на детето, Закон против домашното насилие, Закон против дискриминацията и пр. Наказателният кодекс (чл. 130 ал. 2) определя като телесна увреда дори шамар, причиняващболка и страдание. Ако тези текстове не се спазват, това си е наш, а не Европейски проблем. Казват, че българският превод на Конвенцията бил неточен. Нямало в Европа добри преводачи и станало объркване. Това, естествено, не е вярно. Българският текст е дискретно манипулиран. Някак си набързо да го приемем – виж колко страни са го подписали.

Пропусната е думата „gender“ , сега основна тема на раздора.

Обяснителният доклад към Конвенцията (над 41 хиляди думи, около 130 стр. ) не е преведен и представен на депутатите при ратифицирането. В този доклад се съдържат редица, най-малкото смущаващи клаузи. Според медицинските си знания, ще се опитам да внеса пояснение на термините, така свободно интерпретирана в публичното пространство от социолози, политици, прависти, представители на НПО и пр.

Полът(sex) се формира от самото зачеване при обмяната на хромозоми. Първичните полови белези се развиват по време на бременността и малко след нея. След това полът е статичен и не може спонтанно да се промени. За някои хора е трудно вписването в общия модел мъж/жена, поради физиологични и анатомични причини. Хермафродитите (интерсексуални) имат комбинация от полови органи на двата пола. Истинският хермафродитизъм (наличие на яйчници и тестиси) е изключително рядка генетична аномалия. В международната класификация на болестите (МКБ 10) това заболяване е под рубриката Q56 и се използва терминът „неопределен пол“.

В същата МКБ 10, под рубриката F64 е записано: Транссексуалност – хора, които имат полови белези на единия пол, но вътрешно, психически се възприемат от другия. Транссексуалността не е анатомична аномалия, физиологично състояние, обществено възприятие или социална роля.

Тя е психологически проблем. В по-старата медицинска литература, в МКБ 8 и МКБ 9 , в раздела „Разстройства на половото влечение“ са описани сексуални девиации от два типа:
1. Отклонения в начина на реализацията (садизъм, мазохизъм, ексхибиционизъм и пр.)
2. Отклонения в обекта на влечение (педофилия, геронтофилия, некрофилия, зоофилия и пр.)

През 1969 г. американското общество е шокирано от сблъсъците между полиция и хомосексуалисти в едно нюйоркско кафене.

Политиците в САЩ се страхуват за властта си толкова, колкото и нашите. Протести и обществени вълнения означават раздяла с управлението. Започва борбата на ЛГБТ (лесбийки, гейове, бисексуални и транссексуални) за признаването им за репресирани и дискриминирани. През 1979г Световната здравна организация (СЗО) приема новата класификация – МКБ 10, в която, под натиска на Американската психиатрична асоциация са премахнати психичните отклонения „хомосексуализъм (уранизъм)“ и „лесбийство (сафизъм)“.

Болестта става норма. „Старата дума пол (sex), трябваше да се замени с нова, защото до тогава на въпроса: „Какъв е вашият пол“, на хората им хрумваха два отговора: „мъж или жена“. (Габриеле Куби сп. „Християнство и култура“2015г.). Думата „gender“ е използвана за първи път през 1955г от американския сексолог Джон Мани, а по късно е станала любима на ЛГБТ обществото . Полът се превръща от биологично определен в нещо, което зависи от социалната среда и възпитанието. Напомня ми за съветските учени Лисенко и Мичурин. При подходящи условия ябълката става слива.

Какво ме смущава в Истанбулската конвенция: Това е първият международен документ, който съдържа определението gender. Термин от психологията влиза като норма в законодателството. Преводът на тази дума като „социален пол“ е неточен и не описва съдържанието ?. Хората, които не се вписват в природно дадената им роля на мъже и жени –групата ЛГБТ, всъщност имат проблем със своето вътрешно усещане за пол или имат девиация на половото влечение. Gender е всъщност техният психологически пол. „Обяснителният доклад пояснява, че с оглед на половата идентичност : „трансполови или транссексуални лица, кросдресъри, травестити или други групи лица, които не се вписват в обществените стереотипи за пол –„мъж или жена“, са под закрилата на тази Конвенция.“ Това заключение прави организацията Трансджендър Европа (TGEU) още през 2014 г.на сайта си: https://tgeu.org/protection-of-trans-people-under-the-istanbul-convention/.

Дотук нищо тревожно. Ще внимаваме на кого какъв му е психологическия пол и няма да го дискриминираме. Девиациите не ни засягат. Гейовете да си гейят, лесбийките да си лесбят. Тревожното е,че трябва да въведем обучение на децата си за „нестериотипни джендър роли“ и „джендър предизвиканото насилие“ в училищата.

В детската градина, децата трябва да научат, че не са момченца и момиченца. Могат да си изберат други джендър роли. Нестериотипни. Подписването на Истанбулската конвенция означава, че страните по принцип са съгласни с мерките в нея. Но те не са обвързани с нейните разпоредби, докато не я ратифицират. След това, като международен правен акт, Конвенцията има предимство пред националното законодателство…

Нека да не избързваме да поставяме в текстовете на законите си думата gender. Може да се наложи някой след нас да я трие. В Конвенцията има един контролен орган GREVIO с наднационални права и пълномощия. Нещо като европейско КГБ, Гестапо или ЩАЗИ. Членовете на тази комисия се избират според географски критерии, „джендър баланс“ и „джендър равновесие“ (чл. 66 т.2 и т. 4а). GREVIO прави проверки, изготвя доклади, както по своя преценка, така и по сведения на НПО.

Погледнах кои са сегашните членове на GREVIO. Жени от Турция, Сърбия, Франция, Испания, Италия, Португалия, Австрия, Албания, Малта и Черна гора (https://www.coe.int/en/web/istanbul-convention/members). Впечатляващи биографии на учени. Нито една от тях не е споменала дали е омъжена и дали има деца. Поне повечето срещу „sex“пишат „жена“. И защо няма нито един мъж в комисията? Поне гей? Това не е ли дискриминация? Ако човек прочете текста на Истанбулската конвенция и прескочи няколко израза, може да се просълзи от умиление. Каква грижа за жените, каква доброта, какъв алтруизъм! Как сме могли досега…

Обещаваме, няма повече…

Носителите на властта са в ендшпил. Ако откажат да подкрепят Конвенцията, ще им дърпат ушите в Брюксел. Ратифицирането е голяма крачка напред към излизането в опозиция. Труден избор. Накрая – един весел изход.

Има точка, която е спасителна за българските политици: „Член 77 — Териториално приложение 1. Всяка държава или Европейският съюз могат към момента на подписване или при депозиране на документа за ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване да посочат територията или териториите, за които се прилага настоящата Конвенция.“ Ратифицираме Конвенцията и определяме територии за нейното действие: „Факултето“, „Столипиново“ и „Комлука“. Там има други правила и законодателства. Щом от Истанбул заповядват, да видим дали Асенчо ще бие Айшето и ще спи със сестра?!

Насилието върху жените никога не е било в ценностната система на българите. Комините на нашите къщи са по-стари от повечето държави по света, които сега ни дават съвети. Независимо от това, какво мислят в Брюксел, моите деца и внуци ще са красиви мъже и жени и никога объркани в самоидентичността си джендъри. Ако дядо ми Михаил чуе за какво се спори, ще се обърне…