Серги Йоцов: Стресовете ми докараха тежък диабет!

Серги ЙОЦОВ е роден на 1 юни 1926 г. Легендарният спортист се вихри в “Торпедо” (София) и “Септември”. Завършва ВИФ, специалност “футбол”. Специализира се в работа с деца и юноши в школата на ЦСКА от 1964 до 1972 г., после е треньор на “Сливен”, “Ботев” (Пловдив) през 1975 г., ЦСКА, “Пирин” (Благоевград) и “Балкан” (Ботевград). Заслужил треньор от 1980 г.

- Как сте със здравето, господин Йоцов?
- Вече съм на 82 години. Можете да предположите как се чувствам. ЕГН-то си казва думата.
- Кое е най-сериозното ви заболяване?
- От 20 години имам диабет.
- На инсулин ли сте?
- Не. Пия лекарства. Преди взимах манинил, а сега - глюкотрол.
- Имате ли спомен при какви обстоятелства се отключи диабетът?
- Смятам, че беше вследствие на стрес. Всеки мач за един треньор е огромно психично натоварване. Трепериш как ще завърши срещата. Диабетът не се отключи от някаква конкретна ситуация. Той беше резултат от натрупване на стресове.
- Имате ли усложнения?
- Да, в очите.
- Знаете ли, че тази болест е много опасна?
- Разбира се. Има си хас да не съм запознат с този факт. Слава Богу, засега не е дала сериозни отражения във вътрешните ми органи. Но ме държи в напрежение.

Трябва да се пазя и да мисля много сериозно какво правя, как живея

- Други болежки?
- Имам разширени вени на десния крак. Те ме мъчат.
- На какво се дължат?
- Можи би е наследствено. Майка ми ги имаше. Дъщеря ми също страда от този проблем.
- Какво правите за вените?
- Всеки ден използвам препарати за мазане, пия лекарства.
- Какво мислите за нашите болници?
- Състоянието им не е добро. Мисля, че това го знае всеки българин. Имам наблюдения от болница “Царица Йоанна” и от някои други здравни заведения. Въпросите се решават малко мудничко. Лекарите откриват късно истинското заболяване. Чета по вестниците какво е състоянието на болниците, гледам ги по телевизията. Повечето са пълна трагедия.
- Високи ли са за вас цените на лекарствата?
- Определено да. Не са по джоба на един пенсионер.
- Какъв процент от месечния си доход давате за лекарства?
- Около 20 процента.
- Това нормално ли е?
- Не.
- Кой е виновен?
- Най-вече - държавата.
- Какъв процент от лекарството, което приемате за диабета, се плаща от Здравната каса?
- Тя плаща около 20 процента от стойността на препарата.
- Колко струва една опаковка глюкотрол?
- 25 лева. Аз го взимам за 18.
- Диабетът е социалнозначимо заболяване. Редно ли е болните да плащат лечението си?
- Разбира се, че не е редно. Здравната каса не е в състояние дори да осигури инсулин за зависимите от него.
- Какво мислите за работата на Касата?
- Нейните грижи не са достатъчни за здравето на българския народ. Ако трябва да бъда по-точен -

т.нар. работа на Здравната каса не подлежи на коментар

- Пушите ли?
- Никога в живота си не съм палил цигара.
- Пиете ли алкохол?
- Допреди две-три години почти не близвах алкохол. Днес си позволявам символични количества.
- Каква диета спазвате?
- Избягвам тестените и сладките храни, въпреки че ги обичам. Понякога се случва да се отпусна и да си позволя нещо забранено.
- По време на футболната си кариера имали ли сте по-сериозни травми?
- За голяма моя радост не съм имал някакви особено тежки травми.
- А по-незначителни?
- Разбира се. Често имах натъртвания, ожулвания (навремето играехме на сгуриени терени). Дребните контузии бяха нещо редовно.
- Взимахте ли предпазни мерки?
- Да. Слагахме си наколенки, налакътници. Стараехме се да се пазим. Няма да забравя един случай с Деян Гороломов. Наложи се да му вадят вода от лакътните стави.
- Защо прекратихте кариерата си толкова рано?
- Заради треньорството.
- Известен сте като треньор на деца и юноши. Какви съвети им давахте, за да се предпазват от травми?
- За разлика от сегашните треньори, ние се грижихме много за възпитанието и за здравословното състояние на децата. Интересувахме се и от успеха им в училищата. Тогава във футбола имаше наредби - имаш ли двойка през седмицата, няма да играеш! По онези времена редовно се правеха есенни и пролетни медицински прегледи. Те бяха задължителни.
- Били сте треньор на редица отбори. През този период имало ли е сериозни контузии на ваши играчи?
- Много. Кирил Райков играеше в юношеския национален отбор. На един мач в Сплит през 1963 г. му счупиха ръката. Вратарят Йордан Филипов изкара цял мач със счупена ръка в Турция. На Юрий Цанков от юношеския отбор на ЦСКА му счупиха крака на стадион “Народна армия”. Така хрясна, все едно се счупи летва...
- Бихте ли разказали нещо за старите футболисти?
- Повечето са много болни. Финансовото състояние на повечето от тях е такова, че им е трудно да се лекуват.

Тъкмо решим да помогнем на някой възрастен футболист, и той умира

Милчо Горанов почина.
Нашите възможности не са много големи. Добре, че ни помага Валентин Михов. Той създаде Сдружение за подпомагане на възрастните футболисти. За съжаление, не можем да огреем в цялата страна.
- От колко време съществува сдружението?
- От 5 години. Постоянно се разправяме с болни хора. Имаме футболисти, които буквално са трупове! Особено в провинцията. Вратарят Ноев в Ловеч е в тежко състояние. С нашите 500 лева как да му помогнем?!
- Какво се случи с Ноев?
- След един мач припадна.

Оттогава е труп. На легло е

- Бихте ли дали още примери?
- Коце Благоев се подложи на операция, Стефан Стефанов живее с 200 лева, Гочо Русев от една година насам е на легло. Щом сдруженията и благотворителните организации са се заели да помагат на безпомощните футболисти, това показва на какво дередже е българското здравеопазване!
Проблемите са безкрайни. Не виждам как ще ги оправим в близките 100 години...
- Здрав ли е българинът?
- Не. ДКЦ-тата са препълнени. Трябва да чакаш с часове, за да влезеш при личния си лекар. България е пълна с инвалиди.
- Какво показва това?
- Че нацията ни не е добре.
- Има ли други причини за лошото здраве на българите?
- Вие ми кажете! Къде въздухът е чист, къде няма боклуци?! Какво бълва “Кремиковци” всеки ден... Как ще сме здрави при това положение?!
- В какво вярвате?
- Аз съм вярващ човек. Възпитан съм в християнско семейство. Днес вярващи хора почти няма. Нито Църквата е на място, нито децата се възпитават във вяра в Бог. Учил съм вероучение. Като ученик в прогимназията бях помощник в църквата.
- Не беше ли опасно?
- Ни най-малко. Това беше преди 9 септември 1944 година. Опасно стана след това. Докато майка беше жива, вкъщи спазвахме всички християнски традиции и празници. В комунистическите времена трябваше да се пазим. Криехме се, когато кръщавахме децата и внуците си.
- Какво е вашето пожелание за читателите на “Блиц”?
- Вие публикувате статии, които дават много добра обща представа за болестите. Нека читателите ви бъдат живи и здрави! И по-дълго време да ви четат.

Едно интервю на Здравка ИВАНОВА