Паметникът на връх Бузлуджа  е в основата на създаването на работна група с тема „Интегрирани подходи към дисонантното наследство“ към програмата „Градски дневен ред“ на Европейския съюз.“ , заяви Анне Катрин Боле, държавен секретар на немското федерално Министерство на вътрешните работи, строителството и общността при старта на двудневна експертна среща в Барселона, чиято задача е да бъде финализиран доклад с препоръки към ЕС, по който партньорите работят в последната година, пише Монитор бг

Целта на програмата е да създаде по-добро знание, финансиране и регулации по конкретни теми, важни за държавите членки, а представителите в партньорството „Култура и културно наследство“ за България са община Казанлък и фондация „Проект Бузлуджа“, уточни създателката на неправителствената организация арх. Дора Иванова.


От страницата си в социалните мрежи тя допълва, че в рамките на проекта са разгледани и оценени над 50 обекта на дисонантното наследство в Европа. Паметникът на старопланинския връх, проектиран някога от арх. Георги Стоилов е получил най-висок резултат от независимите експерти, което на практика означава, че е оценен като най-значимият противоречив обект на културното наследство на Стария континент.

Междувременно с помощта на доброволци вътре в мемориала продължава работата по консервацията и защитата на мозайките от външния кръг, работи се и по проект за електрифициране на Чинията.

Все още обаче няма крайно решение как и с какви средства да бъде възстановен мемориалът, който от началото на 90-те години на миналия век е изоставен на произвола на съдбата. Наскоро министърът на културата проф. Велислав Минеков съобщи, че за връщането му към нов живот ще бъдат необходими 35 млн лв, но така и не обясни как е била пресметната огромната сума. На практика тя е двойно по-голяма от парите, дадени за изграждането му през 1976-1981 година.

Всекидневно край мемориала се събират между 20 и 50 туристи и от България и чужбина, желаещи да разгледат оцелелите мозайки във вътрешността. Запознати с историята му разказват, че изкъртеният по решение на някогашното ЦК на БКП през 1990 година образ на Тодор Живков е бил възстановен през декември  2017-а година от световноизвестния графити-майстор Тристан Итън .

Мозайката е била проектирана от художника Христо Стефанов, а роденият в Холивуд майстор на спрея е бил подпомаган от двама българи, става ясно от  кратък видеоматериал, постнат в Ю Туб.По него време американецът е бил в България, за да създаде на софийската улица „Граф Игнатиев“ 74 една от своите емблематични творби, който две години по-късно е била заличена.