Първото нещо, което трябва да разберем за Джон Дърам е, че той беше безстрашен прокурор, който преследваше организираната престъпност и вкара в затвора пенсионирани и активни агенти на ФБР, които пазеха мафията за пари или срещу други облаги.

Това пише американският журналист, носител на наградата "Пулицър", Сиймур Хърш на своя уебсайт seymourhersh.substack.com.

Един от задържаните от него агенти беше позволил на Джеймс „Уайти“ Бълджър Мл. – на времето един от най-търсените мъже в Америка и бос на бандата Уинтър Хил – да избягва затвора в продължение на шестнайсет години.

През неговите 45 години като щатски и федерален прокурор в Кънектикът и Вирджиния, Дърам е работил често и отблизо с агенти на ФБР, особено по случаи, които включваха нарушения на федералните закони за изнудване.

Как САЩ извадиха от строя "Северен поток" - цялото разследване на Сиймур Хърш

Дърам също така проведе две разследвания на поведението на ЦРУ във войната срещу тероризма и го направи без да разгневи началниците си в изпълнителния бранш. В един случай той беше помолен да разследва подозренията за унищожаване на видеозаписите от разпитите на задържани – така наречените записи с мъчения. Окончателният му доклад по случая остана секретен и той препоръча да не бъдат повдигани обвинения.

По-късно беше помолен да ръководи разследването на Министерство на правосъдието относно законността на „засилените техники за разпит“ на ЦРУ, които са довели до смъртта на двама задържани. В този случай той беше уведомен, че офицерите, които са получили и изпълнили определените като незаконни заповеди – имаше много такива след 9/11 – не могат да бъдат разследвани. Не бяха повдигнати обвинения.

На 15 май бе публично оповестен докладът на Дърам, състоящ се от 306 страници и той не се хареса на никого заради фокуса си върху очевидното.

Журналистката Сюзан Шмид, чиито материали бяха задължително четиво, докато беше репортер във Washington Post, написа в Racket News това, което казва Дърам – че ФБР щеше да нанесе по-малка вреда на репутацията си, ако бяха проверили съмнителните действия в кампанията на Клинтън през 2016 г.: Федералните служби „можеха поне да хвърлят критичен поглед върху фалшивите доказателства, които събираха.“

Шмид хвърля светлина върху един момент от доклада на Дърам, където той загатва действителната история:

"Русиягейт" е измама, инициирана от кампанията на Клинтън и утвърдена от политически репортери във Вашингтон и висши служители на ФБР, които избират да гледат в другата посока.

Дърам пише: „В края на юли 2016 г. американските разузнавателни служби получиха информация за анализ на руското разузнаване, в който се твърди, че кандидатът за президент на САЩ Хилари Клинтън е одобрила план на кампанията за разпалване на скандал срещу кандидата за президент на САЩ Доналд Тръмп, свързвайки го с Путин и руската хакерска атака срещу Националния комитет на демократическата партия.“

Той продължава: „Тази информация, приета за чиста монета, вероятно е била много важна и оневиняваща, тъй като е можела да бъде прочетена в по-пълен контекст и в комбинация с други факти, за да се предположи, че материали като докладите по досието „Стийл“ и твърденията на „Алфа банк“... са били част от политически усилия за очерняне на политически опонент и за използване на ресурсите на правоприлагащите и разузнавателните органи на федералното правителство в подкрепа на политическа цел.“

Дърам продължава с цитиране на множество моменти от публични изказвания и лична комуникация на служителите от кампанията на Клинтън, които са „в съответствие със същността на предполагаемия план“.

Според него доказателствата сочат, че „поне някои служители от кампанията са търсили информация за действията на ФБР във връзка с хакерската атака на Националния демократичен комитет, които биха били в съответствие с предполагаемия план и средство за неговото осъществяване.

Той добавя, че фактът на финансирането на докладите на Стийл и твърденията на „Alfa bank“ с пари на кампанията... представлява известна допълнителна подкрепа за достоверността на информацията, изложена в разузнавателните данни на плана „Клинтън““.

Но неговият доклад се фокусира върху това кой е знаел за разузнавателната информация за плана „Клинтън“ и кога е узнал за нея, докато „подробностите за разузнавателната информация за плана „Клинтън“, „фактите, които повишават потенциалната значимост на тази информация“ за разследването на Дърам, както и „усилията на екипа му да провери или опровергае ключовите твърдения, съдържащи се в тази информация“, са затворени в класифицирано приложение.

За някои от служителите на Дърам стана ясно, че истинската история не е свързана с това дали Тръмп е имал партита в тоалетната на хотелска стая в Москва – едно от водещите твърдения в досието Стийл, което погълна пресата във Вашингтон след победата на Тръмп на изборите през 2016 година.

Въпросът беше дали кампанията на Клинтън, с постоянното изтичане на фалшиви обвинения и неверни данни, е преминала границата.

Беше ми казано, че е имало напрежение и разочарование около първоначалната липса на интерес или нежеланието на Дърам да отиде отвъд мандата си за разследването и да огледа внимателно възможността някои висши служители от ФБР открито да са обединили усилия с кампанията на Клинтън с нейните фалшиви обвинения, защото в някои от случаите споделят убеждението, че победата на Клинтън през есента е важна, а в други водещ фактор е било търсенето на възможност за повишения – включително на високи постове в Министерство на правосъдието – в една потенциална администрация на Клинтън.

Дърам, прави му чест, проследи следите, които достигнаха до службата му, но ги остави секретни – може би в Класифицираното приложение, а може би изцяло извън протокола. Някои смятаха, че той е упълномощен да разследва единствено недостатъците в управлението на ФБР и вярваха, че обществеността трябва да получи пълен отчет за неуредиците на ФБР.

Боян Чуков: Неоконите Блинкен и Съливан са автентични троцкисти, а демокрацията, която ни налагат...

Не е ясно дали ако Дърам беше решил да разшири параметрите на разследването си и да включи последиците от разузнавателните данни за кампанията на Клинтън, щеше да му бъде позволено да го направи. Както пише самият Дърам, „Всеки опит за съдебно преследване въз основа на разузнавателните данни от плана „Клинтън“ би се сблъскал с непреодолими проблеми, свързани със секретността, предвид изключително чувствителния характер на самата информация.“

Проблемът с Дърам може би е, че той беше неподходящият човек за работа, която може би никога не е била правилната. Той е изградил репутацията си с помощта и на хора от ФБР и Министерство на правосъдието.

Те са му осигурили повечето доказателства, които е използвал и в своите мафиотски изследвания – агенти под прикритие, достъп до информация, записи от подслушващи устройства и допълнителни сътрудници за анализиране на хора и наблюдения. Той е създал и запазил приятелствата си през годините. Но няма рамо, на което да се опреш, когато разследваш колеги във Вашингтон.

Не е било ясно за някои негови сътрудници дали Дърам е разбирал с каква лекота ФБР може да изиграе процеса в Службата за наблюдение на чуждото разузнаване и да постигне своето пред Специализирания съд. Нито дали е разбирал до каква степен сериозните оператори в разузнавателната общност смятат, че са над закона.

Никога няма да забравя един обяд в китайски ресторант недалеч по магистралата от главната квартира на ЦРУ с неколцина агенти под прикритие от Близкия Изток. Те се подиграваха с „тромавите цървули“ от ФБР – това беше точно след 9/11 – и аз ядосано попитах един от тях как може да се подиграват на ФБР, когато всички заедно трябваше да работят заедно, за да разкрият престъплението.

Отговорът му беше: „Сай, ФБР? ФБР?! Те залавят банкови обирджии. А ние обираме банки. А Агенцията по националната сигурност? Очакваш да работя с момчета, които носят транспортир в джоба на ризата си и винаги гледат надолу към кафявите си обувки?!“

В крайна сметка, за чест на Дърам, той е верен на мнението си и казва в една бележка под линия какво мисли за онези, които желаят да разшири разследването си по-навътре в действията на кампанията „Клинтън“:

„За да бъдем ясни, Службата не е разглеждала и не разглежда потенциалното съществуване на политически план на една кампания за разпространяване на негативни твърдения за нейния опонент като незаконно или престъпно в каквото и да е отношение.“ Той обаче добавя, че за една кампания, която „съзнателно прдоставя невярна информация на правителството“ въпросът би стоял по друг начин.

Как да ги разграничим е същината на проблема. С неуспеха си – ако това е правилната дума за него – да разбере цялата история, Дърам прилича на един от слепците в древната индуска притча за група слепци, които изследват слон. Всеки от тях описва малка част от него.

Слонът е кампанията за свързване на Тръмп с Русия.

Мейнстрийм пресата, въртяща историята за дискредитираната впоследствие „Русиягейт“, представя Тръмп като марионетка на Путин или дори като двоен агент на Москва, датиращ от съветската епоха. А Дърам вижда себе си просто като адвокат, на когото е било наредено да разследва управленските недостатъци във ФБР. Публиката пък вижда само части от картината.

Има още какво да научим.

Източник: Гласове

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук