Какво решаващо значение могат да имат само едно кафенце и една разходка с джип… Ако не вярвате, питайте Росица Кирова – вече бившата координаторка за област Видин на партията на Слави Трифонов „Има такъв народ“, пише в свой анализ Александър Петров  в kafeneto.wordpress.com.

Само за час-два, след като премиерът Борисов публикува снимка и видео с нея от инспекцията на скоростния път Видин – Монтана, и Трифонов обяви, че партията се е събрала и тежко е решила да отстрани Кирова както от поста ѝ на областен координатор, така и от самата партия.

Била нарушила морала и устава на формацията.

От тази цялата ситуация, безспорен победител има един – премиерът Борисов. Хем се похвали с построен път, хем си поприказва със свой сериозен критик (Кирова и местната ѝ организация – гражданско сдружение „Единни за Видин“ са критици на политиката на ГЕРБ), хем успя с малко снимки и едно видео да разбие каквото има като организация на „Има такъв народ“ във Видин.

Дали министър-председателят и неговият екип са знаели какъв ефект ще има поканата към Росица Кирова, можем само да предполагаме.

По думите ѝ, самата тя от години се бори за този път и опцията да откаже и да остави Борисов да поеме всички заслуги за построяването му, била неприемлива. Затова била отишла – не за возене в магическия джип или кафето.

От ръководството на „Има такъв народ“ не приемат толкова дзен нещата. Донякъде е разбираема и тяхната реакция – когато се стараеш да звучиш толкова опозиционно, всяка една връзка с управляващата партия, та била тя и на местно ниво, може и ще се изтълкува погрешно.

Въпросът тогава става друг – колко подобни областни координатори Борисов може да „отстреля“ с една подобна визита? За да разберем отговора на този въпрос, трябва да си изясним защо точно са необходими локалните партийни структури.

Партия се прави лесно – измисляш едно име и лого, пишеш указ, събираш 500 души (безпартийни за предпочитане) и приемаш измисленото до момента, избирате си лидер и ръководство според устава и това да е.

Виж, да направиш структури в страната, особено такива, които да работят наистина, е един много по-тежък и кански труд. И изисква страшно много време, енергия, постоянство и усърдие.

Трябва да се намерят достатъчно дейни и разумни хора, които да подемат движението и идеите ти и да разширят базата на място. Тези хора трябва да се държат достатъчно мотивирани, да се ангажират в цялостното взимане на решения и т.н.

Работата със структурите изисква много пътуване, говорене с непознати или полунепознати, обясняване на идеи, докато ти се изтърка езикът, и страшно много юркане на други хора да свършат и те нещо. Реално системата е идентична с тази с мултилевел маркетинга, само дето тук няма как да обещаваш (поне не явно) лесни пари на тези, които се опитваш да впримчиш в организацията си. Можеш да им обещаваш светло бъдеще.

Така постепенно добиваш една стройна организация, необходима ти за реалното организиране на избори. Хората вътре използват собствените си мрежи от контакти, тефтерчета с имена за това кой им дължи услуги и т.н. Те ти намират застъпници на избори, осигуряват гласове, агитират роднини и приятели и въобще вършат почти цялата работа на терен.

Ако една партия може да влезе в парламента изцяло с натрупана харизма „от телевизора“, то структурите са тези, които ще я вкарат втори и трети път в парламента. Ако не вярвате, вижте НДСВ – едно време и те не вярваха в силата на партийните структури по места.

Проблемът идва, когато някой местен ръководител вземе, че се окаже не толкова морално възвисен и влезе в нелепи политически сделки с други партии, които на национално ниво биха били неприемливи. Всяка партия има такива случаи.

От „Има такъв народ“ сигурно вярват, че това е и случаят с Росица Кирова. Проблемът пред тях обаче е друг и той не е в това, че от партията дори не са си направили труда да изслушат областната си координаторка, преди да я низвергнат.

Проблемът е, че най-вероятно тя държи цялата организация на партията за Видин.

Случаи като този на „Има такъв народ“ или като този на Мая Манолова са доста специфични с това, че при тях из страната се разчита не на собствено изградена мрежа от хора, а на вече съществуващи локални организации.

Специално при Трифонов това е ролята на групите, които му помагаха за събирането на подписи за референдума, а след това и за агитацията за него. На практика такива локални обединения, настроени опозиционно, са гръбнакът на политическите му структури из страната.

Какво се случва обаче, когато тези местни организации получат от управляващите неща, за които са се борили с години – нов път, ремонт на ключово инфраструктурно съоръжение, отпускане на средства за дадена кауза и т.н.?

Затова и партията на Слави в момента, макар и потенциална трета сила, ако съдим по социологическите проучвания, няма реална стабилност. А ходове като днешния могат да я доведат до това да се простреля в крака.

С други думи, ако Трифонов наистина държи да прави истинска политика, е време да разбере и някои от основните правила на играта.

А ако не иска да зависи от местни лидери и техните прищевки и да трепери при всяко посещение на Борисов в страната – там, където има свои представители, просто да запрята ръкави (своите и тези на сценаристите) и да се залавя с истинско партийно строителство.

Иначе ще си остане само със социологическите проучвания и с пръст в устата на избори.