Феноменалната дама спокойно влиза в прозрачна кутийка 44 на 49 см
В България я познават като Вили Кожухарова, в Германия като мис Кобрита, в Швеция като мис България, а в цяла Европа тя е най-известната жена каучук. Какво още не е казано за Вили Кожухарова. Че кандидатства за рекорд в книгата на Гинес за най-дълго практикуваща актриса каучук, че може да се побере в кутия с размери 49 на 44 сантиметра, че е победила времето и изглежда като на двадесет години, въпреки че е на 59.

На 58 години жената каучук Вили изглежда на не повече от 30 г. Днес тя обучава ученици. Нейният салон не е един от многото фитнес клубове. Там няма куп уреди, няма и страшни инструктори с бицепси като канари. Има само една гъвкава дама, която няма да ви остави на мира, докато не постигнете перфектната форма. Тя тренира своите клиентки по програма от упражнения, измислена изцяло от самата нея. Дори трите уреда в нейния фитнес са пригодени за специфичните нужди на българските жени. Гимнастиката на жената каучук цели клиентките да се сдобият с естетично и хармонично тяло. Единственото стряскащо в цялата атмосфера е огромното огледало, заемащо цяла една стена. Горко ви, ако решите да се поотпуснете! Вили може и да прости, но огледалото - в никакъв случай.


ТАЛАНТЪТ НА ВИЛИ ПРОБИЛ ТРУДНО

“Още от ранна детска възраст родителите ми откриха, че съм много пластична. Никога не съм се занимавала целенасочено с упражнения за разтягане. Просто това ми е дадено от Бога. Веднъж като малка си спомням как показах това на братовчед си (в този момент тя си хваща пръстите с едната ръка и ги извива до обратната част на дланта си с по-голяма лекота) и той веднага ме заведе на лекар, защото предположи, че съм си счупила ръката.”
Дарбата й забелязала случайно учителката й по физическо в шести клас. За цирка пък я открил художникът Теньо Желев. Той я завел при тогавашния директор на Държавния цирк, който посрещнал 24-годишната Вили с огромно недоверие. В момента, в който я видял да прави “двойна жаба” - такова извиване на тялото, при което и ръцете, и главата се изнасят под таза, директорът не могъл да повярва на очите си. Още първите й изяви я направили страхотно известна.
В лондонската централа на “Гинес” вече са получили документите, с които Вили Кожухарова кандидатства за най-дълголетен каучук в света. (В цирка “каучук” се наричат хората, надарени със способността да огъват тялото си в неестествени от гледна точка на нормалното му положение пози.) Вили, или Мис Кобрита, както е артистичният й псевдоним, можела да остане цял живот никому неизвестна учителка по физкултура, ако една случайност не я била изпратила на сцената. Не е за подценяване фактът, че към размерите 95-53-88 и ръст от 170 см при този номер се прибавят и 12-сантиметровите токчета на обувките й - всичко се побира без остатък в стъкления паралелепипед. “Ако от “Гинес” не ме одобрят, ще намаля размерите на кутията”, зарича се Вили Кожухарова.
“Избрах вариетето като професия на 25 години. Преди това бях учила във ВИФ, но не го завърших... Срещнах се с тогавашния директор на цирка, като разбра, че съм на 25 години, почти се отказа да ме вземе на работа. Каза, че две-три години ще ме използва и после ще “изляза от строя”. Обикновено хората, занимаващи се с каучук, започват още като деца.”
Така започва кариерата на жената каучук, точно когато всички нейни колежки в този занаят се “пенсионират”.


МЯСТОТО ЗА ИЗЯВА БИЛО ВАРИЕТЕ

“Там преди всичко се командваше от УБО, спомня си Вили. Те колеха и бесеха. По време на конгресите на БКП или когато имаше важни партийни срещи, се организираха и мероприятия на ЦК, в които участието на вариететни артисти беше задължително.
Тогава играех в казиното на Слънчев бряг и живеех в близкия хотел.
Една сутрин в стаята ми в хотела дойде местният стражар. Каза ми “да си събирам парцалките”. Началството така казало. След като говорих с “началството”, разбрах, че трябва на направя едно представление в столицата за отбрани гости на Тодор Живков. Качиха ме на самолета, като поискаха да си платя билета. Аз отказах и напомних, че не отивам по собствено желание. Те пак не платиха билета, а просто проведоха един разговор и така аз се качих на първия самолет. По време на полета от кабината на пилотите постоянно питаха дали Вили Кожухарова е на борда. Умрях от срам. След това ми казаха, че непрекъснато са получавали радиограми от УБО. В София ме чакаше мерцедес, който ме взе от летището и направо ме закара в хотел “София”, където беше предвидено празненството. Навсякъде беше пълно с охрана. През цялото време с мене беше и малкият ми син. Нямаше на кого да го оставя. На влизане в хотела той ме попита:
Мамо, тези чичковци с автоматите Тодор Живков ли ще разстрелват?
За времето си това беше равносилно на смъртна присъда. Не знам как ми се размина. Може би защото винаги съм се държала на положение с “пазвантите” и са си мислели, че съм човек на някого. На коктейли ходех адски екстравагантна - с гащeризон и широкопола шапка. Държах се свойски с всички и явно това ги е обърквало. Всеки си имаше предварително място и човек от гостите, когото да забавлява. Тъй нареченият етикет се ръководеше от д-р Джибров. Той беше отговорникът в УБО за артистите...
Имаше един такъв случай с Петър Младенов. На един прием в чест на чехословашкия министър на външните работи ми казаха, че трябва да поканя госта на танц. Не се съгласих. Казах, че първо съм дама и той трябва да ме покани, и, второ, не съм в настроение за танци. Работата ставаше лоша, защото твърдо бяха решили да танцувам с министъра. От неудобното положение ме изведе Петър Младенов. Като усети суматохата, ме покани на танц. След това ме представи на чеха. Въобще хората, които тогава бяха на върха, никога не са се държали просташки. Поне с мен. За разлика от обикновените пазванти...
Нерядко се организираха представления извън София. С преспиване. Стаите не се заключваха и охраната се възползваше от това. Дори ако трябва да бъда точна - всеки от охраната си заплюваше по някоя от програмата и я тормозеше до дупка. Обикновено го отнасяха балеринките и някои от певиците. Е, доста от тях след такива “представления” се уреждаха на работа в чужбина или си взимаха апартаменти.


ИМАШЕ И КОНТИНГЕНТ ЖЕНИ, КОИТО БЯХА НЕЩО КАТО ПРАВИТЕЛСТВЕНИ ПРОСТИТУТКИ

Изпълняваха желания на по-важните гости и при тях нямаше дърпане.
Един от ЦК на БКП, казваше се Емил Христов, постоянно пращаше при мен разни “пратеници” да ме карат да ходя да се виждам с него. Питаха ме дали имам нужда от апартамент, от кола. Ясна беше работата, лягам с него и си уреждам проблемите.
Големите риби никога не го правеха лично. Пазеха се. За тази работа пращаха техни хора. Нещо като сводници. Канеха те от името на шефа да излезеш с него на вечеря или да отидеш еди къде си. Разбира се, и те бяха предимно от УБО.”
Вили е била кралица на красотата 18 пъти. “Последния път като спечелих такъв конкурс, на второ място се класира едно момиче с 16 години по-младо от мен. Тогава си казах, че май трябва да престана.
Номерът с кутията. Интересното при него е, че го измислих, за да си почивам, а той се оказа най-успешният. Примерно номерът с чашата (слага чашата на земята и през гръб се навежда и я изпива) е много опасен. При него само веднъж се греши. Ако нещо малко сгрешиш, просто чашата може да ти се забие в гърлото или да си излееш цялата течност в трахеята. За целия си творчески път само с Орфи имахме търкания. Веднъж ми беше сложил муха в чашата на някакво празненство, нарече ме вещица. Реших да му го върна.
Той имаше един номер с една кутия. Жена му асистираше и номерът се състоеше в това - жена му да влезе в кутията и да изчезне.
Облякох се като вещица, взех една метла и се вмъкнах на мястото на жена му. Изскочих в момента, в който той показваше, че в кутията няма нищо, и го подгоних с метлата из сцената. Това сложи край на номерата му с мен.”
Като всяко нещо и световната слава си има цена. Вили получава болка в единия крак и куца почти в продължение на осем години. Кракът й започва да слабее и става видимо по-тънък от другия. Това я амбицира и се подлага на системни упражнения и диета. С много труд всичко си идва на мястото. Лежала е и в болници.


ПРИ ВИДА НА СНИМКА НА ГРЪБНАЧНИЯ Й СТЪЛБ ЛЕКАРИТЕ НАПРАВО СЕ ПОБЪРКВАТ

Многократно са й предлагани операции. “Преди няколко години поискаха да ме оперират и ми казаха, че след операцията трудно ще се навеждам. Казах, че такава операция не ми трябва, защото сега мога да се навеждам и напред, и назад. Засега съм се отървала само с един изваден менискус. Не си правя илюзии, че цял живот ще съм така, но поне като остарея, не искам да съм грохнала. Да мога една чаша вода да си сипя.”