Далече на Изток, почти на другия край на света, е Южнокорейският полуостров. На него са разположени две държави – Северна и Южна Корея, като за тяхна граница често приемаме 38-ия паралел.

Малцина обаче знаят, че най-северната част на Южна Корея е прекрачила тази мислена линия. Именно там се намира Хуа-чон-чун. Район, в който местното население е по-малко от войниците. А причината е ясна – близостта до Демилитаризираната зона.

Стопанин на това кътче земя е Че Мун-Сун. На пръв поглед твърде зает и строг мъж. Той обаче отдели от времето си, за да хапне и поговори с делегация български журналисти, които бяха на посещение в Южна Корея в рамките на споразумение за сътрудничество между СБЖ и Асоциацията на журналистите на Корея.

Всъщност районът на Хуа-чон-чун, когато е освободен от японската окупация, е част от територията на Северна Корея. По време на Корейската война обаче той преминава във владенията на Южна Корея. Днес той е на границата между двете страни. Територията му е 909 квадратни километра, което го прави два пъти по-голям от сеулския район.

„Мога да кажа, че гражданите в този район най-много обичат свободата и равенството“, признава кметът Че. А на въпрос кои са най-големите трудности, той посочва именно близостта с Демилитаризираната зона.

„Има много военни заради поделенията. Тези войници, които служат в този район, са повече от самите жители. Заради военните съоръжения и икономическите дейности в голяма степен са ограничени. Това е и причината повечето хора да се занимават със земеделие“, обяснява градоначалникът.

Така 50% от населението са държавни служители, в това число и професионалните войници, 20% се занимават със земеделие, 10% - с туризъм, а останалите са безработни или пенсионери, които получават държавна помощ.

Колко безопасно е обаче да се живее почти на границата със страна, която постоянно провокира и плаши с ядрено оръжие?

По думите на кмета преди 20 години е имало инциденти. Севернокорейски войници са навлезли в територията и е имало сблъсък, но от тогава е спокойно.

„Севернокореец не може да премине границата, защото войниците здраво я пазят, казва кметът, но уточнява, че ако това все пак се случи, то той ще бъде предаден на Централното управление, тъй като това не е въпрос, който да се реши на регионално ниво.

„От време на време намираме трупове, които се носят по водата от Северна Корея. Те нямат връхни дрехи, по бельо са. Не знаем какви хора са и каква е съдбата им. Когато намерим такива тела, работим с ООН и Червения кръст според международните закони, предаваме ги в Централното управление и така се справяме с проблема“, казва още градоначалникът.

На няколко пъти са били инициирани срещи между роднини от Северна Корея и Южна Корея, които войната е разделила в две страни. Те обаче са по-скоро изключение, отколкото правило, заради трудностите. Макар и да не воюват, няма официално подписан мирен договор между двете страни.

Корейците обаче вярват, че някога пак живеят в една държава.

„Първо трябва да се обединят страните, понеже ние сме една нация, а кога - ще се моля на Господ да ми каже“, казва кметът Че.

А когато питаме има ли конкретен план за развитието на района в следващите години, той веднага отговаря: „Да се грижим добре за децата си. Откакто едно дете се роди, докато завърши, то има безплатно образование, което се поема от Общината.

На всички местни студенти, които учат в близките университети, Сеул, други градове, независимо къде учат, им се покрива такса образование, всичко е осигурено от Общината. Ако някой местен може да учи в международен университет, също получава стипендия.

Убеден съм, че образованието за децата е най-важното. На нас сега може да ни е тежко да ги финансираме, но след като те се образоват, ще работят за района и за страната. Образованието е най-важното за развитието на едно общество“, категоричен е кметът Че.

И макар че районът е на един хвърлей от Северна Корея, пълен е с войници, в същото време нe липсват и забавления...

Казват, че да се посети Корея най-добре е през есента заради красотата на природата. В Хуа-чон-чун обаче са намерили начин да привличат туристи и през другите сезони.

Там всеки януари се провежда т.е. „Леден фестивал“, в основата е риболовът на специфичен вид риба в замръзналата вода.

Въпросното събитие е едно от най-големите подобни в света, редом с тези в Япония, Китай, Канада и Финландия. Начало на следващия фестивал ще е на 7 януари 2023.

А кметът казва, че са взели от всеки един от тях по малко. И наистина, бърз поглед в сайта на общината показва, че по време на събитието, което продължава няколко дни, има над 30 различни инициативи, така че за всеки да има по нещо.

Освен това има и фестивал на домата и фестивал на водата, които се провеждат също всяка година, но през юли и август.

Традиционните ястия тук пък са направени от картофи и елда, тъй като е земеделски район.

За финал питаме нашия домакин кое е най-голямото му предизвикателство и как си почива, а той ни изненадва с мъдрост.

Борбата със себе си – това е най-голямото предизвикателство. За да имам силна воля и убеденост, чета повече книги и гледам китайски исторически сериали. Опитвам се да ходя поне 10 000 стъпки на ден. Това ми е като хоби, а и ходенето е добър спорт.

На края този строг мъж вече ни е приятел и определено вярваме на думите му, поместени в сайта на общината:

„Ние, жителите Хуа-чон-чун ще се отнасяме към всички вас и ще бъдете добре дошли по всяко време като наше семейство“!

Следва продължение...

Демилитаризираната зона, Езерото Паро, посещението на Горбачов

Цанка ДОНКОВА, БЛИЦ