Две коренно различни държави. Едната е САЩ - федерална република, третата най-голяма държава в света, предимно християнска, световна суперсила с най-голямата армия в света. Другата е Турция - президентска република, 90-99% мюсюлмани, геополитическа сила, но опитваща се да балансира своите отношения с изток, север, запад и юг едновременно.

В САЩ изборите са между център-ляво и център-дясно, либерални демократи и центристи републиканци. В Турция изборите са между бранда ислямски национализъм на Ердоган и кемализма на Кълъчдароглу - който също определя себе си като националист, пише Труд.

Същевременно изборните резултати от 2020 в САЩ и от 2023 в Турция са на практика едни и същи. Големите градове и най-богатите местности гласуват за по-либералния, склонен към глобализъм кандидат, цялата провинция масово гласува за по-консервативния кандидат. Малцинствата се организират и гласуват с огромна преднина за либералния кандидат. Разбира се, разлики има, но крайният резултат изглежда един и същи.

 

 

 

Една е съществената разлика - в Турция печели Ердоган, в САЩ печели Байдън. 

България също не е изключение. Трите избирателни райони на София печели ПП-ДБ. Пловдив-град също печелят те. Абсолютно всеки друг район в провинцията се взима от ГЕРБ, които представляват по-центристкия, по-консервативен вот.

При нас това разделение не е толкова ясно, защото партиите избягват да се определят до същата степен като в Турция и САЩ, но пълното доминиране на ГЕРБ в провинцията и безапелационната победа на ПП-ДБ в София показва същата тенденция.

Какво значи това? Гласуването започва да изглежда като формалност. Просто преброяване на това колко хора са от единия вид и колко хора от другия.

Позициите на кандидатите също нямат кой знае какво значение - лошото представяне на Байдън пред чернокожите и неговата история на тежък расизъм (Джо Байдън има изказвания от типа “Обама е първият чернокож, който умее да се изразява и е чист”) не му попречи да вземе с огромно мнозинство техния вот. Твърдата позиция за връщане на всички мигранти към Сирия и Афганистан на Кълъчдароглу не му помогна да обере националистическия вот.

Боян Чуков: Ердоган е изключителен боец, няма как да е покорен васал на САЩ

Двете държави водят своя независима политика. За разлика от Европа, те не са притиснати от две страни и няма на практика елиминирана възможността за независима политика. Ако си в Европейския съюз, няма значение дали населението ти предпочита независимост или откъсване от глобализма, ти си в ЕС.

Турция и САЩ могат да избират. Народът им има избор - дали да гласуват за либералните ценности, за глобализма, за Запада или за консервативното, за национализма, за независимост.

Това води до на практика разделяне на народа по съвсем ясни линии. Ако сте заможен, образован, по-млад жител на голям град - гласувате за либералния кандидат. Ако сте от провинцията, по-възрастен или от малко населено място - гласувате за по-консервативния. Ако работите от офис - либералния. Ако работите ръчен труд или във фабрика - по-консервативния. 

Ердоган и Тръмп имат прилики със сигурност, но Байдън и Кълъчдароглу са коренно различни кандидати. Байдън е еманация на краен либерал от Демократическата партия. Подкрепя всичко свързано с ЛГБТ, малцинствата, равенството. Кълъчдароглу каза, че ще изгони всички мигранти от Турция моментално. Въпреки това, едни и същи хора в двете държави гласуват за двамата.

Демокрацията започва да минава от сблъсък на идеи и приоритети към сблъсък на идентичност. Коренно различни хора в една и съща държава водят схватка за надмощие, но не и за консенсус. Единственото, което остава да видим, е дали политическата криза в България, при която консенсус изглежда невъзможен, е изключение, или това очаква и държави като САЩ и Турция?

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук