Требище е село в Североизточна Албания, изпразнено от жителите си, стремящи се да получат български паспорти, които да отворят вратата към Европейския паспорт, предадеAFP.

Арман Кадриу има албанско име, но 12-годишното момче се смята за българче. „Не искам да стоя тук и да паса кравите. Искам да стана футболист“, заяви той, покрит в пот, докато подритва топка по прашния път на селото в региона Голо бърдо. „В Англия, това е възможно с български паспорт“, заяви той, превключвайки езиците: „Довиждане“, казано на чист български. България и Албания не споделят обща граница.

Албания, която не е член на ЕС, където законът за малцинствата се обмисля, не признава българите за малцинствена общност, за разлика от гърците, македонците, сърбите и черногорците. Но етничността на исторически славянско говорещите общност на албанския изток е спорна – съседна Македония ги смята за македонци. Но според Държавната агенция за българите в чужбина, която им помага да получат паспорт, български семейства живеят на територията на Албания от пети век насам и техните наследници са членове на диаспората. 

Няма официална статистика, но българските организации в Албания изчисляват, че има 100 хил. такива наследници. Европейският парламент изглежда съгласен: през февруари той поиска от Тирана правата на хората от български етнос в Преспа, Голо бърдо и Гора да бъдат защитени от закона и да бъдат пазени на практика“. „Препоръката дава нова надежда. Всеки ден поне седем-осем души питат как да получат български паспорт“, заяви Хаджи Пирущи. Той е председател на асоциацията „Просперитет Голо Бърдо“, който дава сертификати за български произход и е призната от правителството в София. 

Требище е сънено място. Няколко мъже прекарват деня си на терасата на бар „Демокрация“, докато другите работят на полето. Младите хора пътуват по три км., за да достигнат до Македония, където имат временна работа. „Някога селото имаше 6000 жители, но повече от 2500 напуснаха преди четири-пет години, когато получиха възможността да се възползват от български паспорт“, посочи местният жител Тахир Мучина.

Откакто България се присъедини към ЕС през 2007 г. гражданите ѝ могат да работят и да обитават Съюза, като последните ограничения бяха премахнати през 2014 г. Мучина заяви, че и той „се оглежда“ за паспорт, както е неговата съпруга и три деца. Няма значение, че България е най-бедната страна в ЕС. Гледана от Требище тя е портата към Германия, Англия или към друга обетована земя. А в интерес на България е да обяви тези хора за свои. 
„Това съвпада с българската политика по Македония и македонците, които също имат достъп до българско граждани, защото на тях се гледа като на етнически българи“, заяви експертът по Югоизточна Европа от Университета в Северна Каролина Димитър Бечев. Той добави, че българските европейски депутати успешно са лобирали пред Европейския парламент да заеме позиция по въпроса. „Ако Македония бе страна членка на ЕС, нещата щяха да са други, разбира се“, сочи Бечев. 

„Топонимията, запазването на архаичен български език и местния диалект и традиции са доказателство за българския характер на тези региони“, сочи българското правителство. Самите жители на Требище заявиха, че се смятат за българи и сочат, че говорят български в семеен кръг. „Живея в Албания, но произходът ми е български“, заяви 60-годишният Гани Шахини. 

Източник: "Фокус"