След като в края на Втората световна война над японските градове Хирошима и Нагасаки бяха хвърлени атомни бомби, изследванията на ядрените оръжия се засилиха.

През 1945 и 1946 г. двама американски физици, Хари Даглиан и Луис Злотин, умират по време на такова изследване. Те са били убити от така нареченото демонично ядро, състоящо се от плутоний.

Маса от радиоактивен плутоний с тегло 6,2 kg и диаметър 89 mm във формата на сфера е създадена в САЩ по време на ядрени изследвания като заряд за първите версии на атомната бомба. Тази сфера беше наречена демонично ядро, след като американски физици починаха по време на експерименти, пише IFLScience.

Сферата, създадена като сърцевина на атомна бомба, имаше малка граница на безопасност, преди да увеличи радиоактивността и да премине в суперкритично състояние. След като реакцията на делене започне, нейната скорост се увеличава.

Всички външни фактори, които биха могли да увеличат реакцията, като компресия на ядрото, което е начинът, по който избухва ядрена бомба, трябваше да бъдат внимателно проучени.

Опасността беше висока, но физиците използваха демоничното ядро ​​като експериментална проба, за да тестват свръхкритичната граница. За целта бяха използвани неутронни рефлектори, за да се доведе ядрото до точката на счупване.

Неутронните рефлектори се използват за обграждане на сърцевината и когато възникне реакция на ядрено делене, те отразяват неутроните обратно в ядрения материал, за да увеличат количеството на делене, което се случва.

През 1945 г. Хари Даглиан провежда експеримент с неутронен рефлектор върху плутониева сърцевина, когато погрешка изпуска брикет от волфрамов карбид върху сърцевината.

Така ядрото преминало в свръхкритично състояние и се отделила неутронна радиация, която се оказала фатална за физика. След три седмици борба с лъчева болест Даглиан умира.

Колегата на починалия физик, Луис Злотин, продължава експериментите с демоничното ядро, за да разбере къде е свръхкритичната граница. След ужасния инцидент подобни експерименти започнаха да се провеждат по различен начин и между неутронните рефлектори и ядрата бяха монтирани уплътнения.

Но Злотин разработи свой собствен изследователски метод, който изискваше по-малко време и усилия, но беше по-рискован. Физикът избягва дистанционните елементи и използва отвертка, за да поддържа разделяне между рефлекторите и сърцевината. Няколко пъти експериментите завършиха успешно.

Но през 1946 г., по време на друг експеримент, отвертката се изплъзва, което позволи на неутронния рефлектор да обгради активната зона на ядрото и да го прехвърли в суперкритично състояние. Поток от радиация избяга от ядрото, което уби Злотин 9 дни по-късно. През цялото това време той се бори с лъчева болест.

След двата смъртоносни инцидента ядрото е разтопено и плутоният е използван в други заряди за атомни бомби.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук