Аз съм жена - работя, печеля пари, карам автомобил, изплащам ипотечен кредит, плащам сметки за битови разходи, плащам сметката, когато съм на ресторант с партньора си, ръководя екип, шеф съм на предприятие, фирма... В работата утвърждавам бизнеса, развивам го, боря се за нови пазари, привличам клиенти, отстоявам постигнатото, развивам го. Ежедневно водя битки. Някои от тях печеля. 

Всичко това ме изтощава и уморява, но не мога да спра, защото трябва да се справя, да издържа. Не мога да се проваля. Не мога да плача, а дори да го направя - каква полза? Задълженията пак мен чакат! 

Подаръкът - прахосничество или акт на любов?!

На всичкото отгоре мъжете се конкурират с мен (?!), затръшват ми вратата под носа, държат се грубо, казват ми какво да правя, изискват от мен. Изобщо не забелязват, че съм жена! Вече нищо не разбирам! Къде са кавалерите, внимателните, учтивите, вежливите, къде са тези мъже, които закрилят и се грижат за жената?

Какъв е отговорът на този въпрос четете в най-полезния здравен сайт Zdrave.to.