Ексдепутатът Павел Чернев изигра ролята на наркодилъра Мето Щангата в сериала “Под прикритие”. Той дебютира в киното с ролята на Батката във филма “Мисия Лондон”, за което му ходатайства самият български “посланик” на Острова... Юлиян Вергов - негов приятел от детските години. Предстои да излязат още два филма с негово участие, заснети през лятото. “В Досието “Петров” играя бандит и удушавам един прогресивен журналист. Другият е документален и се казва “И балът продължава”. В него играя себе си. Един от епизодите е следният: Возим се с един приятел с колата из София и снимаме. И вместо да си говорим: “Ей, помниш ли тук как се веселихме, там кого срещнахме и колко приятно изкарахме!”, ние на всеки ъгъл почти връщаме лентата: “Тук убиха този, там убиха онзи!”.
<strong> </strong><em>Това е филм за ужасния български преход...&rdquo;, разказва пред репортер на &quot;ШОУ&quot; Чернев. Актьорът, адвокат и бивш атакист, споделя още сензационно: &ldquo;Бяхме приятели с Наско Комшев и с Крушата, голямо беше изкушението да стана &ldquo;мутра!&rdquo;.</em><strong><br /> <br /> - Павка, как влезе в култовия сериал &ldquo;Под прикритие&rdquo;?<br /> </strong>- След &ldquo;Мисия Лондон&rdquo; на мен ми се играеше, та ми се плачеше! Веднъж Митовски ми вика: &ldquo;Павка, ти изигра Батката - това е огромен образ! Сега няма да те харчим за посредствени гангстери - ти си страхотен чешит и трябва нещо готино да ти измислим!&rdquo;. Един ден мой приятел, който страхотно искаше да се снима в &ldquo;Под прикритие&rdquo;, ме помоли да го заведа на кастинг. Но той не знаеше как се прави и аз застанах пред камерата и започнах да чета текст. И той чете нещо и си тръгнахме. Вечерта ми звънят от екипа: &ldquo;Моля те, утре можеш ли да дойдеш?&rdquo;. Човекът, който трябвало да играе Мето Щангата, се отказал, всички били на нокти, но видели моя материал от кастинга и казали: &ldquo;Това е Мето Щангата!&rdquo;.<br /> <br /> <strong>- С кого се сближи на снимките?<br /> </strong>- Първо със Захари /Бахаров &ndash; б. а./ се скарахме, но след това се сприятелихме. Има си характер, поразговаряхме, но той е страхотно момче! По време на втория сезон идваше на снимки адски уморен, защото му се беше родило дете. Бебето през нощта плаче, играе в театъра, снима... Как му издържа сърцето на това момче - шапка му свалям! Беше ми невероятно мило да се видя след толкова години с Мишо Билалов, с когото съм учил година и половина в НГДЕК /Класическата гимназия &ndash; б. а./. С Мъро /Мариан Вълев &ndash; б. а./, който играе Росен Куката се гледахме с бялото на очите, но накрая си допаднахме. <br /> <br /> Един път ми завъртя страхотен жмел или &ldquo;санже&rdquo; на цигански! Навремето, когато се обменяха долари и марки на &ldquo;Магурата&rdquo;, се правеха такива измами с пачки банкноти. Говорим си и той вика: &ldquo;Я гледай сега как става работата!&rdquo;. Всичко както си се прави - едно към едно! Супер професионално! &ldquo;Санже&rdquo; е следното: Върху портфейл слагам едната пачка сгъната, другата е отзад и не се вижда. И казвам: &ldquo;Ето ти парите, преброй си ги!&rdquo;. Ти ги вземаш, броиш ги и викаш: &ldquo;Абе, с 25 са по-малко!&rdquo;. &ldquo;Не може да са по-малко! Чакай, чакай, ето ти още 25!&rdquo; - и ги защипвам с едно ластиче. Докато ги защипвам, подбутвам отдолу другата пачка... В този момент трябва да има интервент, който да те попита нещо, за да те разсее. През това време аз сменям пачката с другата, &ldquo;санжето&rdquo;, в която има много хартия и една банкнота! И - хайде бързо, че идват куките!<br /> <br /> Мъро е приятел с Любо Чука! И аз съм приятел с него! Познавам го като страхотен спортист! Надявам се някога да участваме заедно в някой филм... Страхотен е! И аз съм бил ММА-боец, то сега стана модерно така да се казва! Навремето, през 90-те години, експериментирахме, как ли не се налагахме! Това си беше някакъв вид ММА &ndash; <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>пердашехме се най-безпощадно! <br /> </strong></span><br /> Имаше една стаичка в &ldquo;Спартак&rdquo; &ndash; редовно там се заключвахме и се маризехме! <br /> <br /> <strong>- Мето Щангата го убиха в по-миналия епизод... <br /> </strong>- Като гледах сцената &ndash; едно към едно! Много добре съм го изиграл!<br /> Зарядът си те удря отзад и ти го правиш! Но специално в &ldquo;Под прикритие&rdquo; ефектаджиите са много добри. В &ldquo;Мисия Лондон&rdquo; тези по специалните ефекти бяха англичани и такъв заряд ми бяха сложили на гърба, че после два дена бях червен. Жоро Стайков ми разказа, че като снимали някакъв партизански филм навремето, трябвало да ги разстрелят с картечница. Така ги заредили, че все едно ги разстреляли наистина...<br /> <br /> <strong>- Да те върна към &ldquo;Мисия Лондон&rdquo;. Юлиан Вергов ли те кани за ролята на Батката? Вие двамата сте израснали заедно в &ldquo;Лозенец&rdquo;...<br /> </strong>- Юли Вергов беше хулиган от малък като мене! И, естествено - иначе как ще сме приятели! И понеже е русоляв такъв, любимият му номер беше да се прави на германец. Много народ лъжехме &ndash; разбивахме ги. До ден-днешен си остана при нас навикът, като сме заедно, да си говорим български с немски окончания. Примерно аз не бях Павел, а Павхен, а неговото име беше Волфкурт. Особено като имаше хубави девойки, така започвахме превземанията. Аз, като по авторитетен като физика, се явявам някъде и небрежно питам: &rdquo;Абе къде е тоя швабата, бе?&rdquo;. А моите хора ми отговарят: &ldquo;Ето го, бе, там зад ъгъла пие кафе!&rdquo;. И започваме един &ldquo;шенкел, шинкел, швингел гесморц&rdquo;-език... Но на 2-3 пъти попадахме на възпитанички на немската гимназия и те ни разкриваха.../смях/<br /> <br /> Вергов го изгониха от разни училища и накрая завърши Трета сменна, вечерна, а аз пък завърших 21-ва пролетарска гимназия &ndash; горе-долу същото. Като го бяха изключили, работеше като сценичен работник и оттам му влезе театралният бацил в кръвта! След като завърши актьорско майсторство, ни покани приятелите от махалата на дебютното си представление. Ние чакаме да се появи &ndash; тук - Юли, там - Юли, а той играе през цялото време... мъртвецът в един ковчег!<br /> Много хубава душа, много слънчев човек е Юлиан, но <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>много го наудря и него животът, и умората, и завистниците...<br /> </strong></span><br /> <strong>- Винаги ли си бил толкова скандално едър, та все те вземат за ролите на мутри и биячи? <br /> </strong>- До 30-ата си година бях съвсем друг. На 10 юли 2003 г., на рождения ми ден, ми се случиха две големи нещастия - оттогава не го празнувам. Майка ми се прибра вкъщи и каза, че баща ми е починал! Направих една стъпка и ме отсече тройна дискова херния! Така беше пробила, че почти беше разкъсала нерва! Стресът ме повали! Оперираха ме по спешност и възстановяването беше много трудно. Една година бях обездвижен, на легло! Тогава наддадох много килограми, започнах да качвам кръвно. Тъпчеха ме с едно отвратително германско лекарство, което после го спряха &ndash; много хора умряха от него от инфаркти, от инсулти! А аз пък се боря с тези килограми до ден-днешен. <br /> <br /> Баща ми беше кумир за мен! Бай Михал, беше ветеринарен лекар... <br /> <br /> <strong>- Ти познаваш ли някои от по-известните от ъндърграунда от онова време?<br /> </strong>- Големите ги познавам от спорта, естествено! Докато са били в спорта, сме били приятели. С Наско Комшев, да речем, който много рано си отиде, с Крушата, който имаше талант в борбата...<br /> <br /> <strong>- Не са ли ти предлагали да се включиш в престъпния бизнес?<br /> </strong>- О, предлагаха, много искаха да се включа! Аз имах и физиката, тренирах джудо и въобще... На 21-22 години като си - голямо е изкушението! Но аз съм благодарен на майка ми и баща ми &ndash; няма ги и двамата вече &ndash; те ми бяха моралните котви. Как щях да ги гледам тези хора в очите - <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>те за това ли са ме отгледали?! <br /> </strong></span><br /> Малцина бяхме от спортистите тези, които устояхме! А ми се присмиваха, че не искам да участвам... Минаха няколко години &ndash; и повечето от тях вече ги нямаше. Винаги съм им казвал: &ldquo;Момчета, захващате се със занаят, в който се умира с обувки!..&rdquo; А те: &ldquo;Ние сме велики, ние сме неразрушими!&rdquo;... По онова време момичетата харесваха много мутрите. Всички мадами се захласваха по Васко Илиев, той беше хубавец! <br /> <br /> <strong>- А бил ли си телохранител на някого?<br /> </strong>- За един кратък период помагах по концертите на Денис Ризов, Амебата и Фънки &ndash; &ldquo;София мюзик ентърпрайсиз&rdquo;. Отговаряхме да не се хвърлят феновете да вилнеят на сцената. Някой фен, ако го изхвърлят към теб, ти го връщаш обратно - и те даже доволни! /смях/ <br /> <br /> Амебата по едно време беше решил, че много пари харчи по ресторанти и започна да си носи храна за обед от къщи! Редовно му изяждах всичко и, горкият, много страдаше, докато не започна да си заключва чекмеджето! Те тогава още бяха гаджета с бъдещата си съпруга и ние с Фънки създадохме &ldquo;Комитет за спасението на Амебата&rdquo;, за да ги разделим! Разлепвахме разни лозунги из офиса срещу нея, измисляхме й прякори /смях/. Тогава се опитвах малко да свиря на баскитара. Една вечер съм му докопал китарата и се опитвам нещо да стържа. Фънки влиза и започва да беснее: &ldquo;Ау, това е еди-каква си китара, как може ти да я пипаш с твойте лапи!&rdquo;. И ми вика: &ldquo;Твърде си бездарен, за да те науча!&rdquo;. Аз обаче му отговорих подобаващо: &ldquo;От посредствен селски &ldquo;бийтълс&rdquo; не приемам уроци!&rdquo;. Това беше през 1990-те, докато учех в университета. После те си наеха професионални охрани...<br /> <br /> <strong>- Ти си и адвокат. Легенди се носят, че заради &ldquo;престъпната&rdquo; ти външност непознати в съда са те бъркали с клиентите ти?...<br /> </strong>- Имаше доста весели инциденти! Един път съм по пуловер и дънки, следователката ме пуснала да чета дело в кабинета си, защото съм адвокат по него. Седя си аз и прелиствам. В това време влиза съкабинетникът на следователката, който не ме познава, и вика: &ldquo;Добър ден!&rdquo;. Гледа ме въпросително. &ldquo;Вие сега, какво, тука - дело четете?!&rdquo;. Аз: &ldquo;Чета!&rdquo;. А той: &ldquo;Ама, тя, Мария ви го даде?! Ама вие по делото сте обвиняем?&rdquo;, пелтечи той. Изхилвам се и го успокоявам: &ldquo;Не, не, аз съм адвокат Чернев!&rdquo;. На човека много му стана неловко и се извини хиляди пъти, чак кафе отиде да купи...<br /> <br /> И други случаи съм имал. Един път с известен софийски, хайде да не е мутра &ndash; хулиган, пич голям, отиваме по работа в следствието на ул. &ldquo;Майор Векилски&rdquo;. На портала ни разглеждат внимателно - и аз, и той костюмирани... На него му казват: &ldquo;Адвокатската карта, моля!&rdquo;. А на мен: &ldquo;Вие си дайте личните документи!&rdquo;. Решиха, че той е адвокатът, а аз съм клиентът му...<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА<br /> </strong>