Продължаващите конфликти в Сирия и Близкия изток предизвикаха оживление в работата на българските оръжейни фабрики, каквото не е виждано от краха на комунизма. Те са специализирани най-вече в производството на достъпно, леко оръжие от съветски тип, пише в обширен анализ AFP, цитирана от БГНЕС.
Докато основните клиенти са правителствата на Афганистан и Ирак, оръжията също така намират път до ръцете на опозиционните бойци в сирийската кървава гражданска война.

В един от заводите в България, на над 1000 километра от Дамаск, край Казанлък, работниците професионално сглобяват гранати за ръчно преносимите гранатомети РПГ-7 на конвейерна линия.

„Поръчките надвишават капацитета ни“, коментира Иван Гецов, директор на завода ВМЗ Сопот в с. Иганово. „През първата половина на 2016 г. произведохме толкова, колкото преди за година и половина“, допълва той.
Скокът в производството, който започна преди година и половина, „се дължи на конфликтите в Кирия и Ирак“, посочва експертът по сигурността Тихомир Безлов.

По-конкретно той съвпадна с ескалирането на сирийския конфликт през 2014 г., когато и основни световни сили се включиха в него, подкрепящи или противопоставящи се на президента Башар Асад във войната му срещу бунтовническите групировки.

Миналият юни САЩ бяха принудени да признаят, че въоръжават сирийските бунтовници, след като американски военен доставчик загина при взрив на полигон за тестване на оръжия в България. Междувременно Саудитска Арабия – също голям клиент на България – призна, че доставя оръжие на борещите се срещу Асад групировки.

През 2014 г. Рияд подписа голяма сделка за български оръжия. Според анализатори малко вероятно е Саудитска Арабия да е купила тези оръжия за собствената си армия, която използва модерни западни аналози.

„Саудитската армия предимно, но не изцяло, използва оръжия от западния, а не от източния блок“, отчита Джеръми Бини, редактор по Близкия изток в сп. „Джейнс дифенс уикли“.

В допълнение доказателства от бойните полета показват, че големи количества български оръжия са попаднали в притежание на групировката „Ислямска държава“ в Ирак и Сирия.

При изследване на 161 патрона, използвани от джихадистите, се оказва, че 47 са били произведени в България, според Conflict Armament Research, британска неправителствена група за наблюдение на движението на оръжия и боеприпаси в световен мащаб.

Във ВМЗ двама работници със защитно облекло внимателно поставят касети с барут в специална бронирана кабина. Това е опасна работа: по-рано тази година трима души загинаха при два отделни инцидента в завод „Арсенал“ в съседния гр. Казанлък. Някои от служителите носят на лицето си маски срещу парливата миризма на химикали в завода.

ВМЗ, единствената останала държавна оръжейна компания в България, сега разширява производствените площи и предприема масирана кампания за набиране на персонал за първи път от три десетилетия. В момента това един от най-големите работодатели в обеднелия район заедно с частния завод „Арсенал“. Заедно те осигуряват работата на 15 000 души.

Макар че не може да се конкурира с големите износители като САЩ, Китай и Русия, България се превърна в един от водещите средни производители на малки оръжия, преценяват няколко независими международни изследователски групи, включително базираната в Женева Small Arms Survey.

По времето на Варшавския договор, България развива мощна оръжейна промишленост с около 115 000 работници. Тя изнася годишно оръжие за 800 млн. долара за други държави от съветския блок, но и за прокомунистически групировки в Африка и Близкия изток. С падането на комунизма през 1989 г. индустрията изпада в хаос, съкращавайки работната сила до 1/10 от първоначалния брой.

От износ в размер на 80 млн. евро през 2008 г., експортът на български оръжия скочи на 400 млн. евро през 2014 г., и до 640 млн. евро през миналата година.

София подчертава, че спазва всяко международно оръжейно ембарго. „Стоките имат ясен сертификат за краен получател. България не може да бъде държана отговорна за това, какво става след това“, коментира министърът на икономиката Божидар Лукарски миналата седмица.

Но анализатори предупреждават, че индустрията скоро може да се изправи пред голямо препятствие поради бързо остаряващите производствени технологии, закупени още по съветско време.

„Има хронична липса на инвестиции и сътрудничество със западни фирми, поради което България не модернизира производствената си инфраструктура“, смята Безлов.

Българските производители на оръжие се надяват, че увеличаващата се търговия ще им даде възможност сега да модернизират своето оборудване.