До 1933 г. всички промишлени концесии в СССР са ликвидирани. А до средата на 30-те години - цялата търговия, с изключение на датската телеграфна концесия, концесиите, получени от Япония за риболов и разработване на въглищни и петролни находища в Далечния изток, и концесията на Standard Oil.

Нека обърнем внимание на последната.

В началото на 20-ти век Баку е световен център за производство на петрол, където се добиват 95% от руския и 50% от световния петрол. В началото на 1900 г. Standard Oil на практика монополизира петролния пазар в Съединените щати и се взира в европейския.

През декември 1904 г. под прякото ръководство на Йосиф Сталин в Баку е организирана голяма стачка, която завършва с човешки жертви, големи материални щети и първото сключване на колективен договор в Русия.

По това време най-големите собственици на петролни полета са именно в Баку, в това число братята Нобел, Ротшилд и Александър Манташев. Руснакът, наричан в родината си „петролния крал“, се среща с барон Едмонд дьо Ротшилд точно когато Баку преживява петролен бум. Така стачката ръководена от Сталин е организирана в предприятията на конкурентите на Рокфелер, пише "Труд".

Без забрана за инвестиции

През 30-те години, когато влиянието на Сталин в СССР нараства, концесиите са до голяма степен ограничени. Но американските корпорации не са спирани. Ford е до Нижни Новгород, Katepiller до Челябинск, а McCormick работи близо до Москва. Списъкът е дълъг.

По това време е подписан договор за модерни самолети, включително един от най-добрите транспортни самолети на своето време, Douglas DC-3, който се превръща в Li-2 в руско производство. През 30-те години режисьорът Григорий Александров заминава за Холивуд, за да учи. Сътрудничеството между двете суперсили тепърва се засилва.

1940 г. Втората световна война. Известно е, че Щатите заемат трудна позиция както по отношение на Съветския съюз, така и по отношение на войната в Европа като цяло.

Част от американските политици не желаят изобщо страната да се намесва в чуждите работи. Други настояват за сътрудничество с Хитлер. Но има и такива, които допринасят за участието на САЩ във войната на страната на СССР.

Може да се спори за количеството и качеството на доставените материали и оборудване, за времето на откриване на Втория фронт, за ожесточеността на боевете на Западния фронт. Но едно е сигурно: без тези доставки, без Втория фронт Войната щеше да продължи по-дълго и щеше да струва още милиони човешки животи.

Световната политика и икономика са сложни явления, особено с техните промени във времето. Там отношенията не се градят на принципа приятел-враг. Всичко е много заплетено. Възниква обаче въпросът дали Йосиф Сталин в годините на своята революционна младост полага основите на сътрудничеството с Рокфелер, което плодотворно продължава дълги години?

Некоронованият крал

Дейвид Рокфелер е внук на Джон Дейвисън Рокфелер, първият доларов милиардер в човешката история. Дейвид започва финансовата си кариера през 1946 г. в банката на своя чичо Уинтроп Олдрич Рокфелер.

Издигането му в йерархията е бързо. След 3 години става вицепрезидент, а през 1961 г. оглавява банката. По това време той притежава по-голямата част от американската икономика и определя политиките на много държави. Затова е наречен некоронованият крал на западната икономика.

В разгара на Студената война Рокфелер установява контакти със съветското правителство и участва в т.нар. Дартмутски конференции - срещи на представители на СССР и САЩ, на които се обсъждат начините за преодоляване на кризата и сближаване на двете суперсили.

През 1964 г. конференцията се провежда в Ленинград и Рокфелер неочаквано получава покана за среща с Никита Хрушчов. Но защо лидерът на СССР настоява да се види с този типичен класов враг?

Трябва да е ясно, че банкерът има огромни възможности за лобиране в Съединените щати. Съветските експерти дори пишат: „Думата на Рокфелер е по-важна от тази на президента на Щатите“. Следователно този контакт е полезен.

В мемоарите си Рокфелер си спомня, че срещата с Хрушчов започва с повишен тон. Генералният секретар и банкерът си разменят остри политически упреци, но когато Рокфелер заговаря за перспективите на търговията, разговорът преминава в мирна посока.

Банкерът смята, че Хрушчов не може правилно да ръководи империята, която наследява от Сталин. Като всеки човек, който разбира как работи световната система, Рокфелер се отнася към Сталин с огромно уважение. Веднъж дори казва: „Сталин откъсна парче от света от нашите зъби, като създаде социалистическа система“.

През 1973 г. в центъра на Москва Рокфелер открива клон на своята банка и става първият американски финансист, получил лиценз в СССР. Оттогава до края на 70-те години банкерът идва в Съветския съюз почти всяка година.

От една страна, той решава непосредствените си проблеми, а от друга - по същество подготвя петата колона в Съветския съюз. Всички, с които общува Рокфелер, по-късно стават автори на разрушителната за Съветския съюз перестройка.

Именно в разгара на перестройката, през декември 1987 г., Михаил Горбачов идва във Вашингтон, за да се срещне с Роналд Рейгън. На един от официалните приеми е поканен и Рокфелер.

Чарът и обноските на Горбачов правят добро впечатление на банкера. Впоследствие, след разпадането на СССР, милиардерът често се среща с бившия генерален секретар.

След разпадането на СССР, Рокфелер често се среща с Горбачов

Дейвид Рокфелер умира през 2017 г., 3 месеца преди 102-ия си рожден ден. През живота си той посещава 103 държави и се среща с повече от 200 държавни лидери.

Според биографите на банкера, много от неговите събеседници на шега, го питат - кой според него е световният кукловод? На това принцът на капитализма отговаря иронично: „Кукловодът е пред вас!”