Пациенти с коронавирус си наемат респиратори за домашно лечение. Болните, които не са хоспитализирани, но се нуждаят от допълнителен кислород, трябва да се бръкнат с поне 600 лв., показа проверка на „Телеграф“.

Фирми предлагат наем на апаратите срещу триста лева на месец, но с условие за минимален период на наемане за два или три месеца. На този фон уредите за обдишване в болниците са на изчерпване, а пациентите в интензивните структури продължават да се увеличават.


Под 2000 респиратора са налични в лечебните заведения у нас. В началото на пандемията точният им брой бе 1463. Оттогава обаче държавата направи няколко поръчки, като апарати бяха осигурени и от дарители.

Въпреки това броят им все още не е достатъчен, за да покрие наплива от заразени. По думите на служебния здравен министър от Световната банка са поели ангажимент да помогнат на страната ни с доставки на нови количества.

Сатурация

Основният показател за това, дали един пациент се нуждае от допълнително кислород, са стойностите на сатурацията му, или с други думи – нивата на кислород в кръвта. „При пациенти без придружаващи заболявания сатурацията не трябва да бъде под 93%.

Когато спадне под тази стойност, се подава кислород, като се започва от 3-4 литра/минута и се стига до 14-15 л/минута.

Ползват се индивидуални назални канюли или кислородни лицеви маски с резервоар. Когато сатурацията падне под 80% и имаме учестено дишане – повече от 30 вдишвания за минута, болният се мести в интензивните отделения за провеждане на апаратна вентилация“, обяснява пулмологът д-р Диана Вълчева от МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“, Кърджали.

Показатели

При леко понижени стойности на сатурацията на пациента се дава да диша кислород чрез обикновена кислородна маска.

В домашни условия подходящи за употреба при такива случаи са кислородните концентратори. Наемът на такъв апарат е наполовина по-евтин, или около 150 лв. месечно. Проблемът е, че при част от заразените с COVID-19 тези уреди не са достатъчни.

Когато кислородната маска не дава желания резултат, се преминава към използването на т.нар. СРАР маска, като болния се свързва с апарат за изкуствена белодробна вентилация и се създава съпротивление срещу издишването, което помага да се поддържат отворени алвеолите на белия дроб.

Терапия

Респираторите обдишват с помощта на механичен вентилатор, като следят и показателите на пациента. Този мониторинг е изключително важен, защото състоянието на болните може рязко да се влоши, което при лечение в домашни условия е изключително рисковано.

Когато този тип подпомагано дишане не е ефективно, най-често се стига до интубация. „Пациентът се интубира, когато въпреки кислородотерапията насищането на кръвта с кислород остава критично ниско“, обяснява реаниматорът д-р Кирил Добрев от МБАЛ „Св. Иван Рилски“, Стара Загора.

По думите му продължителната хипоксия, т.е кислороден глад, може да доведе до тежки, а понякога и необратими промени.

„При нас постъпватCOVID болни, когато бележат влошаване в общото състояние, нарушенията в дишането им стават значими и тази дихателна недостатъчност не може да се овладее с обичайна кислородна терапия. Сатурацията им пада под 90% на фона на лечението с кислород.

Понякога в сектора постъпват и пациенти, директно пристигащи отвън с критично нарушени основни жизнени функции и тежка хипоксия“, казва д-р Добрев.

Маски

По думите му има случаи на пациенти в критично състояние и с остра дихателна недостатъчност, при които се налага интубация още при постъпване в болницата.

„В интензивния сектор използваме кислородни маски с резервоарен балон, които позволяват над 60% концентрация на кислорода във вдишвания въздух.

От януари 2021 г. разполагаме и с апарати за високопоточна кислородна терапия с назални очила (катетри), които затоплят и овлажняват постъпващия кислород, като осигуряват много висок поток на кислорода – до 50-60 л/мин.

Тези апарати в голяма степен заместват апаратите за изкуствена апаратна вентилация и могат да отменят интубацията и поставянето на пациента на командно дишане. За съжаление невинаги това е успешно“, казва още реаниматорът.