Ген. Богомил Бонев беше заключен в 5 РПУ заради краден пистолет.
Последното интервю с Атанас Панайотов предизвика небивал читателски интерес. Във форума на  “Блиц” се “включиха” над 500 човека с различни коментари по темите в него, в редакцията телефоните “почервеняха” от обаждания на наши читатели с желание да разговаряме отново с Атанас Панайотов, известен и като Краставицата, Испанеца или Цайса. Така и правим...

- Наско, наскоро ЦСКА беше купен от сметопочиствателна компания “Титан АС”. Сред новите босове на “червения отбор” е и Добрин Денев - Дробеца, който е в управителното тяло на “Титан”. Той допреди години беше дясна ръка на Коко Динев във футболен клуб “Вихрен” – Сандански. С него сте стари познайници...
- Дробеца ми дължи около половин милион лева. Но аз съм му ги простил! Дробеца от Горна баня беше изпратен навремето от Васил Илиев в най-голямата бригада на ВИС на Огнян Алексиев – Охо. Това беше като реванш, загдето Васил му взе приятелката Кристина.

Опростил съм на Дробеца поне 10 пъти по 50 000 лева, които той е изиграл на моите покер машини в “The Joy Club”.

Заради Охо му ги опрощавах... Двамата, на които съм опрощавал пари, това са Илийката, борецът, който изигра главната роля във филма за Дан Колов и Дробеца... Илийката изиграваше по 4-5 хиляди лева, постоянно ми звъняха в 4-5 часа сутринта: “Тук има един борец, Илийката, и иска да му опростиш парите!”
При Дробеца ставаше дума за по 40-50 000 лева на вечер. Той играеше комар и с Венци Върха, със Светльо Гиганта и компания в задната стаичка в ресторант “Кошарите” на Коко Динев... Там много се играеше...
Някъде 95-та, 96-та година се напивам много сериозно в “Джони”, това е едно кафене на столичната ул. “6-ти септември”... В един момент 15 кратуни ме заобикалят... Изваждам си пистолета “Браунинг”, който бях купил от консула на венецуелското посолство за 100 долара... А съм много пиян... Ставаше дума за една Албена, манекенка... Хората са на Калоян Владайски... Удрят ми едно кроше, аз падам.... Взимат ми пистолета и международния паспорт...
На другия ден отивам в заведението... Там бяха Дробеца, Светльо Гиганта и Румен Нарциса. Обърнах се към Дробеца и му казвам: “Дробец, помогни ми, братле, да си взема паспорта и пистолета!..” А той ми вика: “Ама, ти кой си? Ти не си ни никакъв на нас, за да те защитаваме!” Тогава

Румен Нарциса, който беше загубил веднъж 10 000 долара на една моя покер машина,

но си ги беше платил, стана и каза: “Ние трябва да му помогнем на Наско!” А Нарциса не ми е никакъв, даже не ми беше приятел... Докато Дробеца, който всеки ден е ял и пил при мен, опростил съм му толкова много пари, не пожела да ми помогне... Нито пистолета си взех, нито паспорта... Нямало ги вече...

- Ти си пряк участник в скандала с канцерогенните фъстъци, които преди години бяха внесени в България. Какво се случи точно?
- През 1999 г. при мен дойде небезизвестният мой познат Емо Френския и ми каза: “Бе, Наско, ти си живял дълго време в Гамбия, не искаш ли да започнете да внасяте фъстъци с най-големия фъстъчен бос в България... И назова името на Атанас Иванов от фирма “Прима”.
И така през късната есен на 1999 г. с Атанас Иванов отидохме в Гамбия, взехме една къща под наем. Той много хубаво ме зариби - остави едни 20 000 долара, с които да купуваме фъстъци, да обзаведем къщата и аз да се установя, за да започнем износа. Гамбия е най-бедната африканска държава и главният поминък на населението са фъстъците...
Атанас Иванов се прибра в България, а аз останах там и изградих 54 изкупвателни пунктове в цялата държава, като закупих машини за пречистване, кантари, направих складове и започнах да изкупувам фъстъци... Атанас Иванов ми се обади от България и ми каза: ”Абе, Насе, дай да караме фаянсови и теракотни плочки за Гамбия и с печалбата ще можем да изкупуваме фъстъци...” Собствениците тогава на заводите “Хан Омуртаг” и “Хан Aспaрyх” в Шумен и Исперих бяха много добри мои приятели. Аз им се обадих и им казах да му дадат два контейнера... Но той пак ми се обади и каза контейнерите да бъдат 10, на името на неговата фирма, пък щял да ги плати на разсрочено плащане... Хората се съгласиха и ги изпратиха на моя честна дума в Гамбия... Когато Атанас Иванов пристигна след 3-4 месеца в Гамбия, той нямаше никакви пари, а контейнерите с плочките започнаха да пристигат на пристанището и течаха налози... Атанас Иванов ми каза: “Ти се прибирай в България – аз оставам тук да се оправям...” Той нямаше на кого да продаде тези плочки. Аз уредих един иранец, мой приятел, да откупи два контейнера, за да могат да се платят налозите на пристанището и транспорта им до Гамбия... Разбрахме се през това време той да изкупува фъстъци и да ги изпраща в България.
Когато се прибрах в София, подържахме постоянна телефонна връзка и той ме увери, че 5 контейнера пристигат в България...
Но от мой познат в Гамбия разбрах, че на мое място там Атанас Иванов е настанил някой си Тони Гатас, ливанец с българско гражданство... И аз съм изолиран от бизнеса...
Атанас Иванов се прибра в България и започна да се крие от мен. Тръгнах да го търся, да го питам какво става с фъстъците, какво става с плочките... Заминах за Гамбия... Там разбрах, че нещата стоят така: Тони Гатас се настанил в къщата, която бях наел, пазачът дори носеше едно мое сако ...
Веднага отидох в пощата и изпратих факс до митница Варна, че са изпратени 3 контейнера с фъстъци, от които 24 тона са мои, откраднати от Атанас Иванов и Тони Гатас, както и 500 бр. дървени фигури.
И си заминах за България. С пристигането отидох в офиса на Атанас Иванов да му поискам обяснение. Той ми каза, че ще оправи нещата и ще ми плати. Извини се, че бил постъпил като байганьовец. Извади моя факс до митницата на пристанището във Варна и ми казва многозначително: “Момчетата от НСБОП лично ми го донесоха...” Така, че аз бях измамен.

Повече от 20 контейнера с фъстъци бяха вкарани в България, но аз не видях никакви пари...

Не плати и плочките, както беше обещал...
Когато през 2007 г. стана скандалът с афлотоксичните фъстъци, вкарвани в България, изведнъж лъсна пък името на Марин Асенов – Бай Марин, който взима бизнеса от тях. Но Атанас Иванов и Тони Гатас през цялото време са вкарвали афлотоксични фъстъци в България. Да поясня - фъстъци в Гамбия се продават декември и януари месец, когато е студено. Щом стане топло, те гранясват в складовете от влагата и стават афлотоксични. Именно такива фъстъци са вкарвани в България от тях... И аз го кръстих Атанас Иванов – отровителят на българския народ...
Сезирах Главна прокуратура на Република България и те прехвърлиха случая в Окръжна прокуратура град Варна, откъдето получих писмен отговор, че такива фъстъци на територията на митница Варна не са внасяни, а аз им бях посочил и датите на тръгване от Гамбия, но те не са си направили труда да се обадят в транспортната фирма Maersk и да попитат. Оттам щяха да имат пълна картина колко контейнера са изпратени от Гамбия между 2000 - 2007 година и през кои митнически пунктове са влезли. Все едно, че такива фъстъци от тази страна не са влизали и цели 7 години не сме били тровени от бандата на Атанас Иванов и Тони Гатас!?
Подадох и молба до Главно управление “Митници” към Министерството на финансите и ми бе отговорено, че това е държавна тайна, представяш ли си? А всеки един гражданин трябва да може да влезе в интернет и да провери колко и откъде са вкарвани фъстъци и всякакви стоки през годините... Отговорите на прокуратурата и митницата ги давам на вестника.
Така скандалът с афлотоксичните фъстъци, вкарвани от Атанас Иванов, се покри...

- Къде е сега Атанас Иванов?
- Последно го видях преди 2 години на рождения ден на Даната, един от съдружниците на Андрей Стефанов - Руснака, съпругът на Евгения Живкова, в пиано бара “The Voice” на Васил Петров...

- А къде се подвизава Марин Асенов – Бай Марин?
- В момента той е най-големият вносител на ядки в България.

- А каква е историята със 1 100-те газови пистолета и 20 000 патрона, които са ти откраднали...
- Поръчахме ги за една фирма в Полша с моя съдружник в най-големия фитнес на Балканския полуостров “The Joy Club” Живко Колев Жеков. От Полша трябваше да вкараме на бартер за пищовите талашит, който липсваше на пазара в България. Но шофьорът на ТИР-а, който е македонски гражданин, натоварен с гуми, се опитва да ги прекара транзит през България за Македония – човекът решил да ги гепи. И когато аз прочетох във вестника, че 1 100 пистолета и 20 000 патрона са задържани на Митница – Видин и предположих, че става дума за нашите, отидох в МВР-Видин, представих съответните документи за покупката и договора с оръжейната фирма в Полша... Имаше дело, спечелихме го и аз трябваше да си взема пистолетите и патроните...
Седя аз една седмица във Видин и не мога да ги получа... Защо? Понеже няма кой да ми ги даде от МВР, където са на склад... А и от склада

следователят си взел пет пистолета, шефът на МВР си взел 5 пистолета,

не знам кой си си взел пет пистолета... Това домакинът на склада ми го казва... В крайна сметка от МВР ми дадоха пистолетите и патроните и ние си ги натоварихме... Даже не получих документ...
Докато Богомил Бонев беше адвокат, след като вече беше секретар на МВР в първото правителство на СДС, Живко Жеков и Богомил Бонев ги хващат с откраднат пистолет, с който стрелят на стрелбището на “Герена”... Когато се връщат, ченгетата са ги проследили, задържат им колата и ги арестуват с оръжието, което било в колата на Живко... Заключват ги в 5-то Районно... Тогава отива да ги оправи Иван Антонов, бивш съдия във Върховния съд, а по това време адвокат... Те не му плащат за тази услуга... Иван Антонов между другото ни беше адвокат на двамата с Живко като съдружници. Това е човекът, който “извади” Жоро Илиев в хасковския случай и пак не му бе платено...
Веднага след като Богомил Бонев става министър на вътрешните работи шефът на 5-то Районно е уволнен...

- Значи ченгета и политици осигуряват “чадър” на контрабандата по онова време?..
- Цигарите пристигаха от Македония – през Струмица, през петричката митница, и Вячеслав Димитров, лично с полицейската кола, ги ескортираше... В момента той работи за Младен Мутафчийски... А Мутафчийски пък никой не трябва да го подценява и да мисли, че работи за Маджо... По-скоро Маджо работи за Младен Мутафчийски...

Прибираха големи пари от контрабандата...
Тези ченгета и прокурори в началото нямаха пари... Ние имахме пари, а те осигуряваха протекцията и “чадъра”... Но аз мога да говоря за времето, когато това ставаше в “The Joy Club”... Когато се преименува в “Камен дел”, аз вече бях се покрил в Китай, а на моето място застъпи Богомил Бонев...

- В какъв смисъл застъпи?
- Богомил Бонев става партньор на Живко Колев Жеков в ресторант “Камен дел”, решават да правят банка, да стават най-големите, да завладяват света... И когато Бонев става министър на вътрешните работи, Живко прави схемата още по-съвършена... Но Живко не се отчита... Той казва: “Всичко, което спечеля, ще го закопая!” И така става, когато е убит по време на лов за патици в язовир „Овчарица”, пари не са намерени... Били закопани... Къде? Никой не знае...

- А Татарчев, лека му пръст, който също е от постоянното присъствие там, как се изявяваше?
- Бил съм на две-три мероприятия, когато на Татарчев му се носеха пари от контрабанда, от банки, от разни неща и той винаги казваше: “Парите да отиват в касата на ВМРО! Аз пари за себе си не искам!” Другите го смятаха за глупак, че прави така... Това може да го потвърди един сериозен мъж като Цветан Начев...

- Какви са ти личните впечатления от него?
- Цецо Начев е изключително интелигентен човек, ерудиран и добър юрист. “За съжаление” той беше само капитан от ДС, генералите му взеха Ортодоксалната банка. С него бяхме членове на американския клуб
по онова време “Рейдио сити – Ню Йорк” на “Аксаков” до “Кристал”... Аз често обикалях и събирах пари там за сираците за абитуриентските им балове с фондацията “Майка Мария” на Петриана Гатева... Една вечер Цецо Начев ме извика: “Стига си просил пари от тия гащници, ела да ти дам”. Заведе ме до гардероба, извади 2 000 долара от балтона си и ми ги даде за сираците...
Цецо Начев финансира кампанията на Николай Камов за кмет на София през 1999 г... Когато се събрахме една вечер по време на тази кампания в градината на “Рейдио сити” Цецо Начев стана и започна да посочва с пръст, бяхме около 20 човека: “Ти беше агент еди кой си, ти беше агент еди кой си, ти беше агент еди кой си... Само Насо не е бил!” И падна от стола... Беше се понапил... Там беше и

Нидал Алгафари... Той поиска от Цецо 50 000 долара,

за да докара състава “Алфавил”... Аз му казах: “За тези 50 000 долара аз ще ви докарам всички български групи, за да пеят и свирят за Николай Камов...”

- “Гамбийската връзка” при теб е доста дебела... Казвал си ми, че със сертификати от Гамбия можеш да вкарваш стоки без мито в България и навсякъде. Гамбия е една от малкото страни, освободени от мито в целия свят, защото е сред 15-те най-бедни държави... Доколкото знам и с тях си се опитвал да въртиш бизнес...
- Да, така е... Обади ми се един Стефан по поръчка на Петьо Кучето преди години и ми поиска такива сертификати... Поръчаха 100 сертификата, като казаха, че са за Косьо Самоковеца... “Никакъв проблем”, казвам. Отидох на срещата в ресторант “Къщата”. Срещнах се с две гологлави момчета, които казаха: ”Ето ти 600 долара, като донесеш другите сертификати ще ти дадем 9 400 долара...”

- А ти откъде ги взимаше тези сертификати?
- От Търговската камара на Гамбия... Срещу 15 долара през 90-те години всеки можеше да си купи... И сега е така, но вече струват около 200-300 долара...

- И какво стана по нататък?
- Ами аз, понеже съм тарикат, направих фотокопие на един от сертификатите и на следващата среща отидох със сина ми Наско... Те ме качиха на едно ауди и ме закараха на плажа “Мария Луиза”... Около половин час кръжахме с колата наоколо и те викат: ”Абе, шефът го няма!”
Но аз съм с детето на задната седалка... Слязохме от колата и те се обадиха на един Цецо Хафти и викат: “Шефе, човекът е тука с едно дете, какво да го правим?...” Той им каза да си вървя, а на другия ден да занеса сертификатите в кафене, което се намира на ъгъла на “Любен Каравелов” и “Раковска”...
Тогава се обадих на 5-6 мои стари другари, много по-стари мутри от тези и им викам: “Момчета, утре трябва да взема едни 9 000 долара. Ако стане, всеки има по 300, ако не стане – поне да ме защитавате... Те застанаха по ъглите и аз седнах на маса да чакам. Пристигат тия двете същите мутри и викат: “Носиш ли сертификатите?” “Нося ги, а вие носите ли парите?”, отговарям. А те: “Абе, я, ставай да те водим при шефа, ще видиш ти едни пари!...” Аз леко се погалих с ръка по косата, което е стар чейнчаджийски знак. И тогава моите хора наобиколиха тези... Те се стреснаха жестоко и викат: “Ама ние сме само изпълнители...” И тогава шефът на нашата група ги попита: “Ама вие носите ли пари въобще?..” А те: “Тези сертификати са за Косьо Самоковеца...” И тогава нашият човек им каза: “Абе, дупета, Косьо Самоковеца ми дължи 6 хиляди долара на мен. Когато донесете тези 9 000 долара и моите 6 000 долара, тогава ще си получите сертификатите! Я, се махайте оттук!...” И те избягаха точно като мишки...

- Кой беше шефът на вашата група?
- Неговото име няма да ти кажа... След 2 седмици ми се обади Петьо Кучето, който ми поръча сертификатите, и ми чукна среща в сладкарницата “Маркрит” на “Патриарха”, където Косьо Самоковеца обичаше да ходи... Обадих се на Тотьо Тотев, боксьора...
Там бяха Петьо Кучето със съпругата си, седяха на една маса. Петьо ми вика: “Тия 600 долара предплата, които сме ти ги дали, трябва да ги върнеш, щото иначе Цецо Хафти и Косьо Самоковеца ще ти счупят краката...” Тогава влезе Тотьо и ми вика: ”Абе, Насе, тия хора тук на какви се правят....” И така... Оттогава не съм ги виждал. По-късно разбрах, че Петьо Кучето е застрелян пред “Била”.
Така, че аз не можах да си продам сертификатите от Гамбия, но останах с 600 долара печалба...
А на Косьо Самоковеца му трябваха гамбийски сертификати, за да може като вкара тогава фъстъци от Судан или от Китай да ги представя като гамбийски...
Косьо Самоковеца беше от елитните бригади на Васко и Георги Илиеви, но после се отдели и вече като дойде Иван Костов на власт, много си повярва, че е най- най-най и затова и той пострада...

- Ти си бил по затвори и в България, и в чужбина... Как си успявал да оцелееш вътре, специални умения ли са нужни за това?
- Мога да ти разкажа примерно за затвора в Кремиковци. Мисля, че по този начин ще отговаря на въпроса ти... С пристигането ме отведоха при началника на затвора Попето / Попов – б. а./ Той ми вика: “Ти какво си работил, момче?” Казвам: ”Ами, бях екскурзовод...” А той иронично: “А-а-а, тогава ще те изпратя в бригадата на интелигенцията...” Това беше 3-та бригада – само цигани. Беше единствената бригада, в която се работеше 6 часа, най-гадната бригада – чистехме комини, дишаха се само отрови, разтоварвахме вагони с цимент по 50 тона всеки ден... Тогава изпратих писмо на майка ми, казах, че ще се самоубия, ако не ме преместят някъде...

Тя намира връзка – един следовател, комшия, който ме уреди да бъда свръзка на началниците в Кремиковци. Той е помагал и преди, в Централния...
И така се сближих с офицерите и със старшините... Те разбраха, че съм чейнчаджия... И се оказа, че тоя няма яке, оня няма джинси, трети няма часовник, друг пък иска златно синджирче... Казвам им: “Никакъв проблем – ще го уредим!”
Имаше един Кольо Турмачки, който беше шеф на трошачката /машина за трошене на камъни – б.а./ в затвора. И той ми вика: “Насе, аз мога всяка сутрин да ти слагам по 2-3 кашона с гроздова ракия в боклука, който изхвърляш извън затвора, ти ще го вкарваш вътре и ще го продаваме! По принцип тогава алкохол се вкарваше в затвора във вътрешните гуми на велосипеди, които затворниците зашиваха във ватенките си, или в медицински гумени ръкавици, които си ги вкарваха между ташаците... “На колко ще продаваме бутилката?, питам Кольо Турмачки. “Ми, на 70 лв.!”
А тя струваше тогава 3, 40 лв. ...

- На 70 лв.!?
- Комарджиите и богатите затворници плащаха по 70 лв. за да си получат ракията във “вид” на бутилка... Представи си за какви пари става дума! По 24 бутилки на ден или през ден! Но по едно време из целия затвор започват да се намират бутилки от ракия. Надзирателите се чудят как става това... Залягат и хващат другата свръзка Атанас Иванов... Спукват го от бой, но той не издава нас, останалите свръзки...

- А как доставяше стоките за милиционерите?
- Звънях от телефона на затвора, когато на смяна беше Румяна, телефонистка, дъщерята на Боян Мечката. Боян Мечката беше най-зловещият надзирател на Централния... Скачаше на гърдите на затворниците и ги убиваше, стреляше по тях с “Калашников”... ако стачкуват за нещо...

Едно интервю на Айра Мурад