До края на 2020 г. трябва да има ваксина срещу COVID-19, въпросът е дали тя ще е трайна, или ще се прави всяка година.

Това казва в интервю за "Монитор" изпълнителният директор на „Пирогов” проф. Асен Балтов. 

- Проф. Балтов, от понеделник хоспитализациите в „Пирогов” стават след задължителен PCR тест за COVID-19. Колко човека приехте, колко от тях са положителни?
За първото денонощие приехме 40, а за второто - 90 човека с взети проби. От първото са негативни, чакаме резултатите от второто. Имаме един пациент със съмнение за коронавирус, той не е сред хората, хоспитализирани за други заболявания. Още с приемането е насочен към отделението за такава инфекция.

- Пациентите проявяват ли разбиране защо им се взимат проби?
Повечето проявяват разбиране, наясно са, че е за безопасността на другите болни и на персонала. Има и такива, които роптаят, че сме им използвали генетичния материал, обвиняват ни в своеволие. Аз обаче съм категорично убеден, че това е начинът да се пресече всякакво внасяне на инфекция отвън от хора заразоносители без клинични прояви.

Има ли отказали лечение, защото не искат да им се направи тест?
Няма. Както казах, някои мърморят, но се съгласяват. Хората вече са информирани достатъчно за ковид инфекцията и са наясно, че това не е шега работа.

Ако скринингът, който правим, покаже до края на май, че няма много заразени и се оправдае тезата на Националния оперативен щаб, че към момента има само ендемични огнища, които се контролират, няма да продължим изследването и през юни. Първо обаче трябва да видим какво ще покажат резултатите.

Тестовете са абсолютно необходими, защото по този начин ще спре това постоянно заразяване на колеги, което в повечето случаи е внесено отвън. Задължително ще дават проби и всички работещи в „Пирогов”, които се връщат на работа след отпуска.

- Защо бяха пуснати в отпуска в тези напрегнати за болницата месеци?
- Защото работата на „Пирогов” много намаля през последните два месеца, тъй като хората се страхуват и отлагат прегледи, планови операции и изследвания. Те се безпокоят, тъй като много от засегнатите от коронавируса се лекуват при нас. Независимо че сме взели всички мерки, за да не стане заразяване, притеснението е съвсем човешко.

Това ни накара да намалим броя на персонала в клиниките, защото колкото по-голям е той, толкова рискът за евентуално разнасяне на инфекция нараства. Така минимизирахме, доколкото е възможно, вътрешноболничните инфекции, които за съжаление се случиха при нас - в хирургията, в урологията, в кардиологията. Там имаше заразени колеги. Работещите на първа линия също се тестват на определен период от време, винаги след излизане от работа в среда с COVID-19.

- Колко са положителните от персонала - медицински и немедицински, на „Пирогов”?
- Към вторник са 50, като излекуваните са 14. В това число за лекари, медицински сестри, фелдшери, санитари, двама кинезитерапевти. От тях 9 души са хоспитализирани.

Една част са в средно тежка, други в лека форма, но всички минаха на лечение. Причината е, че освен белите дробове в много случаи се засяга и микроциркулацията.

Това налага лекуване с антибиотици, с антикоагуланти. В същото време проследяваме колегите, които са си у дома, през специално направен колцентър в нашата болница. Звъни им се по телефона всеки ден, за да сме наясно във всеки един момент какво е състоянието им.

Ако се налагат допълнителни изследвания или имат нужда от друга медицинска грижа, изпращаме кола, която ги транспортира в „Пирогов”. Когато дойде време за взимане на PCR проби, изпращаме екип на място, тъй като те са под домашна карантина. До изтичането й след 28 дни и отрицателни проби те се връщат на работа.

- При положение, че има толкова инфектирани хора в „Пирогов”, има ли проблем за сформирането на екипите?
- Нямаме проблеми. В „Пирогов” работят около 2100 човека, администрацията е около 200 души. Тези хора са абсолютно достатъчни и са взаимозаменяеми. Това позволява да не се нарушава лечението на болните. Що се отнася до мерките, понякога се налага да затворим някоя клиника за почистване или дезинфекция, но това не пречи на спешната работа.

Както казах, доскоро хората не идваха за планови прегледи и операции, страхуваха се, но мисля, че това скоро ще приключи и те пак ще потърсят лекарска помощ. Вижда се увеличаване на броя на пациентите, постъпващи за лечение. В понеделник бяха приети 100 човека, които не са спешни. Постепенно те идват за лечение. Това се дължи на доверието в системата, забелязват се сериозните мерки, които са максимални, за да няма рискове от COVID-19.

- В последните два месеца във всички болници приемът беше занижен, а оттам и малък обем на изпълнени клинични пътеки. Как ще се справи финансово „Пирогов” по отношение на заплатите на работещите?
- Първото, което правим, е задължително да изплатим трудовите задължения на целия персонал. Всичко, което дължим на фирми и доставчици, ще бъде компенсирано в следващите месеци. Надявам се през юни-юли да възобновим капацитета си поне на 90-95%. Доставчиците разбират, че приоритети са ни трудовите възнаграждения и не ни притесняват.

- Задоволени ли са нуждите на болница „Пирогов”?
- При нас постъпиха дарения за близо 4 млн. лв. под формата на парични и материални средства. Изключително съм благодарен на всички хора, които поеха личен и фирмен ангажимент да ни подпомогнат. Най-големият ни дарител е г-н Делян Пеевски. Дареното от него е за над 700 000 лева - за апаратура и допълнителни бонуси към хората, работещи на първа линия.

Те бяха дадени на 48 колеги. Много важно е, че болницата успя да направи пълна реорганизация на дарените средства и да закупим много неща от първа необходимост. На този етап имаме всичко, от каквото би имала нужда една болница. Надявам се с повишаване приема на болни и влизането в нормалния ритъм на работа в „Пирогов” в следващите два месеца да поемаме всички пациенти, както беше и преди времето на COVID-19.

- Големи надежди се възлага на лечението с кръвна плазма от преболедували COVID-19, които са създали антитела. Може ли този метод да бъде панацея?
- Той не може да бъде панацея, но може да бъде един от приетите за лечение. Трябва обаче да имаме пациенти, които са преболедували и имат доста добро количество антитела. Това се измерва предварително. Има и възрастова граница, в която могат да бъдат кръводарителите.

Тя е от 18 до 60 години. Тези изисквания стесняват възможния брой на донорите. Надявам се през следващите две седмици да стартира донорска банка от преболедували, за да бъде направена необходимата хиперимунна плазма и тя вече да се ползва за нуждаещи се, които в момента са в болниците. Засега това се прави само във Военномедицинска академия. „Пирогов” няма собствен кръвен център, за да набира такива кръводарители. Надявам се това да започне да се прави на повече места, да се вземе ноу-хау от Италия или Турция, където колегите имат много добър опит.

- Кога може да се създаде относително масов имунитет към коронавируса у нас?
- Масов имунитет едва ли би могло да има в България на този етап. Причината е, че преболедувалите са прекалено малко. Аз не съм съгласен с цифрите, които споменават някои привърженици на т. нар. „стаден имунитет”. Мисля, че не повече от 6-7% от населението на България се среща с коронавируса. Това се потвърждава и от тестовете, които се правят на много места.

Не е изключено да има и втори пик през есента. В някои държави от азиатския континент се получават такива минимални нови вълни. Възможно е да ги има и у нас в следващите година-две. Въпросът е да имаме имунитет и той да е траен, защото не е ясно колко продължителен ще е.

- Оптимист ли сте, че скоро може да бъде създадена ваксина?
- Да. До края на годината би трябвало да има такава ваксина. Въпросът е дали тя ще е трайна, или ще се прави всяка година, подобно на противогрипната. Има мутации на щамовете и нищо чудно да се наложи тя да бъде преработвана постоянно.

- Бъдещата ваксина ще вкара течен чип за следене на населението. Как ще коментирате тази фалшива новина в социалните мрежи, че и в някои сайтове?
- Много добре са ми известни конспиративните теории, които се разпространяват в момента, както и подписката на антиваксърите. Има и такива, които твърдят, че ще им се ползва генетичният материал при взимането на PCR проба. Тези хора се опитват да спрат развитието на науката, така им изнася и това има чисто икономически дивиденти за тях.

Проблемите, свързани с коронавирусните инфекции, засягат всички слоеве на обществото - както бедните, така и богатите. Най-вероятно на някого това не му харесва. Има и нещо друго, българинът, както е известно, „разбира” от много работи, включително от вирусология, от ваксинации, от чипове и от какво ли още не. Това са антиваксърски настроения, които, бъдат ли възприети от обществото, няма да е добре за здравето на хората.

- Вече паднаха някои от мерките за извънредното положение. Ще трябва ли обаче да се съобразяваме с определени санитарни норми? Смятате ли, че българинът има волеви ресурс да ги спазва?
- Оптимист съм. Видя се, че българинът е изключително дисциплиниран. През последните 60 дни повечето хора наистина спазваха мерките и трябва да бъдат поздравени. Не трябва да забравяме, че макар и мерките вече да са разхлабени, се следят нивата на заболеваемост.

Ако три дни поред бъдат установени 100 и повече инфектирани, и то вече не само в ендемични огнища, а за по-широко разпространение на инфекцията, ще има и промяна в строгостта им. Спазването на дистанция и поддържането на лична хигиена, както и контролирането на хората около нас дали спазват изискванията е граждански ангажимент. Затова искам да благодаря на колегите, които работят неуморно вече 70 дни. Някои от тях са на предела на силите си. Други се заразиха по време на работа. Пожелавам им да бъдат здрави.