Всеобщо мнение е, че начина на живот на политиците силно се различава от този на техните избиратели. Не така, обаче, е в Уругвай. Президентът на южноамериканската страна живее в порутена ферма и дарява по-голямата част от заплатата си.
В дома на Хосе Мухика прането се вее извън къщата. Водата идва от кладенец на двора, обрасъл с бурени. Само двама полицаи и трикракото куче Мануела стоят на пост отвън, разказва Би Би Си.<br /> <br /> Това е резиденцията на президента на Уругвай Хосе Мухика, чийто начин на живот рязко се отличава от този на повечето негови колеги &ndash; световни лидери. <br /> <br /> Президентът отказал луксозната къща, която уругвайската държава му е осигурила, и избрал да остане във фермата на жена си, намираща се встрани от черен път, водещ до столицата Монтевидео. Президентът и жена му обработват сами земята и отглеждат цветя. <br /> <br /> Този аскетичен начин на живот и фактът, че Мухика дарява около 90% от месечната си заплата, равняващи се на около 12 000 долара, за благотворителност, му спечелват &ldquo;титлата&rdquo; &ldquo;най-бедния президент на света&rdquo;.<br /> <br /> &ldquo;Живял съм така през по-голямата част от живота си. Мога да живея добре с това, което имам&rdquo;, споделя той докато седи на стария си дървен стол в градината. <br /> <br /> Неговите дарения за благотворителност, от които се ползват предимно бедни хора и дребни предприемачи, които идват от заплатата му, са приблизително колкото средния приход на Уругвай за месец &ndash; около 775 долара. <br /> <br /> През 2010 година Мукиха декларирал, че има имущество на стойност 1800 долара &ndash; толкова струвал &ldquo;Фолксваген&rdquo;-ът му от 1987 година. Тази година имуществото му възлиза на 2 015 000 долара, тъй като е декларирал имотите на жена си &ndash; земя, трактори и къща. <br /> <br /> През 60-те и 70-те години Мухика е бил част от уругвайските партизани, вдъхновени в борбата си от Кубинската революция. По него е стреляно 6 пъти и 14 години е лежал в затвора. По-голямата част от престоя си там е прекарал в тежки условия и изолация до освобождаването му през 1985 година, когато Уругвай се връща към демокрацията. <br /> <br /> &ldquo;Наричат ме най-бедния президент, но аз не се чувствам беден. Бедни хора са тези, които работят, само за да запазят скъпия си начин на живот и винаги искат още и още. Това е въпрос на свобода. Ако нямаш прекалено много имущество, тогава няма нужда да работиш през целия си живот като роб, за да го поддържаш. Следователно имаш повече време за себе си. Може да изглеждам като ексцентричен старец. Но това е въпрос на свободен избор&rdquo;, заявява уругвайският президент. <br /> <br /> Той обвинява повечето световни лидери, че са безумно обладани от идеята да постигнат растеж чрез потребление, сякаш обратното би довело до края на света. <br /> <br /> Освен това той подкрепя легализацията на употребата на канабис в законопроект, който дава на държавата монопол върху търговията с тревата. Според него истинският проблем не е в употребата, а в търговията с наркотиците. <br /> &nbsp;