Смъртта в Украйна често пристига внезапно от ясното синьо небе. През август руска ракета лети към земята и убива две млади жени, които седят на пейка на детска площадка в сянката на църква. Техните имена са Кристина Спицина и Свитлана Семейкина.

Те са сред повече от 10 000 цивилни, които са загубили живота си след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през февруари 2022 г.

Според ООН обаче действителният брой на убитите мъже, жени и деца е „значително по-висок“.

Войната на Русия в Украйна често присъства само като статистика. Много смъртни случаи не са докладвани в подробности, но Би Би Си разказва историята на живота и последните моменти на двете убити жени.

Когато усеща вятъра в дърветата, Халина Спицина вярва, че това е присъствието на дъщеря ѝ Кристина.

 

 

Душата на дете, което те прегръща

„Вятърът духа, а ти си мислиш, че това е душата на твоето дете, което те прегръща“, споделя Халина. 

Двете млади жени са погребани една до друга в края на обрасло гробище. Двойните гробове са цветни - отрупани с венци и сините и жълти цветове на украинското знамена. Гробовете се открояват - сякаш акцентират върху отнетите младост и талант, коментира британското издание.

Излъчват на живо изпълненията си на улицата

21-годишната Кристина и 18-годишната Свитлана се събират в дует по време на войната. Обединени са от любовта към музиката и любовта към Украйна. Наричат се Similar Girls, пеят на сватби, излъчват на живо в „Телеграм“ концертите си на улиците. Чрез тях събират пари както за войници, така и за цивилни.

На девети август двете момичета пеят пред супермаркет на оживена улица в родния си град Запорожие. Изпълнението им е записано на телефон, изпълнено е със заряд, с живот.

На кадрите се вижда Кристина с дълга руса коса, която носи къси панталони, и Свитлана - с китара в ръка и дънки.

„Последната ни песен ще бъде за всички хора и за защитниците на Херсон“, казва Кристина. Изпяват добре позната украинска песен, наречена Winning The War.

Под синьото небе в лъчите на истината

С жълтото слънце върху рамото ми

Ние пишем книги за бъдещето

Как ще спечелим войната

Как печелим войната

Тази песен се превръща в техен реквием. 20 минути по-късно двете момичета са убити на детската площадка зад ъгъла, където са отишли, за да си починат - на 300 метра от главната улица.

Халина е измъчвана от дълбока загуба и агонизиращи въпроси – „Ами ако момичетата не бяха отишли на детската площадка? Ами ако бяха останали на улицата?“.

"Понякога можеш да се усмихнеш, но после си спомняш, че тя вече не може да го прави. Все едно си мъртъв, но можеш да говориш“, казва майката на Кристина.

"На руснаците никога няма да им бъде простено. Следващите поколения ще знаят"

Звукът от ракетната атака, която убива момичетата, отеква в града. Бащата на Свитлана го чува в дома им в покрайнините на Запорожие и веднага хуква към колата си.

„Знаех, че са някъде в този квартал. Полицаите ме пуснаха да мина… и ги намерих. Свитлана лежеше пред мен“, казва Юрий Семейкин.

„Как е възможно в 21-ви век да се случва нещо подобно – да се отнема човешки живот, абсолютно непровокирано“, пита той.

„На руснаците никога няма да им бъде простено. Това ще се предва в следващите поколения. Нашите правнуци ще помнят всичко, което са направили тук и продължават да правят“, коментира бащата – говори бавно, с тих глас, сякаш задържането на мъката му отнема всеки грам енергия.

Той разказва, че Свитлана била музикална още от детството си, сама пишела песните си. В спалнята ѝ все още стоят по стените плакати на Nirvana и AC/DC. Китарата ѝ лежи върху леглото.

„Тя ме научи как да свиря на нея. В началото беше трудно и не ми харесваше. Сега искам да продължа да го правя. Свитлана искаше всички да са щастливи, да няма война. Искаше да направи каквото може - с музиката си", споделя още мъжът.

„Започнах да обръщам по-малко внимание на опасността. Живея в свой собствен свят. Сега се чувствам по-сигурна, защото усещам, че Свита е винаги с мен“, казва Саша, 12-годишната сестра на загиналото момиче.

Двете момичета остават завинаги свързани

Снимка на Свитлана в рамка е прикрепена към кръста на гроба ѝ, снимката на Кристина е отстрани - на нейния гроб. Двете момичета гледат една към друга – завинаги млади.

Украйна губи някои от най-ярките и най-добрите си таланти, както на бойното поле, така и извън него – актьори, художници, балетисти, спортни звезди, гласове на бъдещето като Кристина и Свитлана.

Когато войната избухва, Халина предлага двете момичетата да напуснат страната. Те обаче отказват - искали да продължат да пеят и да носят светлина в духа на хората.

„Когато Кристина започна да свири - на петгодишна възраст, тя излизаше на сцената като звезда. Не се притесняваше. За нея беше жизненоважно да пее", казва нейната майка.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук