По вре­ме на ми­о­кар­ден ин­фаркт мно­го хо­ра гу­бят скъ­по­цен­но вре­ме, за­що­то не раз­поз­на­ват ос­нов­ни­те сим­п­то­ми на бо­лест­та или прос­то ги пре­неб­рег­ват.
Мно­го хо­ра тър­сят по­мощ къс­но, за­що­то се стра­ху­ват да не се “из­ло­жат” по­ра­ди фал­ши­ва тре­во­га.

Не заб­ра­вяй­те - ед­но от най-важ­ни­те не­ща, ко­е­то мо­же­те да нап­ра­ви­те, за да на­ма­ли­те по­ра­же­ни­я­та от ин­фар­к­та и да уве­ли­чи­те шан­са си за пре­жи­вя­е­мост, е да раз­поз­на­е­те как­во се случ­ва и да взе­ме­те не­за­бав­ни мер­ки.

По­ло­ви­на­та от бол­ни­те с ин­фаркт уми­рат в пър­вия един час от на­ча­ло­то на сим­п­то­ми­те.

Не се пра­ве­те на “из­д­ръж­ли­ви” на сим­п­то­ми­те на ин­фар­к­та, ка­то нап­ри­мер бол­ка и те­жест зад гръд­на­та кост по­ве­че от ня­кол­ко ми­ну­ти.

Не­за­бав­но се оба­де­те на “Бър­за по­мощ”. Ако ня­ма та­ка­ва наб­ли­зо или ид­ва­не­то й ще от­не­ме вре­ме, по-доб­ре е да бъ­де­те до­ка­ра­ни от съ­сед, при­я­тел или так­си до бол­ни­ца с въз­мож­нос­ти за адек­ват­но ле­че­ние. Не е до­пус­ти­мо са­ми да шо­фи­ра­те, ако в мо­мен­та има­те сър­де­чен ин­фаркт, за­що­то при ряз­ко вло­ша­ва­не из­ла­га­те на риск се­бе си и дру­ги­те учас­т­ни­ци в дви­же­ни­е­то.

До идването на “Бърза помощ” или пристигането в болница взе­ме­те нит­рог­ли­це­рин. Сдъв­че­те по­ло­вин таб­лет­ка обик­но­вен ас­пи­рин. Ас­пи­ри­нът е мно­го важ­но ле­кар­с­т­во в ле­че­ни­е­то на сър­деч­но­съ­до­ви­те за­бо­ля­ва­ния.

Не заб­ра­вяй­те - ако смята­те, че има­те ми­о­кар­ден ин­фаркт, ви­на­ги е по-доб­ре да по­тър­си­те ле­кар­с­ка по­мощ не­за­бав­но, и то в бол­нич­но за­ве­де­ние с въз­мож­нос­ти за съв­ре­мен­но ле­че­ние. Ако се ока­же, че ня­ма­те ми­о­кар­ден ин­фаркт, то­га­ва ле­ка­ри­те ще мо­гат да оп­ре­де­лят на как­во се дъл­жат сим­п­то­ми­те ви и как да се ле­ку­ва­те.

Ако се на­тък­не­те на чо­век, кой­то е в без­съз­на­ние от по­до­зи­ран ми­о­кар­ден ин­фаркт, из­ви­кай­те ме­ди­цин­с­ка по­мощ и ако сте пре­ми­на­ли обу­че­ние, за­поч­не­те кар­ди­о­пул­мо­нал­на ре­сус­ци­та­ция. Ако не зна­е­те как­во е то­ва, по-доб­ре за­поч­не­те да пра­ви­те сър­де­чен ма­саж по­не 100 пъ­ти в ми­ну­та.

По­ня­ко­га в пър­ви­те ми­ну­ти на ин­фар­к­та сър­це­то мо­же да раз­вие фа­тал­но ка­мер­но мъж­де­не, ко­е­то се пре­ус­та­но­вя­ва с де­фиб­ри­ла­ция, а по­ня­ко­га с юм­ру­чен удар вър­ху сър­деч­на­та об­ласт.

Лечение на инфаркта

Ко­ро­нар­на ан­ги­оп­лас­ти­ка и стен­ти­ра­не.

Спеш­на­та ан­ги­оп­лас­ти­ка от­ва­ря за­пу­ше­на­та ко­ро­нар­на ар­те­рия и въз­с­та­но­вя­ва кръ­во­об­раще­ни­е­то в зо­на­та на ин­фар­к­та. В оби­чай­ни­я слу­чай от ар­те­ри­я­та на кра­ка в об­ласт­та на сла­бин­на­та гън­ка след пос­та­вя­не на мес­т­на упой­ка се въ­веж­да тън­ка тръ­бич­ка (ка­те­тър) до сър­деч­на­та ар­те­рия.

По то­зи ка­те­тър се пос­та­вят ус­т­рой­с­т­ва, ко­и­то “из­с­мук­ват” съ­си­ре­ци­те от ар­те­ри­я­та, а впос­лед­с­т­вие се раз­ду­ва ба­лон, кой­то раз­ши­ря­ва ар­те­ри­я­та в най-стес­не­ната є част. Там след то­ва се пос­та­вя стент, кой­то под­дър­жа в дъл­гос­ро­чен план ар­те­ри­я­та ото­во­ре­на. Ко­ро­нар­на­та ан­ги­оп­лас­ти­ка се из­вър­ш­ва ед­но­временно с про­веж­да­не­то на ко­ро­нар­на­та ан­ги­ог­ра­фия, с ко­я­то се от­к­ри­ват стес­не­ни­те или за­пу­ше­ни ар­те­рии от ин­фар­к­та. Пра­ви­ло­то е:

“Кол­ко­то по-ско­ро, тол­ко­ва по-доб­ре”

Ако има­те ин­фаркт и бъ­де­те ле­ку­вани в бол­ни­ца с въз­мож­нос­ти са­мо за кон­сер­ва­тив­но ле­че­ние, т.е. са­мо с ле­кар­с­т­ва, ве­ро­ят­ност­та за ус­лож­не­ния от ин­фар­к­та и смърт е зна­чи­тел­но по-ви­со­ка, от­кол­ко­то ако не­за­бав­но се из­вър­ши ан­ги­оп­лас­ти­ка.

Аор­то-ко­ро­на­рен бай­пас. В ред­ки слу­чаи мо­же да бъ­де про­ве­де­на спеш­на бай­пас опе­ра­ция в хо­да на ин­фар­к­та. Бай­па­сът пред­с­тав­ля­ва при­ши­ва­не на ве­ни или ар­те­рии след стес­не­ния или за­пу­шен учас­тък на сър­деч­на­та ар­те­рия, ка­то по то­зи на­чин се въз­с­та­но­вя­ва кръ­во­то­кът в зо­на­та. То­зи тип ле­че­ние мо­же да бъ­де пре­по­ръ­ча­но, след ка­то се въз­с­та­но­ви­те от ин­фар­к­та.

Ме­ди­ка­мен­ти

Па­ра­лел­но с ин­ва­зив­ни­те про­це­ду­ри мо­гат да ви бъ­дат при­ла­га­ни ме­ди­ка­мен­ти за ле­че­ние на сър­деч­но­съ­до­ва­та сис­те­ма:

- ас­пи­рин;
- тром­бо­ли­ти­ци;
- ан­ти­аг­ре­ган­ти;
- ан­ти­ко­а­гу­лан­ти;
- бол­ко­ус­по­ко­я­ва­щи;
- нит­рог­ли­це­рин и не­го­ви про­из­вод­ни;
- бе­та бло­ке­ри;
- хо­лес­те­рол-по­ниж­ва­щи ме­ди­ка­мен­ти.


Цел­та на спеш­но­то ле­че­ние на ми­о­кар­д­ния ин­фаркт е да въз­с­та­но­ви кръ­во­о­ро­ся­ва­не­то на сър­це­то.

А цел­та на пос­лед­ва­що­то ле­че­ние е да въз­с­та­но­ви сър­деч­на­та фун­к­ция и да пре­дот­в­ра­ти нов ин­фаркт. Ре­ха­би­ли­та­ци­я­та за­поч­ва от пър­вия ден след ми­о­кар­д­ния ин­фаркт. Тя е фо­ку­си­ра­на вър­ху три ос­нов­ни мо­мен­та - ме­ди­ка­мен­тоз­но ле­че­ние, про­мя­на в сте­ре­о­типa на жи­вот и пси­хо­ло­гия.

Ни­ко­га не е къс­но да пред­п­ри­е­ме­те стъп­ки за про­фи­лак­ти­ка на ми­о­кар­д­ния ин­фаркт - до­ри и ве­че да сте пре­жи­вeли та­къв. Ме­ди­ка­мен­тоз­но­то ле­че­ние иг­рае ог­ром­на ро­ля в на­ма­ля­ва­не на рис­ка от нов ко­ро­на­рен ин­ци­дент и в то­ва да по­доб­ри ка­чес­т­во­то на жи­вот след пре­жи­вeния ин­фаркт.

Запомнете!

Ако ва­ши­те ро­ди­те­ли, бра­тя или сес­т­ри са има­ли ин­фаркт, ве­ро­ят­ност­та да сте из­ло­же­ни на ви­сок риск е го­ля­ма. В се­мей­с­т­во­то ви мо­же да има ген, кой­то да во­ди до по­ви­ша­ва­не на хо­лес­те­ро­ла или пък на кръв­но­то на­ля­га­не. Чо­век мо­же да мо­ди­фи­ци­ра или ели­ми­ни­ра ня­кои от те­зи фак­то­ри и по то­зи на­чин да на­ма­ли рис­ка от пър­ви или пос­лед­ващ ми­о­кар­ден ин­фаркт.

Мъ­же­те имат по-ви­сок риск от ин­фаркт от же­ни­те. Ка­то ця­ло рис­кът при же­ни­те на­рас­т­ва след ме­но­па­зуа - обик­но­ве­но след 55-го­диш­на въз­раст.

Ако ва­ши­ят ба­ща е имал сър­деч­на бо­лест пре­ди да на­вър­ши 55 г., а май­ка ви - пре­ди 65 г., рис­кът да раз­ви­е­те сър­деч­на бо­лест е по-го­лям.