Западът се опитва да разбере колко е намалял износът на руски петрол. Москва скри тази статистика, за да не даде лост на САЩ и ЕС.

Западът няма друг избор, освен да проследи движението на танкерите с петрол и да отчете спада на руския износ. Изглежда, че Москва вече изпитва сиви схеми за доставки на петрол в чужбина. Какви са тези схеми и какво е тяхното значение?

Докато ЕС трескаво обсъжда петролното ембарго, Русия класифицира всички възможни данни за производството и износа на петрол. Западните анализатори се опитват да проследят на специални сайтове с движение на танкери колко са паднали продажбите на руски петрол.

“Блумбърг”, позовавайки се на данни за проследяване на кораби, изчисли, че доставките на руски петрол по море през седмицата до 15 април са намалели с 25% и са средно 3,12 милиона барела на ден.

И това е въпреки факта, че все още не е приета официална забрана за закупуване на петрол от Русия за ЕС и е изключително изгодно да се купи сега. Руският петрол “Урал” се продава с отстъпка от 20-30 долара спрямо “Брент”, което е значителна отстъпка. Преди това разликата беше само един или два долара.

Реалните обеми на руския внос на петрол обаче може да се различават от данните на уебсайтове, които проследяват движението на петролни танкери. Защото руските продавачи вече започнаха да използват заобиколни решения, за да скрият произхода на петрола, както правят Иран и Венецуела.

Сега се формира сенчест пазар: петролът все по-често напуска руските пристанища, без да посочва конкретна дестинация. Според специализираните сайтове повече от 11,1 милиона барела са били натоварени на танкери без конкретно зададен маршрут през април, повече от всяка друга страна, отбелязва “Уолстрийт Джърнъл”. Така около 40% от доставките на руски петрол през април са отишли в "неизвестни дестинации", пише вестникът. Преди началото на руската специална операция в Украйна това не беше така.

Практикуват се две „сиви“ схеми за доставка на руски петрол до европейските купувачи, казва Игор Юшков, специалист от Фонда за национална енергийна сигурност.

Първата схема е следната. Танкер в Балтийско море изключва транспондера и отива към руското пристанище Уст-Луга или Приморск. Там зарежда руски петрол и влиза в морето, където го чака по-голям танкер, където се претоварва руски петрол. След това танкерът се връща на първоначалната си точка и включва транспондера, тоест отново се появява на радара.

„Официално танкерът, тъй като е в средата на Балтийско море, остава там, само временно изключва транспондера. Но всъщност той прави пътуване за петрол до руско пристанище“, казва Юшков.

Невъзможно е да се проследи движението му според уебсайтовете, които проследяват петролни танкери. Никой не може да определи количествата руски петрол, доставяни по този начин.

Те дори не попадат под радара на западните анализатори, които проследяват доставките на руски петрол. Русия, поради санкционния натиск, спря да публикува данни както за производството, така и за износа на руски въглеводороди, за да не даде поводи на САЩ и ЕС да атакуват.

Втората схема, казва експертът, в много отношения е подобна на предишната. Само в този случай танкерът не се крие, когато влиза в руското пристанище и напуска (вече с руски петрол). Той прави това с включен транспондер, движенията му могат да бъдат проследени в специализирани сайтове. Но този танкер просто върви без посочване на конкретна дестинация, както пише “Уолстрийт Джърнъл”.

Ще бъде невъзможно да се види как този танкер идва с руски петрол в европейско пристанище, например в холандско. Защото в открито море той изключва транспондера, тайно се приближава до по-голям танкер, в който се излива руския петрол. И вече големия танкер доставя черно злато до европейските пристанища.

Така западните анализатори, които следят движението на руския петрол, могат да включат в статистиката освен официални доставки и доставки по втората, сива, схема.

Но износът на руски петрол, който следва първата схема, не може да бъде взет предвид по никакъв начин. Това означава, че в действителност спадът в доставките може да бъде значително по-нисък от оценките на или дори да отсъства напълно. „Невъзможно е да се каже със сигурност, но ми се струва, че не изнасяме толкова малко, за да бъдат намалени доставките с цели 25%. Ситуацията се променя почти всеки ден.

Като цяло, ако няма затягане на санкциите, ситуацията ще се изправи и обемите на износа ще се нормализират, а отстъпката ще намалее. С изтичането на договорите с европейци ще бъдат сключени споразумения с азиатски доставчици, по-специално с Индия и Китай“, каза Юшков.

Защо танкер-совалка (скрит или не скрит) сам по себе си не доставя руски петрол до европейските пристанища, а го прехвърля на голям танкер? Все пак ЕС все още не е въвел петролно ембарго, влизането в европейските пристанища е ограничено само частично, а изключение е направено за въглеводородите?

Според Юшков не е случайно, че танкерът-совалка претоварва руски петрол в морето на танкер с голяма водоизместимост.

„Такива танкери могат да се използват за смесване на руски петрол вътре с друг нефт и да получат трети клас, който не попада под санкции“, казва Юшков. Ако смесите петрол от руски произход с друг петрол в съотношение 49% към 51%, тогава според документите петролът се превръща в „латвийски”, „узбекски” или всякакъв друг бленд. Става почти невъзможно да се докаже, че там има руски петрол.

„Не е забранено прехвърлянето на петрол от една страна на друга. И в този случай няма никакви рискове за компанията, която доставя руски петрол на купувача като част от друга“, казва Юшков. От какво се страхуват транспортните фирми?

Първият риск е репутационният, за който говорят западните медии. Политиците бяха първите, които смъмриха “Шел”, че купува руски петрол с отстъпка и компанията трябваше да се оправдае.

В резултат на това тя е тази, която е обвинявана за схемата за закупуване на руски петрол под формата на смес. Украйна се опита да упрекне “Шел” и за тази смес, но формално тази схема е абсолютно законна и според вестниците не се говори за руски петрол.

Но вторият фактор е по-важен. „Има проблеми, свързани със застраховката на танкер с руски петрол поради санкциите. Транспортните компании трябва да сключат застраховка при влизане в пристанището. Това е отделна операция.

Това създава допълнителни рискове от санкции и допълнителни разходи“, казва експертът на ФНЕС. Има проблеми с факта, че банките са спрели да финансират транзакции с руски петрол, плюс цената за застраховане на танкери с руски петрол се е повишила до небето, отбелязва “Уолстрийт Джърнъл”.

Ако ЕС реши да наложи петролно ембарго, тогава тези „ирански“ схеми ще се превърнат в начин за заобикаляне на санкциите. „Ще възникне въпросът дали ще имаме достатъчно танкери, за да транспортираме целия обем петрол по море в случай на официална забрана от Брюксел?

В крайна сметка ще трябва да изнасяме и по море онези обеми, които минаваха през нефтопровода "Дружба". И тогава ще са необходими още танкери“, казва Юшков.

Според него Русия ще бъде принудена да използва подобни сиви схеми по-скоро в Балтийско море, защото наоколо няма приятелски страни. Но в Черно море положението е различно.

„В Черно море има Турция, която може да стане посредник за Русия при продажбата на нашия петрол на световния пазар, но, разбира се, не безплатно. Турция също може да смесва нашия петрол с азербайджански или друг петрол“, смята Игор Юшков.

Друг партньор на Русия на юг може да бъде България, освен ако, разбира се, ЕС не наложи петролно ембарго. София има шанс да стане входна точка за руския петрол на европейския пазар под прикритието на друг петрол, от което българският бизнес може да печели добри пари.

„Турция може да стане сложен играч. Тя може не само да легализира руския петрол и нефтопродукти, но и абсолютно всички стоки от Европа могат да минават през Турция, която сега не може директно да достигне до Русия по автомобилни и морски артерии “, казва експертът на ФНЕС.

Интересното е, че не само Китай и Индия са заинтересовани Русия да не спре производството си в случай на петролно ембарго от ЕС и да може да го пренасочи към други пазари.

Самата Европа се интересува от това и дори САЩ, които страдат от кризата с горивата заради покачването на световните цени на петрола. „Ако Русия намали производството на петрол, всички страни вносителки ще пострадат. Защото целият петрол, който остава на пазара, ще поскъпне още повече“, заключава източникът.

Олга Самофалова