Пловдивчанин отиде на почивка в Гърция и... пострада лошо. Удря главата си в подводна скала, налага се да влезе в болница. Звучи доста неприятно, направо страшничко. Но това, което разказва мъжът, няма нищо общо с първоначалната емоция. Защо ли?

Ето и неговият разказ без редакторска намеса:

Денят е 28.8.2020г, мястото на семейната почивка о. Тасос. В края на деня децата пожелаха да ги заведем на плаж Тарсанас, където има кей от който се скача в морето. И така, децата се радват, скачат във водата и детския глъч разтапя сърцето! Детското и в мен се обади и реших да им покажа как се прави!

Еее да, ама разликата ръста и килограмите...

И така, БЕЛЯ! Премерих твърдостта на главата ми с вековна подводна скала! Веднага се запътихме към медицинския център в Потос!Прегледаха ме, зашиха ме (3 шева си отнесох), но на ренгена доктора се усъмни във вратен прешлен! Веднага направление към болницата в гр. Кавала! Обадиха се на ферибота и той не тръгна до нашето качване!

Приемът в спешното на болницата в Кавала бе нещото, което ме впечатли МНОГО! Четири спешни кабинета с пълен състав от персонал! От влизането ми, не ми бе позволено да ходя сам, а санитар ме предвижване с количка! Последваха - кардиограма, кръв, рентген, промивки и т.н! Две сестри работиха едновременно! Дойде хирург, погледна снимката от ренгена и назначи веднага ТОМОГРАФИЯ защото има неяснота на плаката!

Изследванията минаха и аз бях хоспитализиран в неврология за 24 ч наблюдение! Бях подготвен за евентуална операция, ако започнех да губя чувствителност на крайници. През 2 часа в стаята идваше сестра или доктор, който проверяваше състоянието ми - крака, ръце.

На сутринта повикаха невролог, който 40 мин ми прави преглед с чукче, игла и едни пластмасови джаджи по гръбнака. Заключи, че съм добре и съм “преминал трапа”, но трябва да се пазя някой ден!

Пуснаха ме да си ходя по моя молба няколко часа по-рано! Лекуващият ми доктор ме изпрати с пожелания до рецепцията!! Повечето са възпитаници на нашите медицински университети и говорят малко български. Чистотата в болницата, персонал от 14-16 човека на 8 болни в отделението, отношението..... НЯМАМ ДУМИ!!! Застраховката, която бях направил на цялото семейство, влезе в употреба.

От Австрия пуснаха имейл на болницата с гаранция за плащане НА ВСИЧКИ РАЗХОДИ по престоя, изследвания и консумативи. Свързаха се и с мен, с предложение за асистент, превоз и т.н! На сутринта отново обаждане с въпрос - “имате ли нужда от нещо”!!!

Дано и ние някой ден, получим всичко това, което заслужаваме! Болница с платен паркинг НЯМА! Не ми поискаха и стотинка!
Нямаше го - плати си ти, а после те ще ти ги върнат!!!

Коментарите не закъсняха...