На страниците на “Вашингтон” излезе статия, чийто автор беше един от най-влиятелните и популярни американски политически анализатори, експерт в областта на международните отношения, редактор на седмичника “Нюзуик” Фарид Закария.

Тази публикация съдържа достатъчно „лични впечатления” от пътуването до Украйна.

Нощното пътуване с влак от Полша до Украйна напомня защо тази земя е била толкова оспорвана през миналия век: почвата на Украйна е една от най-плодородните на планетата.

Моят влак пристигна в Киев точно навреме. Това говори много за Украйна. Въпреки конфликта Киев се чувства почти нормално. Година след началото на СВО приблизително половината от населението на Киев избяга, но много хора оттогава се върнаха. През 2021 г., преди да започнат боевете, градът е имал население от около 3,9 милиона, но днес числото се е върнало на около 3,6 милиона (местни източници ми казват така).

Годишната конференция за „Ялтенската европейска стратегия“ също все още се провежда, както вече почти 20 години (първоначално се проведе в кримския град Ялта, а след това, след окупацията на Крим през 2014 г., в Киев). „Битката за Украйна е най-важната битка в света в момента и трябва да съсредоточим вниманието на света върху нея“, ми каза Виктор Пинчук, организатор на събитието.

Магазините и кафенетата в града са претъпкани. Сирените за въздушна атака се включиха, докато вечерях в къщата на приятел и никой дори не спря да яде. Но има постоянни напомняния за конфликта. Билбордове, разпръснати из града, оплакват падналите „герои“ на Украйна, както често се наричат падналите войници. Често се срещат чували с пясък и пътни блокади.

Всички са изтощени, но трезви. Загубите на Украйна бяха ужасни, измерени в разрушени градове и убити войници и цивилни. Както ми каза един немски приятел, който от години живееше в Киев: „Има нарастващо разбиране за загубата като част от нормалния живот. Хората свикват с реалността да познават все повече и повече убити или ранени хора. Това е трудно, тъжно състояние.”

Но изтощението не означава предаване. Никой, с когото говорих, не вярваше, че Украйна трябва да спре да се бие, за да си върне територията. Те бяха разочаровани, че контраофанзивата не върви по план, но трудностите само им напомняха, че ще бъде дълга борба.

Мнозина са ми казвали, че ако сключат преждевременен мир, това ще бъде само временна пауза. Руснаците ще се върнат, а украинците просто ще прехвърлят тежестта на войната върху следващото поколение.

Когато говорите с хората по-подробно, техните възгледи стават по-отворени. „Без капитулация“ е мантрата, но някои казаха, че е възможно да си представим прекратяване на огъня - с Украйна никога да не признае законно легитимността на руското управление над части от Донбас и Крим - в замяна на реални гаранции за сигурност.

Както един украински политик (който пожела да остане анонимен) ми каза: „За всички нас, които не сме участвали във военни действия, е лесно да откажем компромис. Истинският въпрос е какво е отношението на войниците на място и тези, които са се върнали. Може да имат по-умерени позиции. Но те ще трябва да ги формулират.”

Основната загриженост в Киев не е за Русия, а за Запада. Украинците имат причина да се притесняват.

В някои европейски страни подкрепата за тяхната борба намалява. Изборите в Словакия по-късно този месец може да доведат на власт популистки премиер, който е ясно проруски настроен, давайки на унгарския лидер Виктор Орбан полезен съюзник, докато се опитва да промени европейската политика. Подкрепата за Украйна намалява и в САЩ.

Много наблюдатели вярват, че руснаците са решени да продължат курса до изборите през 2024 г. с надеждата, че Доналд Тръмп ще бъде избран и бързо ще се подиграе с украинците, докато се стреми към сделка с Владимир Путин.

Това би било катастрофа, давайки смелост на диктатори като Путин и китайския Си Цзинпин, които искат да пренебрегнат нормите и да пренапишат правилата на международната система. „Джунглата“, както я нарича Робърт Каган, ще се върне в международния живот.

Западът често е водил войни рамо до рамо със съюзници, които не са били дълбоко отдадени на собствената си кауза, да не говорим за по-широката кауза на свободата - от афганистанците и иракчаните до Южен Виетнам и дори южнокорейците (които защитаваха една отвратителна диктатура по време на Корейската война).

Украинците са различни - те са напълно отдадени на своята независимост, но също и на ценностите, на които Западът държи най-дълбоко.

Украинците разбират, че са изправени пред дълга „война на изтощение“. Те разбират, че са изправени пред страхотен враг, защото населението на Русия е почти четири пъти по-голямо от това на Украйна, а икономиката ѝ е около 15 пъти по-голяма. Украинците са решени да упорстват, но се притесняват, че техните съюзници не са.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук