С огромни пипала и очи с размерите на футболни топки, не е учудващо, че гигантският калмар е станал част от митовете и легендите на човечеството, пише Вести бг.

Създанието, което вероятно е вдъхновило историите за морското чудовище Кракен, никога не е било хващано живо.

Понякога, но много рядко, гигантски калмари попадат в мрежите на риболовните кораби. По-дребни екземпляри са заснемани от гмуркачи на различни места по света. Първите такива снимки са направени през 2004 г. Понякога вълните изхвърлят останки от гигантски калмари на брега.

Предполага се, че тези същества достигат дължина от 13 метра. Но следи от вендузи на пипала по кожата на умрели кашалоти – единствените естествени неприятели на гигантските калмари, сочат, че размерите на мекотелите може да са много по-големи.

Смята се, че гигантските калмари са доста интелигенти. Знае се, че те имат три сърца и вероятно най-доброто зрение от всички живи същества на Земята. Кръвта им е синя.

Основният ѝ елемент не е желязото, както при хората, а медта. Те могат променят цвета си много бързо, ставайки почти невидими в естествената им среда.

Живеят на дълбочина между 300 и 1000 метра. Имат осем по-къси и две дълги пипала, покрити със стотици смукателни вендузи, с които могат да сграбчват плячка с дължина до 10 метра.

От долната страна на тялото си гигантските калмари имат фуния, която използват за издишване, изхвърляне на отпадъци, снасяне на яйца, а също и за пръскане на мастило, заслепяващо враговете им. Въпросната фуния може да служи и като своеобразен реактивен двигател за бързо придвижване във водата.

Парадоксално, но ДНК на тези същества, които изглеждат като дошли от друга планета в сравнение с нас, хората, съвпада на 90% с човешката.

Предполага се, че огромните размери на гигантските калмари са вид защитен механизъм. Така те почти нямат естествени врагове и стоят на върха на хранителната верига в океанските дълбини.

Гигантските калмари и имат по-големи братовчеди, за които се знае по-малко. Това са колосалните калмари. Те се срещат само във водите на край Антарктида в Южното полукълбо. Oстанки от тях са откривани в стомасите на кашалоти.