<em>Енчо Господинов е специален съветник на еврокомисаря за международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реакция при кризи Кристалина Георгиева. Заместник-генерален секретар в областта на политиката и комуникациите на Международната федерация на Червения кръст и Червения полумесец (2007-2009). Представител на Делегацията на Международната федерация на Червения кръст и Червения полумесец в Ню Йорк (1999-2007). Представител на регионалната делегация за Централна и Източна Европа в Будапеща (1996-1999). Международен кореспондент на в. &bdquo;Поглед&rdquo;. Енчо Господинов участва в създаването на Европейския доброволчески корпус, чийто основи бяха поставени миналата седмица в Будапеща. </em><br /> <br /> <strong>- Какво ще представлява Европейският доброволчески корпус?</strong><br /> - Доброволческият корпус на Европа е нещо ново и не съвсем. Ново е, защото ЕК в лицето на Кристалина Георгиева, нашия комисар, поема инициативата да създаде такъв корпус, който от една страна да покаже, че европейците и особено младите европейци, не са равнодушни към това, което става в останалите части на света. Много млади хора, според редица социологически изследвания, искат да служат на някаква добра кауза. Някои от тях избират Червения кръст, други избират &bdquo;Лекари без граница&rdquo;, други избират &bdquo;Хелзинки Уотч&rdquo; и т.н. Много хора биха искали да са там, където са събитията. Има войни, има природни бедствия, има трагедии с 30-тина милиона бежанци по света. Много от младите европейци, в това число и от Източна Европа, искат да бъдат там, искат да са на кръстопътищата на историята, в окото на бурята. И поради този натиск, който младите хора оказват на своите правителства в Европа, преди няколко години гръцкото правителство предложи на ЕС да помисли за такъв корпус. Когато Кристалина стана комисар и се зарови в историята на проблема, тя предложи Европа да има свои доброволчески сили, така както американците имат свой Корпус на мира, където младите хора, а и не съвсем младите хора да могат да помагат както в собствените си държави, така и в други държави и други континенти. През последните две години тази идея от идея на хартия започна постепенно да придобива някакъв контур и преди една седмица в Будапеща Кристалина заедно с унгарската държавна секретарка по европейските въпроси събраха стотина представители на правителства, на НПО, на Червения кръст, хора, които имат опит и са заинтересувани да видят къде се намира този проект и да се види кой какво ще прави.<br /> <br /> <strong>- Кога стартира пилотният проект?</strong><br /> - Пилотните проекти са всъщност три - набиране на доброволци, обучаване на доброволци по определени специалности и след това изпращането им. Принципът няма да бъде организация, която сама по себе си ще има своя администрация, своя щаб-квартира. Корпусът ще бъде една малка група хора на щат, вероятно с организацията ще се заеме агенция. Ще се сформират екипи от доброволци, например, 15 души от България, 15 - от Швеция, 15 - от друго място, и ще бъдат изпращани там, където е необходимо &ndash; в Никарагуа, Либия, Русия, в Турция. При бедствие тези хора, да речем, в разстояние на 24 часа, на 48 часа, трябва да бъдат мобилизирани, изпратени и да стоят на мястото на бедствието 3 седмици или 1 месец, колкото трябва. Тези пилотни проекти ще обхващат доста голям географски спектър на Европа и ще служат като модел.<br /> <br /> <strong>- С какво се отличава новата идея от модела на доброволчество досега?</strong><br /> - Доброволчеството има много стари традиции. Червеният кръст само има над 130 години доброволческо движение. Вижда се, че всъщност доброволците на неправителствените организации работят ръка за ръка с малка група специалисти. Тук обаче има нещо ново &ndash; става дума за подвижна мобилна хуманитарна сила, която няма да бъде на щат никъде, това са инженери, лекари, студенти, пожарникари, всеки който знае нещо и може да го използва, хора, които са под ръка 24 часа в денонощието, готови да бъдат изпратени във всяка точка на Европа и извън Европа, ако стане нещо за 3 седмици или за 3 месеца, хора, на които като доброволци трябва да се намери начин кой да им поеме разходите, самолетен билет, скромен хотел или квартира, където да живеят, докато работят в Африка, здравна застраховка, риск за живота, така че тези хора да бъдат на разположение на Европейския доброволчески корпус. От друга страна целта е да се покаже, че на Европа й пука за останалата част на света. Че Европа не си е обърнала гърба и си живее живота в Скандинавието или в Испания, а че дори държави със скромни възможности като България сме богати на талантливи млади хора и ако те имат желание, да могат да помогнат. Това е за идеята. Те вече постепенно се оформя. Има решение на Европейския парламент този корпус догодина да бъде създаден. В момента юристите и специалистите в Брюксел изработват основните елементи на т.н. законодателен акт за Доброволческия корпус, който догодина ЕП трябва да приеме и след като го приеме, вече т.н. списък с хора трябва да бъде готов. Това също ще допринесе ЕС да се докаже като организация която действа, не само дава пари на донорите.<br /> <br /> <strong>- Новият проект няма ли да се сблъска с доброволческите практики на ООН, на Червения кръст и на други организации?</strong><br /> - Въпросът е основателен. Именно затова тези 2 години откакто тази идея е тръгнала да се развива, се прави много широка обществена консултация между Брюксел, ЕК и всички институции, които имат доброволчески образувания &ndash; Международния Червен кръст, който е организацията с най-голям брой доброволци &ndash; 13 милиона, ООН и останалите. Целта на тези консултации е да се избегне дублирането, да се избегне създаването на нови структури, а плюс това да се направи подвижна хуманитарна сила, която да вземе най-добрите специалисти.<br /> <br /> <strong>- Кой ще попълва списъка с доброволците &ndash; правителствата, неправителствените организации или те директно ще кандидатстват?</strong><br /> - Това ще трябва да го обмисли ЕП. Когато се създава едно нещо, трябва да се предложи бюджет. Този бюджет може да дойде по линия на правителствата, може по линия на частния корпоративен сектор. Това в момента се обсъжда. Идеята обаче е, че парите за този корпус няма да бъде за сметка на хуманитарния бюджет, който има Кристалина Георгиева. По никакъв начин няма да се ощетяват хората, които чакат брашно, палатки, хляб, лекарства.<br /> <br /> <strong>- Ако има желаещи, към кого те трябва да се обърнат?</strong><br /> - Когато този корпус стане факт, той вече ще има адрес, централа, контакт. Много е важно да се каже, че доброволчеството на пръв поглед изглежда евтин труд &ndash; някой идва и работи, но това не е така. Ако някой човек иска да помогне, той трябва да има умения. Няма нищо по-лошо от аматьорска тълпа от ентусиасти. Аз съм виждал какво може да направи такава група от неопитни хора в Армения в Югославия по време на войната. Тези хора заслужават адмирации, но ако те не се контролират, ще направят повече вреда, отколкото полза. Доброволчеството е скъп бизнес &ndash; някой трябва да намери пари, трябва да обучи определена група хора, 2000 души. Трябва да намери пари тези хора да бъдат селекционирани, намерени, да бъдат обучени, тренирани. Трето &ndash; някой трябва да се грижи постоянно да им поддържа формата, и четвърто &ndash; да ги мотивира. Освен това човек трябва да има гаранция за живота си и тогава хората ще могат да вършат това, което биха искали да вършат. Да вземеш турския Червен полумесец. Всички гледат как изведнъж 10 000 сирийци влязоха в Турция и за една нощ изникна палатков лагер за 10 000 души! Дойдоха стотици и дори няколко хиляди доброволци на турския Червен полумесец, беше въведен ред, чистота, храна, снабдяване. Зад тази лекота, с която Червеният полумесец върши тази работа и е готов да направи много повече, дори за 100 000 души бежанци, се крият инвестиции, тренировки, обучение, постоянна работа 365 дни в годината.<br /> <br /> <strong>Зоя Димитрова</strong><br />