Ердоган направи пореден демонстративен антизападен жест. Този път говорим за реда на взаимодействие между западните и турските разузнавания, пише pogled.info.

Какво точно се случи, защо толкова се обидиха както турското разузнаване, така и лично турският президент Ердоган - и как в крайна сметка ще се променят отношенията на западната разузнавателна общност с Турция?

Офицери от западното разузнаване вече няма да могат да извършват операциите си в Турция, докато не информират властите на страната, пише турският вестник “Хюриет”, като се позовава на неназован дипломат.

Според източника на вестника „Някои западни разузнавателни организации извършват бизнеса си в Турция, идват и си отиват, както си искат. Например пристига западен разузнавателен самолет, стои малко и си тръгва”.

Турският служител е възмутен, че западните разузнавачи „не дават никаква информация за това какво е имало на борда и кой, и най-важното, какво са правили в страната“. Самоличността на самолета не е известна, но най-вероятно е американски.

Отсега нататък „такива операции, пристигания и заминавания не могат да се извършват без предоставяне на подходяща информация“, казаха властите на страната.

Ситуацията е по-сложна от преразказ на пряката реч на неназован турски дипломат.

Самите турци със съжаление отбелязват, че с новия етап на ескалация на конфликта в Близкия изток с пълзящо въвличане на съседни държави в него, Турция отново се превърна в „ловно поле“ за различни разузнавания, предимно западни.

Държавата има такава репутация от дълго време, което дразнеше нейния лидер Ердоган, а и всички замесени сили и лица.

Имаше няколко страни в Европа, които традиционно се използваха от чуждите разузнавателни служби като един вид „свободни зони“ (Швеция, Швейцария, Португалия и понякога Финландия), и Турция беше сред тях. Дори вторият филм от поредицата за Джеймс Бонд с Шон Конъри, известният “От Русия с любов”, се развива основно в Истанбул.

Освен това, когато Турция се смяташе за „южния преден фланг на НАТО“, офицерите от западното разузнаване наистина се чувстваха там като у дома си и тогава с радост споделяха екзотични подробности от своите „турски приключения“.

Дори известният съветски агент в МИ-6 Ким Филби в московските си мемоари не успя да устои да направи язвителни забележки за турските си колеги („Първото нещо, което моят турски колега направи, беше да предложи да отидем в публичен дом“). А Филби „изпращи“ агенти в съветското Закавказие, отседнал в Истанбул и Карс.

Но времената се менят. Съмнителният статут на „ловно поле“ за разузнаването вече не устройва никого в Анкара. Навръх Нова година турското контраразузнаване проведе мащабна операция по залавянето на израелски агенти.

Може да се спекулира за стойността на тези 55 агенти на “Мосад”, арестувани в цялата страна. Но много експерти бяха поразени от факта, че арестите на израелската разузнавателна мрежа бяха извършени точно в разгара на войната в Газа, както и на фона на необявената конфронтация между САЩ и Израел с Иран.

Западните разузнавателни служби започнаха да предявяват претенции към Анкара. Какво правите, братя турци, уж сте „на страната на доброто“, а в разгара на борбата ни забивате нож в гърба? Видите ли, всеки арест на агент или служител на “Мосад” или ЦРУ в Близкия изток е допълнителна капка мелница на Иран.

Има основание да се смята, че тези изказвания са били доста груби, тъй като в Тел Авив вече реагират на всяко противопоставяне като на богохулство. Реакцията на Ердоган също беше обичайно остра. Той каза, че „това е само първата стъпка“ и „тепърва ще опознавате Турция“.

Турски коментатори подчертават, че Ердоган говори не само и не толкова за настоящия момент. Работата не е, че настоящите отношения между Турция и Израел са на ръба на разпадането. Ердоган проклина еврейската държава с последните си думи за действията й в Газа.

Ердоган казва:

„Противно на твърденията, не е имало изместване на оста в нашата страна, напротив, след дълго търсене страната ни намери истинската си ос - тази ос се нарича турската ос.“

Преведено на европейски формулировки от обичайно цветистия ориенталски език на Ердоган, това означава възстановяване на държавния суверенитет на Турция, който беше сериозно ограничен както от почти насилственото й включване в НАТО, така и от неформалния натиск в продължение на десетилетия от страна на САЩ.

Ердоган в различните си речи говори за суверенизацията на икономиката, политическата система и накрая външната политика на Турция.

Част от тази суверенизация беше възстановяването на националната разузнавателна и контраразузнавателна система. Безконтролното съществуване на чуждестранни разузнавателни мрежи в Турция и използването на Истанбул и Анкара като „ловно поле“ вече не предизвиква литературно очарование, както беше по време на Студената война и разцвета на холивудските шпионски филми.

Същият неназован турски дипломат, интервюиран от “Хюриет”, пита: „Може ли нашата разузнавателна агенция да си върши работата в тяхната страна, без да им предоставя информация?“ Въпросът е риторичен, но съвсем резонен.

Процесът на „суверенизиране“ на турското разузнаване продължава дълго време, а спусъкът е изчезването в Истанбул през 2007 г. на иранския генерал Али Реза Асгари, който отговаряше за ядрената програма в Корпуса на стражите на Ислямската революция. Той пристигна в Истанбул с полет от Дамаск и изчезна безследно на път от летището до хотела.

Има различни версии за случилото се: от отвличането му от агенти на “Мосад” до доброволното му изчезване. Турция е склонна да смята, че Асгари е бил отвлечен в Истанбул съвместно от американското и израелското разузнаване.

Обсъждат се въпроси дали Асгари е бил двоен агент, търсещ политическо убежище, или просто е бил отвлечен и отведен, според някои източници, или в Германия, или директно в Израел.

Турците бяха възмутени от самия факт, че никой не ги е информирал за тайната операция в Истанбул на външни разузнавателни служби. А това ненужно влоши отношенията между Турция и Иран.

Този инцидент показа на турците, че времената на Джеймс Бонд и Лорънс Арабски не са отминали, те не се смятат за хора и никой не се съобразява със суверенитета на Турция дори на собствената ѝ територия.

От този момент нататък отношенията между турската разузнавателна общност и западните разузнавателни служби (особено ЦРУ и “Мосад”) започнаха рязко да се влошават.

Ако по-рано това, което направи Турция във външната политика, се смяташе в западния свят за нещо като мека съпротива и форма на източна изобретателност, сега турците поеха по пътя на пряка конфронтация със САЩ и Израел в сферата на разузнаването.

Това дразни и Вашингтон, и Тел Авив. Проявата на суверенитет от страна на Анкара се възприема не като частен случай, който може да се реши с преговори (е, няма да ви падне от главата, ако информирате турското разузнаване за намеренията си на нейна територия), а като бунт на кораба от „част от екипажа“.

За Тел Авив и Вашингтон е трудно да разберат, че всяка проява на суверенитета на която и да е страна не е „бунт“ срещу „силите на доброто“, а неотменимо право на тази страна. Но рано или късно ще трябва да се примирят с това. Или поне да променят правилата на играта, така че техните разузнавателни структури да се отнасят с повече уважение към съюзническите страни.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук