Да оцелееш в една трагедия с много жертви е късмет, с който малко хора могат да се похвалят. Но Вайълет Джесъп, младо момиче с аржентински корени, успяло да надхитри съдбата цели три пъти!

За разлика от непотопяемия „Титаник“, който все пак потънал, докато Вайълет била на борда му, девойката оцеляла. Също така успяла да се спаси след трагедията на „Британик“ и инцидента с „Олимпик“.

Вайълет Джесъп се радвала на голям късмет още от малка. Родена през 1887 г. в семейството на аржентински имигранти в Ирландия, тя се заразява с туберкулоза и лекарите не й дават повече от няколко месеца живот. Въпреки това, като по чудо, тя преборва болестта и оживява.

 Когато баща й умира, семейството се мести в Англия. Там Вайълет учи в девическо училище, а майка й работи като стюардеса на кораб. Когато тя се разболява обаче, Вайълет решава да поеме по нейните стъпки и да започне работа на кораб, за да може да изхранва братята и сестрите си.


Първото голямо предизвикателство за нея било намирането на кораб, на който да работи. По това време Вайълет е само на 21 години, а повечето стюардеси в началото на 20-и век са на средна възраст.

Всички смятали, че младостта й и добрият й външен вид са недостатък и ще са „проблем“ за екипажа и пътниците. Всъщност тя получила поне три предложения за брак, докато работила на различни кораби, едно от които е от изключително богат пасажер. Вайълет решава да се състари, като носи стари дрехи и не слага грим.

Така успява да се качи на борда на парахода „Ориноко“ през 1908 г., а малко след това е наета от White Star Line.

За новата компания Вайълет започва първо на борда на „Маджестик“, след което е прехвърлена на „Олимпик“ през 1910 г. Въпреки дългото работно време и минималното заплащане – около 200 британски лири днешни пари, на нея работата й допада. Малко се страхувала от лошите метеорологични условия в Атлантическия океан, но поне я третирали като човек.

Само година по-късно се случва най-страшното. През 1911 г. „Олимпик“ се сблъсква с кораба „Хоук“, проектиран специално да потопява кораби, като ги блъска. И двата плавателни съда са сериозно повредени, като „Олимпик“ получава голяма дупка в корпуса, но като по чудо не потъва. Корабът е издърпан до пристанището, а Вайълет слиза невредима.

Няколко години по-късно, White Star Line търсят обслужващ персонал за ВИП гостите на борда на непотопяемия кораб „Титаник“. Вайълет се колебае, но впоследствие е убедена от роднини и приятели, че ще си изкара страхотно, и се качва на борда. Както вече знаем, „Титаник“ се удря в айсберг и потъва, а с него умират повече от 1500 души.

Вайълет обаче успява да се качи на една спасителна лодка и отново оживява, за да разкаже как е потънал корабът.

 В спасителната лодка й дават бебе, за което да се грижи. Когато са спасени от кораба „Карпатия“, майката на бебето – или поне Джесъп смята, че е тя – я намира, изтръгва го от ръцете й и бяга.


Може би ще си помислите, че след тази трагедия спира да се качва на кораби?! Грешите.

Малко преди началото на Първата световна война Вайълет решава да работи като медицинска сестра на кораба „Британик“, плаващ в Егейско море.
„Британик“ бил пътнически лайнер, превърнат в плаваща болница през Първата световна война. Но за жалост горкият кораб оцелял във водата едва 50 мин., когато избухнала необяснима експлозия.

 „Британик“ потъва, убивайки 30 души  Разбира се, Вайълет не е сред тях.

„Британик“ попада на подводна мина и получава сериозни повреди и започва бързо да потъва. Толкова бързо, че този път Вайълет няма време да се качи на спасителна лодка и вместо това скача зад борда. Ето какво разказва тя:

„Скочих във водата, но попаднах под кила на кораба и ударих главата си. Успях да се измъкна, но години по-късно отидох на лекар заради постоянни главоболия и се оказа, че съм получила фрактура на черепа!“

Дори това не успява да откаже Вайълет от мореплаването. След войната корабите стават все по-популярен транспорт. Започват да се появяват и круизните кораби. Вайълет напуска White Star Line и отива да работи за Red Star Line, с които през следващите няколко години обикаля света.

След кратко прекъсване след Втората световна война, когато известно време работи като секретарка, Вайълет се връща към корабите и работи, докато не навършва 61 години.


 Кариерата й в морето трае общо 42 години преди да се оттегли. Години след пенсионирането й Вайълет споделя за странно телефонно обаждане посред нощ, в която имало буря.

Човекът, който звъннал, я попитал дали тя е спасила бебе в нощта, в която потънал „Титаник“, Вайълет казала: „Да“. Гласът в слушалката казал: „Аз бях това бебе“, засмял се и след това затворил.

Нейният приятел и биограф Джон Макстън-Греъм предположил, че деца от селото си правят шеги с нея. Но Вайълет заявила: „Не, Джон. Никога не съм разказвала историята на някого, преди да я разкажа на теб“. Архивите показват, че единственото бебе в лодка 16 е бил Асад Томас.

Вайълет прекарва остатъка от живота си вкъщи, където се грижи за градината и кокошките си. Умира през 1971 г. на 84 години от сърдечна недостатъчност.