Много от нас повтарят до несвяст на детето си: „Е, стига вече, престани да плачеш!“ Знаете ли обаче защо не бива да казваме това, а да го заменим с друга фраза, която не е свързана със забрана?

Може би не сте изрекли точно тези думи, но пък сте казали нещо от сорта на:

„Не прекалявай с този рев!”

„Стига, всички те гледат”

„Прекрати този шум веднага!”

„Престани да плачеш или ще ти покажа за какво наистина има смисъл да ревеш!»

Тези фрази са варианти на „Спри да плачеш!“ и са крайно невъзпитателни, обяснява letidor.ru. Защо да си ги забраним? Защото всеки път, когато игнорираме или потискаме чувствата на детето, постъпваме лошо.

Защото с тези думи едва ли ще възпрем изблика на детските емоции, а ако ги потиснем и те не намерят изход, ще започнат да разстройват крехката му психика.

Какво не трябва да правим, когато детето плаче

Да сменим разговора на друга тема с цел отвличане на детското внимание

Така пропускаме шанса да му помогнем да усвои навика да управлява самичко своите емоциите, а той е особено важен навик за цял живот.

Освен така му давате да разбере, че неговите чувства не са важни или проявата им е досадна за вас. Децата трябва да знаят, че вие можете да разбирате и успокоявате техните емоции и тогава ще се научат сами да правят това.

Смяната на темата е и проява на неуважение. Представите си, че вие сте в подобна ситуация и изливате душата си пред свой приятел, а той ви казва: „О, я виж колко хубав нов телефон ми подариха!“ Няма начин да не се почувствате излишни, смутени и едва ли ще си споделяте в бъдеще лични неща с този човек.

Да наказваме 

Наказанията, особено в тази ситуация, когато детето излива чувствата си и очевидно страда, не са никак възпитателни, затова не бива да наказваме, да обиждаме, обвиняваме и осъждаме хлапето заради емоциите, които изпитва.

Да използваме частицата „но“

Когато поддържаме детето си в емоционален план, частицата „но“ е не просто излишна: „Ти си разстроен, защото искаше още едно парче торта, но не бива да ядеш повече“ – това „но“ зачерква всичко, казано по-рано. Достатъчно е да изразим съчувствие към нещастието на хлапето.

Да задаваме много въпроси

Когато малчуганът е изпълнен с непреодолими чувства, той не е в състояние да отговаря на много въпроси – нека те да почакат, докато се успокои.

Да казваме: „Всичко е наред“

 

Казвайки „Всичко е наред“ и „Спокойно, нещата ще се наредят“ хората изразяват позитивизъм, обаче би трябвало да е кристално ясно, че точно сега това не е истина – детето плаче, не му е хубаво, колкото и да му вдъхваме надежда.

Може да изглежда, сякаш омаловажаваме значението на неговите чувства, така че простото „Нормално е да ти се плаче“ е най-добрият вариант.

Но със съчувствието не е хубаво да се прекалява, не може да се използва за прекратяване на детския плач, това не е и основната му цел. Най-важното е чрез него да вдъхнем увереност, че го чуваме, разбираме и обичаме. 

Защото чувствата не е нужно да се избягват - те са шанс да се сближим и, всъщност, да се плаче е полезно - този изблик на чувства е послание, което малките деца изпитват необходимост да отправят, а и не само те...

Като им заявяваме да престанат с това, все едно ги възпираме да отправят това послание, все едно казваме, че не ни е приятно и не ни е важно какво изпитват те.

А за да научим малките да управляват емоциите си, е важно да ни доверяват своите проблеми и да не ги възпираме да се себеизразяват, когато се налага – и със сълзи в очите.

Да се плаче не е срамно и не бива да го осъждаме даже да ни се струва глупаво и незначително - за детето, което още няма зрял поглед към света, то е от голямо значение. Затова и много педагози обясняват колко е ценно за него да бъде изслушвано с всичката сериозност, на която родителите са способни – да не омаловажаваме факта, че то е малко и неговите проблеми са малки – много скоро това ще се промени, а навикът да споделя с мама и тате е ценност за всички!

С кои 10 фрази можем да заменим „Престани да плачеш!“ – ето няколко идеи:

1. Да си тъжен е нормално.

2. На теб наистина не ти е леко!

3. Винаги ще бъда до теб.

4. Разкажи ми какво се случва.

5. Разбирам положението ти.

6. Това наистина беше много страшно/неприятно/тъжно…

7. Ще ти помогна да се справиш с това.

8. Съгласна съм с теб, слушам те.

9. Разбирам, че ти е нужно да помислиш – ще бъда тук, а ти можеш да ми кажеш какво става всъщност, когато си готов.

10. Това, което се случи, е несправедливо.

Но пък може и да не казваме нищо, можем просто да гушнем детето и да бъдем до него.