Валентин Михов: Пушех по 4 кутии цигари на ден, съсипах си сърцето!

<i>Валентин Михов е роден през 1954 г. в София. От 8-годишна възраст започва да се занимава активно с футбол. Отначало играе в детския, а след това в юношеския отбор на ФК &quot;ЦСКА&quot;. <br /> <br /> Като студент в Свищов облича фланелката на местния футболен клуб &quot;Академик&quot;. След завършване на висшето си образование Валентин Михов започва работа във ВТО &quot;КОРЕКОМ&quot; като началник отдел &quot;Външен транспорт и застраховане&quot;. След това цялата му трудова автобиография е свързана само и единствено с футбола: президент на ФК &quot;ЦСКА&quot;, президент на Футболния съюз, изпълнителен директор на &quot;Литекс&quot; и &quot;Славия&quot;. От 1998 г. досега Михов е президент на професионалната футболна лига. </i><br /> ........................................<br /> <br /> <b>- Как сте със здравето, г-н Михов?</b><br /> - Страдам от пароксизмална тахикардия. Често излизам от ритъм. Пуша прекалено много. Понякога стигах да 4 кутии цигари на ден. В един момент ги спрях.<br /> <br /> <b>- Как?</b><br /> - Лекарите ми казаха, че ако искам да поживея още малко, е добре да ги спра. Но се случи така, че за кратко време бях на 4 погребения. Пак пропуших. Успокоението ми е, че пуша по една кутия дневно, от най-леките цигари.<br /> <b><br /> - Кога започнахте да усещате, че сърцето ви излиза от ритъм?</b><br /> - На 33-годишна възраст.<br /> <br /> <b>- Как си го обяснявате?</b><br /> - До 26-27-годишна възраст бях професионален футболист. След това седнах на бюро. Изведнъж пасивирах сърцето си. Работих в Министерството на транспорта, след това - в бившия &ldquo;Кореком&rdquo;. На бюро и цигарката... Така на 33 години за първи път ме откараха с линейка в болница. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><b>Оттогава до днес на всеки 2-3 месеца лежа в болница на системи.<br /> </b></u></span><br /> <b>- Имали ли сте травми?</b><br /> - Не съм имал много тежки травми. Но една няма да забравя никога. След земетресението през 1977 г. в Свищов загинаха над 140 души. Ние бяхме там след поредния мач. <br /> <br /> <b>- Какво точно си спомняте?</b><br /> - Връщахме се от мача. Свищов бе потънал в мрак. Два големи блока бяха изравнени до основите. <br /> <br /> Ходехме там всеки ден заедно с войниците. Някои припадаха. След като вдигнаха панелите, някои оцелели вдишваха <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><b>и умираха пред нас! Много народ се побърка тогава </b></u></span><br /> <br /> Това бе най-тежката психична травма, която съм изживявал.<br /> <br /> <b>- На кои спортни лекари сте благодарен?</b><br /> - На покойните проф. Димитър Шойлев и д-р Димитър Гевренов, и много други. Днес нямам нужда от травматолози, а от медици, които да ми вдъхват психична увереност. От един голям оптимист започвам да ставам песимист.<br /> <br /> <b>- Защо?</b><br /> - Защото нищо не се променя. Всичко отива надолу. Ние не вървим нормално по земята. Крадем. В България който краде най-много, е най-добре... <br /> <br /> <b>- Какво ни донесе демокрацията според вас?</b><br /> - Народът се превърна в опитно поле за експерименти - независимо дали става дума за медицина или за спорт. <br /> <br /> <b>- На какво приличат нашите болници?</b><br /> - На стадионите ни. За мен държавните болници са в трагично състояние. Те са напълно занемарени. Ако човек е сериозно болен, ще умре още преди да са го приели в държавното здравно заведение. Или ще умре само като види къде се намира. Ходил съм по много болници и мога да дам редица примери. Обстановката е тягостна. Направиха клинични пътеки. Подобриха ли се нещата? За мен - не! <br /> <span style="color: #800000"><u><b><br /> А в провинцията само можеш да кажеш &ldquo;Божичко!&rdquo;</b></u></span><br /> <br /> <b>- Запознат ли сте с цените на лекарствата у нас?</b><br /> - Да. Лекарите веднага изпращат пациента в аптека, с която са свързани. И тук съществува някаква организация - със съдействието на държавните институции.<br /> <br /> <b>- Какво имате предвид?</b><br /> - Само в една аптека има определени лекарства. Цените са крайно различни. За майка ми и баща ми например са непосилни. Ако не им помагам, те трябва да умрат. Оставете лекарствата. <br /> <br /> Възрастните хора у нас са оставени на произвола на съдбата. Баща ми е бил шеф на артилерийско въоръжение в Министерството на отбраната. Този човек иска в старините си да има самочувствие. А на практика е смазан! Той няма възможност да си сипе бензин в колата, да напазарува. Старите хора у нас са оставени на измиране! <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><b>Отчитаме 6-милиарден резерв в страната ни. Действайте, хора! Погрижете са за социално слабите!</b></u></span><br /> <b><br /> - Имате ли мнение за Здравната каса?</b><br /> - Никога не съм ползвал услугите й, но зная отлично какво представлява. В нея има злоупотреби, но това са неща, които не мога да докажа. <br /> <br /> <b>- Имате ли джипи?</b><br /> - Имам, но то е формално. Никога не съм ходил при него.<br /> <br /> <b>- Здравноосигурен ли сте?</b><br /> - Осигурявам се много сериозно, на две-три места. Плащам си и данъците. 90 процента съм железен в това отношение, 10 процента давам фира.<br /> <br /> <b>- Според вас лекарите у нас оценени ли са?</b><br /> - Изобщо не са. Ценят ги в Европа. Ние не ценим нищо, което имаме.<br /> <br /> <b>- Кое е най-важното нещо за един лекар?</b><br /> - Да ти бъде приятел. Само като видя кардиолозите, които ме лекуват, и да съм с криза, се успокоявам. Някакси усещам, че няма да умра. У лекарите наблюдавам много хуманност, много човещина. За съжаление и тук се налага да намеся лошата социална политика. Лекарите не трябва да имат толкова ниски заплати. Ниски са заплатите не само на медиците, но и на сестрите, на полицаите. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><b>Ето го и поводът за корупция </b></u></span><br /> <br /> <b>- Спазвате ли диета?</b><br /> - Години наред ходя при д-р Емилова във Варна. Не отивам, за да се боря с излишни килограми. <br /> <br /> По-скоро там се спасявам от стреса. 20 дни съм на плодове, на чай, изключвам телефоните. Всяка година ходя по два пъти. Там е нещо като чистилище. Изведнъж ставам друг човек. Фантастично е! <br /> <br /> Много съм благодарен на тази лекарка. Тя ме научи как да чистя отровите от организма си. Не ям свинско месо. Хапвам по малко пиле и гледам в него да няма много химикали. Задължително включвам в менюто си риба - без кожата. Мога да изпия чаша бяло вино. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><b>Един ден в седмицата пия само вода<br /> </b></u></span><br /> Днес например мога да изкарам само на едно кафе и на вода - цял ден. Следващият ще започна да приемам плодове и чай. На третият ден - рибка. По-нататък сам си правя съчетанията.<br /> <br /> <b>- Вие богат човек ли сте?</b><br /> - Богат съм на много приятели. Осъзнавам илюзията за богатството. Правя така, че да ми завиждат, което е грешка. Парите извратиха в голяма степен хората. Те не са за всички.<br /> <br /> <b>- Защо?</b><br /> - Защото многото пари променят манталитета на човека.<br /> <b><br /> - Знае се, че помагате на много хора... </b><br /> - Помагам навсякъде, където мога - на детския футбол, на професионалния футбол, на ветераните. <br /> <br /> Не правя това от демагогия. Правя го само от любов. Няма ден, в който при мен да не идват ветерани. Длъжен съм да помагам овреме, докато са живи. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><b>Писна ми да помагам за погребения!</b></u></span><br /> <br /> Един приятел казва: &ldquo;Където и да влезеш, ти огряваш като слънце&rdquo;. Обикновено съм усмихнат. <br /> <br /> Услужлив съм. Ще отида и ще направя най-доброто за вас. А вие дори няма да разберете, че го правя. Какво ли не съм правил, за да докажа, че може да има добрина. Не искам да задължавам хората по какъвто и да било начин. Достатъчно ми е утре да се видим и човекът да ми каже: &rdquo;Вальо, благодаря ти!&rdquo;. Това ми стига. Много щастлив съм. Възрастни жени ми пишат писма, за да благодарят. Преди време помогнах на едно семейство на база на писмо. Синът беше в проходилка и имаше проблеми с гръбначния стълб. Веднага реагирах. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><b>Уредих на детето ядрено-магнитен резонанс. Всичко това е за моя сметка. Не мисля, че по този начин трупам дивиденти. Просто хората нямат възможности и аз им помагам.</b></u></span><br /> <br /> <b>- Здрав ли е българинът?</b><br /> - По-скоро е болен. Струва ми се, че започваме да се разяждаме отвътре. Здрави и мускулести българи има много. Но мисля, че боледуваме много сериозно от нещо вътрешно. Ставаме болни на теми заядливост, завистливост, мръсотия, говорене отзад. Това е основната болест на българина. <br /> <br /> Духът на нашия сънародник трябва да се лекува сериозно. Едно червейче като тръгне, разяжда. <br /> <br /> Мисля, че сме разядени в психичен план. Психиките и душите на хората страдат, защото мизерията у нас е страшна. <br /> <br /> Оттам тръгват проблемите. Хората стават отмъстителни, всичко им пречи, завиждат на ближните. <br /> <br /> Това ме безпокои. Ако здравото тяло е червиво отвътре, това е трагично. Именно това за мен е най-тежката болест. <br /> <br /> <b>Едно интервю на Здравка ИВАНОВА</b>