Три пъти по-малко са необходимите екипи в Спешна помощ. Проблем в Спешната помощ е и липсата на стандарти и добра организация, а също и последователна политика в спешната медицина. Това стана ясно в ефира на БНТ.
Всъщност е много е трудно да се каже колко трябва да бъдат и къде трябва да са разположени . Системата е създадена през 90-те години. Смениха се 23 министъра и толкова политики. Бяха извършени промени на парче. Имаше опити за последователна политика, бяха извършени анализи. Има стъпки в правилната посока – увеличение на заплатите. Това е първият мотивационен фактор, който ги задържа, но не е единствен. Друг проблем е агресията. Това каза председателят на Националната асоциация на работещите в Спешната медицинска помощ д-р Десислава Кателиева.

По думите ѝ обаче, мерките все още не са достатъчни. Друг проблем е реализацията. „Много е трудно да специализираш и работиш в Спешна помощ“, подчерта тя. „Била съм жертва на закъсняла линейка. Това е основната причина, поради която станах спешен медик. И жертва на агресия също съм била. Трябва да се намери изход. Друг е въпроса какви са условията да им помагаме“, така Кателиева коментира скорошния случай със закъсняла линейка, която трябваше да окаже помощ на гостенка в предаването на журналистката Мира Добрева.

„Има проблем в организацията на дейността. Никой не обучи колегите с триажния протокол. Умението да боравиш с този протокол нямаше да допусне ситуацията от преди няколко дни да ескалира. Проблем със закъснение на екипи има в цял свят. По тази причина световната практика е измислила практики, с които да се помогне до пристигането на екипа. Също никой не може да каже къде да са разположени линейките, за да достигат навреме до въпросното място“, очерта още проблеми Кателиева.

По думите ѝ, първо е необходимост да се разбере каква част от екипите трябва да стигнат до 8 минута. Продължаваме да нямаме приет стандарт по спешна медицина. Документът непрекъснато се обжалва, променя, преосмисля. При липса на документ и обучение как да се прави, много е трудно да се прецени кой пациент как да бъде обслужен и къде да се намират линейките.

Проблем е и комуникацията между самите линейки и болниците. „Проблеми има и в спешните кабинети. Там пациентите не обичат да чакат. Там трябва да се въведе триажа, но затова трябва да се приеме акта за спешна медицина“, каза Кателиева.

Що се отнася до агресията срещу медиците, шефката на спешните медици каза, е проблемът не е само в безнаказаността на агресивните дейния. Проблемата е в това, че системата не работи както трябва. Има и неразбиране в голяма част у пациентите какво е спешно и какво не, а това поражда грешни очаквания какво да очакват от лекарите.