От поне 10 години в България има недостиг на анестезиолози. Към момента са около 1200, необходими са около 2500.

Това каза за БГНЕС чл.-кор. проф. д-р Николай Петров, д.м.н. – ръководител на Катедра „Анестезиология и интензивно лечение“ на ВМА и председател Българско дружество по анестезиология и интензивно лечение.

Той подчерта, че цифрата за броя на анестезиолозите е динамична, но може да се приеме, че са около 1200. „Два пъти през годината има сесии за придобиване на специалност – през месеците май и декември, и сега предстои такава сесия.

Предполагам, че 20-30 от специализантите ще станат анестезиолози, вече специалисти.

Голяма част от колегите обаче спират работа, някои загиват, Бог да ги прости, някои занимават в чужбина. Така че това е динамична цифра, но се движи около 1200“, поясни проф. Петров.

По думите му, няма точни статистически данни за това колко трябва да са анестезиолозите у нас, но не е трудно да бъде изчислено.

„Във всяка болница, съобразно нивото й на компетентност – I-во, II-ро, III-то, има определена минимална бройка.

Ако сложите и операционните зали – във всяка трябва да има един анестезиолог и една сестра, тогава ще излезе, че необходимостта ще бъде не по-малко, според мен, от 2000- 2500 души, за да може да се покрият всички нужди“, пресметна специалистът.

Той добави, че от поне 10 години има недостиг на анестезиолози в България, но колегите му се справят с цената на свръхусилия и претоварване.

По думите му, бърнаут синдромът сред представителите на гилдията е силно разпространен.

За да се преодолее този недостиг, първата стъпка е да се осигурят достатъчно места за специализация, като според проф. Николай Петров, в това отношение сега има прилично като бройка места.

Важна е и привлекателността на специалността, върху което се работи изключително много през последните години и в момента действително има желаещи да се развиват в тази насока.

Необходима е още добра организация на работата, за да не се стига до претоварване на колегите. И на четвърто, но бих го изтеглил на първо място, е заплащането, което да бъде достатъчно, за да нямат мотивация да заминават в чужбина.

Трябва да признаем, че заплатите малко мръднаха, но така или иначе продължават да бъдат ниски на фона на обществения живот в страната, коментира още проф. Петров.

А липсата на специалисти-анестезиолози в някои райони на страната специалистът коментира, припомняйки кончината на д-р Милан Първанов от болницата в гр. Гоце Делчев, който до последно се грижеше за своите пациенти, болни от COVID-19 и не само, но загуби битката за собствения си живот.

„Последните години д-р Първанов беше последният мохикан там. Сега са отишли колеги и аз ги поздравявам за това решение – няколко души, за да вършат същата работа, която вършеше той сам. Ето ви пример с един район, но има и други такива“, изтъкна проф. Петров.

На 16 октомври отбелязваме Международния ден на анестезиолога.

По данни на WFSA – Световната федерация на анестезиологичните асоциации, в световен мащаб 5 милиарда души нямат достъп до сигурна анестезия. В този смисъл е и инициативата за максимално широка достъпност на сигурната анестезия.

„16 октомври е наистина голям ден за анастезиолозите, той е световен ден“, посочи проф. Николай Петров. Тази година, заради пандемията от COVID-19, логично ще го отбележат в работен порядък.

“Болката съществува, откакто съществува човечество и борбата с нея ще продължи, докато има човечество”, изтъкна проф. Петров. Той обясни, че първите данни за опити за лечение и третиране на болката са от преди 3500 г. пр.н.е., а първите описани опити са преди 1200 г. пр. н.е.

Празникът на анестезиолозите се отбелязва на 16 октомври, защото на тази дата през 1846 г. д-р Уилям Мортън прави първата публична демонстрация на анестезия, като обезболява успешно подлежащия на хирургична манипулация пациент Гилбърт Абът.

„Това се е случило на улицата пред лекари и бъдещи медици и го прави с етър. Тълпата вижда, че той (пациентът, бел.ред.) не чувства болка.

Такъв опит е правен 2 години по-рано – през 1844 г., за изваждане на зъб, но пациентът усеща болка и затова не се приема“, поясни проф. Николай Петров.