В продължение на десетилетия сателитите около Земята оставаха сравнително незасегнати от военните конфликти. През XXI век обаче орбитата вече не може да се смята за безопасно убежище. Съвременните армии, правителства и икономики разчитат толкова силно на космическата инфраструктура, че атаката срещу нея може да се превърне в един от първите ходове при бъдеща война, съобщава BBC.
Около 03:00 часа на 24 февруари 2022 г. хиляди сателитни модеми в Украйна и други части на Централна Европа внезапно спират да работят. Няколко часа по-късно започва пълномащабното руско нахлуване в Украйна.
Кибератаката е насочена срещу мрежата KA-SAT на американската компания Viasat, използвана и от украинските държавни и военни структури. По-късно Европейският съюз официално приписва операцията на Русия. Целта според експертите е била да бъдат затруднени комуникациите на украинската армия и правителство непосредствено преди началото на настъплението.
Случаят показва как може да изглежда първият удар в съвременен конфликт. Той невинаги ще бъде извършен с ракета или артилерия. Понякога ще представлява ред зловреден код, насочен към сателит, наземна станция или комуникационен терминал.
Подозрителни маневри около европейски сателити
През последните години наземни телескопи и системи за наблюдение следят необичайното поведение на руските апарати „Луч-1“ и „Луч-2“. Те многократно са извършвали близки маневри около важни европейски геостационарни сателити.
Сред наблюдаваните обекти е Intelsat 39 – комуникационен сателит, обслужващ Европа и Африка. Геостационарните апарати се движат на около 36 000 километра над Земята със скорост, съответстваща на въртенето на планетата, и затова изглеждат неподвижни над една и съща точка.
Тази позиция ги прави особено ценни за телевизионни излъчвания, интернет, държавни комуникации и военни операции. Същевременно те са скъпи, трудни за замяна и потенциално привлекателни цели.
Според западни служители „Луч-1“ и „Луч-2“ вероятно са се опитвали да прихващат сигнали, предавани между наземните центрове и сателитите. От изстрелването си през 2023 г. „Луч-2“ се е приближавал до най-малко 17 геостационарни апарата, обслужващи европейски търговски, държавни и военни потребители, информира Financial Times.
Подобно наблюдение може да даде информация как се използва даден сателит, кои наземни станции комуникират с него и какви са неговите командни канали. Дори когато съдържанието на съобщенията е криптирано, анализът на сигналите може да разкрие ценни подробности за структурата и работата на мрежата.
По-голямото опасение е, че част от по-старите сателити не разполагат със съвременна защита на командните връзки. Ако противникът успее да запише и възпроизведе правилните сигнали, теоретично би могъл да изпраща фалшиви команди, да промени положението на апарата или да го извади от необходимата орбита.
Самите „Луч-1“ и „Луч-2“ вероятно не могат пряко да унищожат наблюдаваните сателити. Събраната от тях информация обаче би могла да бъде използвана при последваща кибератака, заглушаване от Земята или друга операция.
Оръжия, които не оставят отломки
Най-вероятната космическа война няма да прилича на битките от научнофантастичните филми. Вместо експлозии и преследвания между пилотирани кораби атаките по-често биха били невидими за хората на Земята.
Кибератаките са един от най-достъпните инструменти. Вместо самия сателит може да бъдат атакувани неговите наземни системи, софтуерът за управление или потребителските терминали.
Друг широко използван метод е електронната война. Радиосигналите могат да бъдат заглушавани, така че сателитът или приемникът да не получава необходимата информация. При т.нар. подмяна, или spoofing, към устройството се изпраща фалшив сигнал, който го кара да показва неправилно местоположение или време.
Подобна намеса в GPS може да засегне не само военни части и ракети, но и гражданската авиация, корабоплаването, банковите системи, телекомуникациите и електрическите мрежи. Докладите за космическите заплахи показват, че използването на заглушаване и подмяна на навигационни сигнали се увеличава.
Лазерите са друг възможен инструмент. Мощен лъч, насочен от Земята или от друг сателит, може временно да заслепи оптичните сензори на разузнавателен апарат. При достатъчно висока мощност той би могъл и трайно да повреди чувствителна техника или слънчеви панели.
Предимството на кибератаките, заглушаването и лазерните системи е, че могат да извадят един сателит от действие, без да го взривяват и без да създават облак от опасни отломки. Освен това често е трудно да бъде доказано кой стои зад атаката.
Ракетите могат да превърнат орбитата в минно поле
Най-прекият начин за унищожаване на сателит остава физическият удар. САЩ, Русия, Китай и Индия са демонстрирали способности за сваляне на апарати с противоспътникови ракети.
Такива оръжия могат да използват технологии, разработени първоначално за противоракетна отбрана. Ракетата се изстрелва от Земята, достига орбитата на целта и я унищожава чрез сблъсък с висока скорост.
Проблемът е, че при удара се образуват хиляди парчета. Дори малък метален фрагмент може да причини тежки поражения, защото обектите в орбита се движат с десетки хиляди километри в час.
Отломките не различават военни от граждански апарати. Те могат да застрашат комуникационни и метеорологични сателити, Международната космическа станция и космическите кораби на държави, които не участват в конфликта.
Така една атака срещу отделен сателит може да създаде опасност за цялата орбитална инфраструктура и да засегне дори страната, извършила удара.
Опасенията около „Космос 2553“
Напрежението се повиши през февруари 2024 г., когато Вашингтон потвърди, че следи предполагаема руска програма за космическо противоспътниково оръжие. Американски представители предупредиха, че евентуалното разполагане на ядрено оръжие в орбита би нарушило Договора за Космоса от 1967 г.
С програмата е свързван руският апарат „Космос 2553“, изстрелян през февруари 2022 г. Американски служители смятат, че той може да е бил използван за изпитване на компоненти или условия, свързани с бъдещо ядрено противоспътниково оръжие. Няма доказателства, че самият сателит носи ядрена бойна глава. Москва отрича да разработва или да възнамерява да разполага ядрени оръжия в Космоса.
Ядрен взрив в орбита не би трябвало да уцели пряко всеки отделен сателит. Електромагнитният импулс и създадените радиационни пояси обаче могат да повредят голям брой апарати едновременно.
Подобен сценарий не е само теоретичен. През 1962 г. САЩ извършват височинния ядрен опит Starfish Prime. Електромагнитният импулс се оказва много по-силен от очакваното, поврежда инфраструктура на Хаваите и допринася за излизането от строя на няколко сателита през следващите месеци.
Експлозия от подобен тип днес би могла да засегне големи мрежи в ниска околоземна орбита, включително комуникационни съзвездия като Starlink. Тя обаче би била крайно непредсказуема и не би могла да различи вражеските от собствените или съюзническите сателити.
Точно затова експертите смятат реалното използване на подобно оръжие за малко вероятно. Взривът би могъл да унищожи руски апарати, както и сателити на държави като Китай, и да направи части от орбитата опасни за продължителен период.
Появяват се „сателити бодигардове“
На фона на нарастващите рискове няколко държави разработват апарати, чиято задача ще бъде да охраняват важни сателити. Тези своеобразни „бодигардове“ ще могат да се движат близо до защитавания обект, да наблюдават приближаващи апарати и да предупреждават за потенциална атака.
Франция, Япония, Индия и Германия вече са обявили планове или проекти в тази област. Някои концепции предвиждат сателитите не само да наблюдават, но и да реагират – например чрез маневра, роботизиран механизъм, заглушаване или лазерна система, посочва airandspaceforces.com.
Япония планира прототип на подобен апарат до 2029 г., а Франция участва в европейски проект за автономен сателит, който да разпознава и противодейства на заплахи. Германия включва силно маневрени наблюдателни и защитни апарати в стратегията си за космическа сигурност, докато Индия също развива собствена система.
Технологията има двоен характер. Сателит, способен да се приближи до приятелски апарат и да го защитава, може със същите възможности да се доближи и до чужд обект. Поради това границата между охранителен сателит и орбитално оръжие може да бъде трудно различима.
Една бъдеща война в Космоса вероятно няма да започне с видима експлозия. Тя може да започне с прекъсване на интернет, погрешна GPS позиция, загубена връзка с военна част или сателит, който внезапно престава да приема команди.
Последиците обаче ще се усещат на Земята. Без космическите системи могат да бъдат затруднени комуникациите, навигацията, банковите операции, прогнозите за времето, авиацията и работата на въоръжените сили. Именно тази зависимост превръща сателитите в едновременно ценни активи и едни от най-уязвимите цели на съвременния свят.
