Съществуващият през последните няколко века култ към перфектното човешко същество в цялата му комплексност сега често е редуциран до култа към перфектното тяло. Ако наподобяваш моделите от най-популярните женски списания, тогава всичко е наред. Ако се вписваш сред фанатизираните посетители на нашумели фитнес зали, “ставаш”. Ако обаче не влизаш в калъпа - тогава всичките ти останали качества не стигат, за да компенсират дефектите. Без перфектно тяло ти си... нищо. Или поне това е внушението на голяма част от рекламите, с които медиите ни заливат и които приемаме за чиста монета, без да се замислим. “Фактите за България са страшни - у нас има над 150 000 момичета, болни от булимия и анорексия. При това трябва да се знае, че страдащите от хранителни разстройства изключително трудно признават за проблема си. Съществуват и много клинични случаи, които никога не са били лекувани и остават извън тази статистика. По дефиниция анорексията и булимията са “заболявания, характерни за западните индустриални нации, и засягат предимно млади, неомъжени жени, живеещи все още при родителите си или в тясна връзка с тях. Така например в страните от Третия свят тези болести на практика са непознати. Всеки от нас познава поне един човек, измъчван от анорексия, булимия или хиперфагия - преяждане без повръщане. И ако този човек ви е достатъчно близък, ако сте полагали грижи да му помогнете, то вече знаете, че борбата с болестта е много трудна. Смъртността при анорексия нервоза е 12 пъти по-висока в сравнение със смъртността, причинена от всички останали причини за смърт при момичета между 15- и 24-годишна възраст. 20% от хората, страдащи от анорексия, ще умрат преждевременно от усложнения, свързани с хранителното им разстройство, включително самоубийство и сърдечни проблеми”, коментира за в. “Доктор” клиничният психолог Дора Георгиева.
- Кога у нас се заговори за хранителните разстройства, г-жо Георгиева?
- За анорексия и булимия у нас се заговори усилено едва след демократичните промени. Преди това имаше изолирани случаи, коментарите около които де факто се изчерпваха с реплики между съседки от рода на “детето нещо много е измършавяло, не ще да се храни”. 


Сега обаче анорексията и булимията са навсякъде около нас. По телевизията, списанията, на подиума - прекрасното ефирно, стройно, тънко, почти прозрачно създание, което ни кара да се чувстваме дебели. Това същество тежи под 50 кг и е причината във всеки един момент милиони жени по света да са на диета. Тъжното е, че над 80% от тези, които отслабват с нискокалорични диети, по-късно отново напълняват. Голяма част от останалите пък развиват нарушения на храненето.

В България не е правено епидемиологично изследване за броя на болните от анорексия и булимия. Цитира се цифрата 100 000 - колкото са хората с хранителни нарушения у нас според Световната здравна организация. Според статистика на изтъкнати психиатри обаче болните са много повече - над 150 000. 

Но тъй като и анорексици, и булимици пазят в тайна проблемите си или дори не ги осъзнават, диагностицирането им е много трудно. Така или иначе, западните статистики сочат, че от анорексия са засегнати около 280 на 100 000 юноши. Доста по-трудно е да се установи броят на по-възрастните анорексици, тъй като при тях няма родителски контрол. Болните от булимия пък по принцип са в пъти повече и няма причина да се смята, че положението в България е по-различно.

А когато някой разглежда собственото си значение и смисъла на живота само през призмата на своята болест, терапията може да се окаже напълно безпомощна. Такъв е случаят с анорексията и булимията - заболявания, за които хваналите се в примката момичета и момчета говорят като за “скъп приятел” и които служат като паспорт към едно тайно общество.

- Болест ли е анорексията?
- Анорексия невроза е сериозно психиатрично разстройство на образа на тялото и на хранителното поведение, което води до 
промени в биологията на организма 

Поради отслабването намаляват протеините в кръвта, което се отразява на кръвосъсирването и имунитета. Променя се биохимичният състав на кръвта, което може да се окаже с летален ефект върху сърдечния мускул. Засягат се ендокринните жлези, поради хипофункцията на хипофизата се намаляват половите хормони и при жените менструацията спира, а при мъжете изчезва сексуалното влечение. Организмът се изтощава, болните усещат обща слабост и се уморяват лесно.

- Какви са симптомите на болестта при тийнейджърите и на какво трябва да обърнат внимание родителите?
- За тийнейджърите всичко трябва да бъде постигнато на всяка цена. За тях красотата не е сборно понятие от добър външен вид, добри маниери, чар, излъчване, интелект и каквото друго се сетите. За тях красотата най-често има само едно измерение, дефинирано единствено от красивите тела на изпълнителките от телевизионните канали и фешън ревюта. И много често най-обсъжданата тема в час по история не е Първата световна война, а това как да изглеждат по-слаби, коя с каква диета е свалила няколко килограма и каква е следващата стъпка. За съжаление техните виждания за добрия външен вид започват и почти се изчерпват с това да бъдеш слаб, та дори кльощав.

- Дотук нищо необичайно...
- Да, и нищо притеснително, тъй като всеки от нас е минал през тази възраст и знае какво е съучениците да ти се подиграват, че си прасенцето на класа. Проблемите се проявяват, когато подрастващите девойки си втълпят, че са наистина дебели и отказват да възприемат образа, който виждат в огледалото реално. Тогава се започват експериментите с диетите и свалянето на килограми. Задълбочаването на проблема става с решението на девойката, че въпреки свалените килограми тя все още изглежда дебела.
Най-интересното е, че често родителите не разбират децата си. Прекратяване на отношенията на момичето с нейното гадже или проблеми в училище могат да причинят самовнушенията за наднормено тегло. Някои от родителите в такива моменти пренебрегват терзанията на тийнейджъра, който се чувства неразбран, объркан и подценен. Тийнейджърът, ненамиращ изход от ситуацията и неоткриващ опора в лицето на мама и татко, решава сам да поеме нещата в свои ръце.

- И всичко започва...
- Анорексия нервоза е пълното наименование на заболяването, което повечето хора наричат само анорексия. При него телесната маса намалява драстично на психическа основа. При болните от анорексия нервоза освен понижено тегло, се наблюдава и нереалистична представа за външния вид, натрапчив страх от напълняване, контролиране на теглото чрез доброволно гладуване, предизвикано повръщане, прекомерна употреба на слабителни и диуретици.

Заболяването е характерно за млади момичета до 25 години, за които представата за красота е напълно изкривена. Статистиките в последно време обаче показват, че не само нежният пол е засегнат от психическото разстройство - все повече млади мъже и най-вече тийнейджъри страдат от него.

В случая ранната диагностика на анорексията е много важна, тъй като лечението й след това може да продължи дълги години. Последствията остават за цял живот - увредена храносмилателна система, сърдечносъдова система, мозък, анемия, безплодие, понижени нива на кръвната захар, депресия и др.

- Как да разберем, че детето ни страда от коварната болест?
- Тийнейджърът отказва да поддържа нормално и здравословно тегло. Изпитва необясним страх от това да напълнее дори и със 100 г. Диетата продължава дълго и не е съобразена с никакви медицински и здравословни предписания. 

Младежите използват всяко свободно време за изтощителни и непрестанни тренировки, някои от тях постоянно ви разпитват с какво сте сготвили манджата - колко мазнина сте добавили, има ли въглехидрати...

Имат и собствени ритуали по време на хранене, които ви се струват странни - дъвче храната много по-дълго от нормалното, храни се бавно и следи стриктно за разделното поемане на продуктите. Това са все първосигнални симптоми, които трябва да ви наведат на мисълта да потърсите психологическа помощ за детето си.

Дори и да следите за тези прояви в поведението на детето, има и други, за които трябва да бъдете подготвени и за които да бдите. Много често младежите в пубертета, поели по пътя на анорексията, отричат подобно нещо да се случва с тях, прикриват ниското си тегло с по-широки дрехи, изхвърлят тайно храната, която им се сервира.



- Кога във времето назад е закодирано отключването на заболяването?

- Всичко води назад във времето към детството. Има теории, които твърдят, че определени типове характери са по-предразположени към отварянето на този тип разстройство. Аз избягвам да правя подобен тип стандартизации, защото хората се стремят да влязат в тях. Смятам, че това засяга хора, които, когато са израствали и е трябвало да изграждат здравата структура на своя Аз, са имали затруднения в това изграждане. Те не са уверени в себе си, не се приемат, не познават своите качества и човешки уникален потенциал. И след това в периода на пубертета този конфликт експлодира със страшна сила.

- Границата кога се прекрачва?
- Когато момичетата започнат психологически да се изолират, да се затварят, не говорят, не общуват. Появяват се дрехите с дълги ръкави и крачоли. Тогава трябва да започне терапията, защото тези момичета нямат чувство за реалност. Те се виждат дебели, грозни, а в действителност са много красиви. Талантливи са, но не познават своите таланти. Анорексията означава отхвърляне. От гръцки преведена, думата означава липса на апетит. Нежелание за живот, отказ от храна, отказ от приятели, отказ от любов, отказ от развитие - самата болест е отказ. 

- Труден процес ли е лечението?
- Зависи от мотивацията на болните. Лечението на анорексията е дълъг процес, който не може да бъде завършен за шест месеца, година или две. Може да продължи от 4 до 6 години. Преминава се през няколко фази, при които целта е да се възстанови физическото и психичното здраве на момичето. Процесът е дълъг, защото когато е трябвало нещата да се случат, не са се случили. Родителите са били прекалено ангажирани с други неща, не са обръщали достатъчно внимание на душевното израстване на децата си.

- Мъжете или жените, по-бедните или по-богатите - кои са по-склонни да развият анорексия?
- В момента бих казала, че мъжете имат повече проблеми от жените и не само свързани с анорексията. При по-възрастните поколения това са депресията, алкохолизмът, лошото хранене, липсата на грижа за здравето. При по-младите става дума за личностна реализация и взаимоотношенията със собствения и противоположния пол.
Парите не са фактор. В началото се твърдеше, че от анорексия страдат по-богатите, но не е така. Всички момичета се стремят към едно и също - парите са само средство да се достигне по-бързо или по-бавно до една цел - да бъдат слаби и с перфектно според разбиранията им тяло.

- Диетите причина ли са за заболяването?
- Причината за анорексия невроза не е ясна. И със сигурност тя не е една-единствена. Повечето изследователи и хора, работещи в тази област, приемат, че заболяването се причинява от комплекс от фактори - биологични, психологични и социални. Не може да се каже, че един от тези фактори е доминиращ.
Преди да се пристъпи към лечение, е необходимо да се направи една цялостна оценка на състоянието на пациента, която включва история на болестта, режим на хранене, навици, особености, свързани с храненето. 

Застрашени сте, ако имате следните симптоми:

• постоянен страх от напълняване
• драматична загуба на тегло
• погрешна представа за собственото тяло - виждате ли се дебели, когато всъщност отслабвате
• сурови диети и усилени физически упражнения
• чувство на паника след минимално напълняване
• безмилостно преследване на слаботата
• перфекционистичен и строг контрол върху начина на живот
• спиране на месечния цикъл


Люба Момчилова