Надеждата идва бавно. Испания, Австрия, Италия, Китай, вероятно Германия и САЩ още другата седмица ще започнат, макар и колебливо, подготовката към голямото завръщане към работа, пише Саймън Дженкинс от theguardian.com, цитиран от "Труд".

Тъй като другите все още сдържат, а някои дори могат да засилят своите карантинни мерки, резултатът ще бъде най-необикновения и масов експеримент в историята.

Крайният резултат ще постави по някакъв начин въпроса за централния аргумент на коронавирусната политика, дали карантината е по-добра от меките мерки и стадния имунитет. Това също по-късно ще обуслови и преценката за политическата вина, кой е бил прав и кой е сбъркал.

В този експеримент значение трябва да има само едно: доказателствата. Именно тяхното отсъствие ясно определи голямото разнообразие в конкретните политики в различните страни.

Виждаме потенциалната фатална опасност на това заболяване Covid-19 с неговата необичайна инфекциозност. И все пак, ние все още нямаме идея колко е заразно, тъй като липсата на тестове означава, че не можем да разберем дали огромна част от хората в каква степен са заразени или това касае само неколцина. Науката се колебае.

Ние нямаме представа дали фаталния резултат за жертвите е 5%, или 1%, или 0,3% и следователно да преценим колко драстичен е трябвало да бъде отговорът.

Статистиката е в хаос. „Процентите“ на смъртта изостават от самата смърт. Смъртните случаи се бъркат с „болничните смъртни случаи“. Заглавията акцентират върху „повечето смъртни случаи на нация“ или „най-много смъртни случаи на нация“, а не смъртни случаи на един милион. И все пак ние сме милостиви към тези статистики.

Те са суровия материал за математиците и техните модели. Създаващите политиките ги очакват всеки ден, за да видят какво ниво на карантина да наложат на своите народи.

Не е изненада, че науката тук отстъпва в ценните си преценки. Авторитарните режими се различават от либертарианските. Страните с пълно блокиране (Испания и Франция) се сравняват със страни, практикуващи социално дистанциране (Швеция и Корея) или с такива като Турция и Бразилия, които не правят нищо от тези неща.

Както Дейвид Маккой каза в „Гардиън“ миналата седмица, ние просто нямаме модели, които да балансират „преките, видими и драматични вреди от Covid-19 с по-косвените, хронични и скрити социални и икономически вреди от блокирането“.

Предполагам, че сега ще започнат да се появяват и солидните доказателства. Ще има широк сравнителен спектър от външни средства и контроли. Трябва да се научим до каква степен са били ефикасни маските за лице или дистанцията от два метра, спрямо масовата изолация и икономическия колапс. Засега подобни доказателства са в отчайващ недостиг. Но скоро всичко ще си дойде на мястото, и индустрията по света ще тръгне по своя път.

Икономиката е много обстрелвана през този последен месец, тъй като смяташе, че „парите са преди живота“. Но всички опции пред нея пак се заплащат с животи, и затова политическата преценка зае централно място. Бизнесът е съсипан, мечтите са разбити, хората умират. Като главоблъсканицата пред шофьора, сега ли да избегне една смърт или по-късно с цената на пет живота надолу по пътя?

Клишето е вярно. Само времето ще покаже, но това време започва сега. Задачата е да проучим подробно всички доказателства и да ги оставим те да кажат истината, а не истината, която ние искаме да кажем.

(Превод за „Труд“ – Павел Павлов)