През последните две седмици отново се разгоряха споровете около ваксините. Поводът беше няколкото случая на морбили в България и съседни страни. Нито един доказал себе си изследовател и специалист не отрича страничните ефекти от ваксинирането. Въпреки че сме обсъждали нееднократно темата, днес ви предлагаме становището на доктора на медицинските науки Валерий Черешнев - академик в Руската академия на науките, директор на Института по имунология и физиология. Той обяснява за кого са опасни живите ваксини, защо все пак има хора, които живеят, без да са се ваксинирали и не боледуват. Ще научим истината за ваксинирането и аутизма, както и дали е вярно твърдението, че ваксините предизвикват усложнения при децата, родени със секцио.  

Мит първи: Живите ваксини са най-опасни

“Ваксинацията е един от методите за профилактика, но има и лечебни ваксини, които са нужни за тежко протичащи болести, каквито са вирусът на имунодефицита (ВИЧ) и СПИН, обяснява акад. Черешнев. Ваксинацията предизвиква същия патологичен процес, само че в много по-облекчена форма. 
Условно казано, нека вземем вариолата - много страшен вирус, който се натрупва в лимфните възли, произтича силна интоксикация и човекът умира. Но след това се стигнало до извода, че ако този микроб се обработи по определен начин, той губи своите патогенни свойства. И ако се вкара в организма, човекът ще заболее от вариола, но в лека форма. И когато се зарази от същинската вариола, имунните реакции вече са подготвени и ще се борят с истинската шарка. По този начин са се появили ваксините против бяс и туберкулоза. Още веднъж казвам, че “отгледаният” по такъв начин микроб е отслабен, затова той може да се слага във ваксините. В тях може да се слагат и убити, мъртви микроорганизми, но тогава имунитетът ще бъде по-слаб. Може да се използват живи микроорганизми, но отслабени. 

Детският имунитет сработва най-добре против инфекции като коклюш и дифтерия, и той е достатъчен за цял живот. И ако няма този детски имунитет, човек може да заболее при попадане на бактерия в неговия организъм”. Експертът напомня, че от “детски инфекции” може да се разболеем във всяка възраст. И съветва, че не трябва да се страхуваме от словосъчетанието “жива ваксина”, защото микроорганизмите в нея са отслабени. Против туберкулоза например поставят именно жива ваксина, но въпреки това, имунитетът не е достатъчно силен. Всички сме ваксинирани против туберкулоза, но при лоши условия на живот, тя пак може да се развие. Защо? Защото у всички хора се съдържат туберкулозни бацили и когато имунитетът отслабне, те започват да се размножават, поради което възниква белодробна и костна туберкулоза. Но въпреки всичко, ако човек се е ваксинирал, болестта ще протече в по-лека форма.

Мит втори: Противогрипните ваксини са безполезни  

“Много се спори за това дали да се ваксинираме против грип и защо дори и ваксинирани пак боледуваме. Грипният вирус е много изменчив микроорганизъм, едната година един, втората - друг. Епидемията обикновено идва от Азия, където няма зима. Случва се човек през определен сезон да не се ваксинира против грип и да не заболее. Защо? Защото някога той се е ваксинирал против грип, имунитетът се е запазил. Ако освен това се закалява, ако спортува, имунната му система се справя с вируса. А в днешно време учените на основата на това какъв щам е върлувал миналата година, успяват да прогнозират какъв вирус ще разболява хората в настоящата година, затова обикновено ваксината съответства на вируса”. 

Мит трети: Ваксините пренатоварват имунитета и го отслабват 

“Разбира се, ако наведнъж се поставят много ваксини, имунитетът може да отслабне, но това никъде не се прави. Ваксината е дозирано вливане на балансирани микроорганизми. Пренатоварване може да се случи, ако се влее 10 пъти по-голяма доза от ваксината. Ако в нашите географски ширини и въобще в Европа се поставят около 20 разновидности ваксини, в Африка те са 40, там има холера. Но при нас има кърлежов енцефалит, какъвто там няма. Повтарям, ако се спазват научно-обоснованите схеми на ваксиниране, никакво претоварване не заплашва имунитета.” 

Мит четвърти: Няма смисъл да се ваксинираме против детски инфекции       

“Така говорят онези, които са били ваксинирани в детството. Ако не са, те попадат сред тези, които умират в зряла възраст от дифтерия например. Такива случаи сме имали в Европа - в Русия, във Франция също. Възрастните понасят много по-тежко детските инфекции. Децата боледуват от дифтерия, но не умират от нея. А възрастните умират, заразявайки се от своето дете и чак тогава става ясно, че този човек не е ваксиниран като малък. Заболяването е рядко, да, но изведнъж се появява носител и вие не сте защитени. И никой не може да ви гарантира как ще приключи всичко.”

Мит пети: Не съм ваксиниран, но няма да се разболея, защото наоколо всички са имунизирани

“И защо мислите така? Ваксинираните може и да не заболеят, но кихайки и кашляйки, те разнасят микроба, попаднал в техния организъм. И ако вие сте единственият неваксиниран, ще се заразите. Неваксинираният човек не е защитен и ще бъде заразен. Ваксината защитава този, на когото е поставена, не и всички останали.”

Другите три мита четете в най-полезния сайт Zdrave.to.