Взаимоотношенията между Турция и Русия могат да бъдат наречени „уникални“. През 19-ти век между тези страни (тогава Османска империя и Руска империя) се водят поредица от войни, в резултат на които турската страна постепенно oтстъпва на Русия част от своите владения.

В продължение на няколко века Русия внимателно наблюдава Константинопол (съвременен Истанбул), тъй като руските царе считат себе си за преки наследници на Византийската империя.

По време на Първата световна война тези две държави водят кървави сражения една срещу друга в Кавказ, коментират от американското списание The National Interest. Материалът е представен от Агенция "Фокус" без редакторска намеса.

След края на Първата световна война и разпадането на Османската империя съвременна Турция установява отношения със Съветския съюз, отчасти защото болшевишкото правителство, ръководено от Владимир Ленин, се отказва от традиционните претенции към Западна Армения и Константинопол.

Освен това, благодарение на доставките на съветско оръжие, Кемал Ататюрк, бащата на съвременна Турция, получава власт и побеждава в гръцко-турската война.

Ситуацията се усложни след края на Втората световна война, когато СССР напусна подписания през 1925 г. пакт за ненападение. Турция се присъедини към НАТО през 1952 г. и изпрати войниците си като част от силите на ООН в Корейската война.

Ако в миналото ситуацията беше трудна, сега тя стана напълно неразбираема, защото турският президент Реджеп Тайип Ердоган очевидно продължава да установява отношения и с двете страни.

Тази седмица руските държавни медии съобщиха, че Турция е поръчала военна техника от Москва на стойност около 1 млрд. долара.

"Днес можем да заявим, че стойността на турските поръчки на руска (военна) техника се оценява на около 1 млрд. долара", заяви Дмитрий Шугаев, ръководител на Федералната служба за военно-техническо сътрудничество в интервю за турския телевизионен канал Ekotürk.

„Имаме сериозна, солидна и добра основа за по-нататъшно прогресивно развитие и сътрудничество във военната сфера".

Според информацията Русия и Турция са в напреднал етап от преговорите за доставката на втория полк от системите за противовъздушна отбрана С-400. Освен това Русия очевидно е готова да обсъди възможността за технологично сътрудничество с Турция, което може да означава пряко участие на турските компании в производството.

„В момента се водят преговори (по този въпрос), това е трудоемък процес, който изисква определено време. Но предвид настоящите ограничения във връзка с пандемията, (...) условията за сключване на този договор не са много благоприятни”, каза Шугаев.

През септември 2017 г. Русия обяви, че е подписала договор за 2,5 млрд. долара с Турция за доставка на системите за ПВО С-400. В съответствие с този договор, турските въоръжени сили вече са получили първия комплект от системи С-400 (два батальона). Освен това технологията за производство частично се прехвърля на турската страна.

Руските зенитно-ракетни комплекси С-400 са проектирани да противодействат на редица въздушни цели, включително самолети, както и крилати и балистични ракети. В допълнение, те могат да се използват и срещу наземни цели. Обхватът на комплексите е 400 км и те са способни да удрят цели на височина до 30 км.

Списъкът на потенциалните и действителните купувачи на руските системи за ПВО включва Китай, Индия, Саудитска Арабия и Катар. Междувременно Турция, която има втората най-голяма армия в НАТО, стана единственият член на Алианса, който реши да приеме на въоръжение руските системи. Американските конгресмени предупредиха Анкара, че закупуването на С-400 ще има дългосрочно отрицателно въздействие върху двустранните отношения между Вашингтон и Турция.

Заради решението на Анкара да закупи руска военна техника, Турция - макар че е член на НАТО - беше изключена от програмата за разработката на изтребителя F-35 и беше заплашена от САЩ с едностранни санкции. Опасявайки се от налагането на подобни санкции, Турция си набави запас от резервни части за американските самолети F-16 и друга военна техника.

Въпреки изключването от програмата за F-35, в края на април турските компании продължиха да произвеждат и доставят части за изпълнението й.

Сега, когато Турция е изключена от тази програма, въпросът е дали Анкара ще разгледа алтернативи и на самолетите F-35. През август 2019 г. агенция съобщи, че турска делегация, водена от президента Ердоган, се е запознала с руските изтребители Су-35 и Су-57 по време на международното въздушно шоу "МАКС-2019", проведено близо до Москва.

Очевидно ситуацията ще остане сложна още дълго време.