Тъй като президентът на Руската федерация Владимир Путин и държавният глава на САЩ Доналд Тръмп разтрогнаха договор, който допринасяше за понижаването на рисковете от ядрена война, Америка трябва да увеличи своя конвенционален (неядрен) арсенал, за да не изостава от Москва и Пекин, съветва занимаващият се с изследване на стратегиите за национална отбрана Тимъти Уолтън в статия за популярния вестник The New York Times.

Миналата седмица Договорът за ракети със среден и малък обсег (ДРСМО), който бе в сила повече от 30 години, престана да съществува. Америка се оттегли от този договор в петък, 2 август, а Русия в събота, 3 август.

Докато САЩ изпълняваха всички изисквания на този договор, Русия го наруши, като разгърна над 100 забранени ракети със среден обсег (т.е. наземна ракета с обсег на действие над 3000 километра, но не повече 5 500 километра.). Междувременно Китай, който не беше страна по договора, разположи хиляди такива ракети. САЩ нямат подобни снаряди.

За да се преодолее тази пропаст, дойде време Министерството на отбраната на САЩ да създаде и разположи наземни неядрени ракети със среден обсег на действие. ДРСМО беше разумно споразумение, което намали напрежението и спомогна за мирен край на Студената война. След подписването му през 1987 г. СССР и САЩ елиминираха наземните ракети с обхват от 500 до 5 500 километра.

Такива ракети представляват опасност, защото ако са снабдени с ядрени бойни глави, те биха могли да бъдат използвани - предвид краткото им време на полет - за извършване на неочаквани атаки срещу съюзници в Европа и срещу СССР. Елиминирането на тези снаряди допринесе за стабилизирането на отношенията между СССР и САЩ и техните съюзници.

За съжаление Русия нарушаваше условията на това споразумение в продължение на 10 години. През 2008 г. тя проведе изпитания на наземни крилати ракети със среден обсег на действие 9M729.

Снабдени с модерни системи за насочване, 9М729 и други нови руски ракети могат да нанасят прецизни удари по цели. Тази точност позволява на Русия да използва бойни глави с неядрени заряди, които се характеризират с по-малка зона на поразяване в сравнение с ядрените бойни глави, а това от своя страна увеличава вероятността Русия да ги използва в случай на конфликт.

В продължение на шест години американските дипломати търпеливо се опитваха да убедят Русия в необходимостта да спазва условията на този договор, но Москва пренебрегна исканията на САЩ и съюзниците от НАТО, продължавайки да създава и разполага забранени ракети.

По-важното е, че Китай, който никога не е участвал в това двустранно споразумение и отказва да се присъедини към него няколко пъти, започна да разработва свои ракетни сили в края на 90-те години на миналия век, които несъмнено бяха призвани да се противопоставят на американците.

В момента Китай има хиляди ракети, оборудвани както с неядрени, така и с ядрени бойни глави. Тези високоточни смъртоносни ракети са способни да атакуват кораби в морето, военни бази на сушата - не само в страните-съюзници на Америка в Азия, но и в самите САЩ, т.е.в Аляска, Гуам и Северните Мариански острови.

Тъй като американските сили нямат наземни неядрени ракети, които могат да се използват за атака на вражески войски, и нямат достатъчно системи за отбрана срещу китайски или руски неядрени ракети на наземна база, те редовно се провеждат симулации, за да се подготвят за военни операции, включващи Китай или Русия. В истинската война обаче Америка може да бъде победена.

Ето защо САЩ трябва да се сдобият със собствени конвенционални ракети със среден обсег. Наличието на такива ще осигури значително оперативно предимство на американските войски и ще се превърне в сериозно предизвикателство за противниците.

Ако тези ракети са разположени в САЩ и техните съюзниците, те могат бързо да атакуват вражески цели веднага след откриването им. Освен това използването на тези ракети за удари по добре защитени обекти и системи може да намали рисковете за пилотите на самолети и екипажите на военни кораби.

Тези нови ракети ще направят американските войски по-ефективни и ще сдържат Китай, Русия и други противници от агресивни действия. Освен това, снабдявайки тези ракети само с неядрени бойни глави, САЩ могат да намалят риска вражеските сили да ги объркат с ядрени ракети и да разсеят онези страхове, които някога са послужили като основа за подписване на ДРСМО.

Тези ракети ще дадат възможност на САЩ да сключат споразумение с Китай, Русия и други страни, които ще забранят наземните ракети със среден обсег на действие, оборудвани с ядрени бойни глави.

Някои наблюдатели, специализирани в контрола върху оръжията, смятат, че оттеглянето от ДРСМО е опасно и може да провокира нова надпревара във въоръженията. Но сега много по-опасна стъпка е да наблюдаваме как Китай и Русия разполагат своите арсенали, докато ние продължаваме вербално да протестираме и анализираме възможностите си.

За щастие сега САЩ имат по-разумни възможности за действие. Сега, когато престана да действа, сухопътните сили и пехотинците имат възможност да разработят и разгърнат наземни ракети със среден обсег на действие.

Когато Конгресът на САЩ приключи работата по бюджета за отбрана, той може да направи разумни инвестиции в тези системи - да отпусне средства не само за създаването на нови ракети, но и за подобряването на съществуващи, като например крилатите ракети „Томахоук“ (които сега се изстрелват от кораби и подводници) или балистични ракети „Пършинг II“ (които ДРСМО забрани).

Ракетният арсенал, който ще включва както нови, така и подобрени ракети, ще позволи на Министерството на отбраната на САЩ да разгърне значителен брой ракети за няколко години при сравнително умерена цена. Китай и Русия полагат големи усилия за изграждането на своите ракетни сили. Сега, когато САЩ вече не са обвързани от ДРСМО, е време да се изравнят правилата на играта.

Тимъти Уолтън е научен сътрудник в Центъра за стратегически и бюджетни оценки, независима институция във Вашингтон, която изучава стратегиите за национална сигурност.