Нашият мозък се отнася към говоренето със самите себе си по много сходен начин с говоренето с други хора, откри ново изследване. Това откритие може да помогне за по-доброто разбиране на психически разстройства като например шизофренията, смятат учените, пише профит.бг.

Ако водите мълчалив диалог със себе си, поне що се отнася до активността на определени дялове от мозъка, ситуацията не е много по-различна от ситуацията, когато говорите с някой друг. Учените са анализирали 42 електроенцалографски сканирания на 42 доброволци и са се фокусирали върху копието на инструкциите, създадено от мозъка, които се изпращат до нашите уста, устни и гласни струни.

Чрез този набор мозъкът ни знае какво ще кажем и може да използва информацията за да различни други гласове. Същият вътрешен процес се наблюдава и когато хората се опитват да се погъделичкат само: не работи, защото го очакват. Копието намалява влиянието на звука на нашия собствен глас в умовете ни. И така ни е по лесно да се справим с неочаквани гласове и звуци. Това, което са открили точно учените е, че същото намалено влияние се получава дори и когато не са изговорени никакви думи.

“Еферентното копие от инструкции отслабва реакцията на мозъка ни в отговор на самогенерирани вокализации и така отрежда по-малко мозъчни ресурси към тези звуци, защото те са силно предсказуеми”, обяснява водещият автор на изследването Томас Уитфорд от университета на нов южен Уелс в Сидни, Австралия.

Ако се съмнявате, че това е така, може да проверите теорията на учените и сами. Направете запис на своя глас и си го пуснете. Вашият мозък ще има по-силна и активна реакция на записания ви глас именно защото няма еферентно копие. Записът звучи по-силно на вашия мозък, отколкото ако изговаряте същите думи със същата сила.

И това е интересно 3 психологически типа нa майкaта, която отглежда убиец