Ще издържи ли коалицията на трусовете, готвят ли се партиите за нови избори, какво е обяснението на ежедневните скандали и до какво ще доведат следващите ходове на политиците. На тези и други въпроси пред "Стандарт" отговаря социологът Андрей Райчев

- Господин Райчев, политическата ситуация у нас е много динамична. Да започнем с това - има ли война, да го наречем така - на синовете срещу бащата, по повод репликата на Асен Василев, че позицията на президента за даването на оръжия на Украйна е позор?

- Не бих ги нарекъл синове и баща. Да, те са в конфликт вече, и то остър. Това се дължи на факта, че ПП и тези двама млади хора дойдоха с точно определена формула за съюзяване. Те не взеха властта, а успяха да направят съюза, който взе властта. И това стана под патронажа на Радев, тъй като той бе инициатор на малката революция, която стана в България.

Имаше редица варианти как да завърши тази революция - с нов Борисов /Слави Трифонов/, с лява победа - Корнелия Нинова години наред се опитваше да събори ГЕРБ и да го победи с БСП. Десните също се мъчиха.

Но се оказа, че съюзът леви-десни е победоносен. И той се символизираше от тези двама младежи. Сега това е изоставено.

Те вече не представляват коалицията си, а искат да бъдат отделна сила, една от най-силните партии в България. Това е принципно друг начин на присъствие и е груба грешка, защото такава сила те нямат. И по тази причина не само с Радев имат конфликт, но и с Трифонов. Наблюдаваме края на един период, а това е и начало на друг.

- Това, което се случи в последните дни - призива всеки да дари заплата за оръжие за Украйна, спирането на газа и острата позиция спрямо Русия, която зае ПП - това ли е техният опит за показване на сила и независимост от другите?

- Не казвам, че показват сила, а се опитват по друг начин да присъстват. ПП дойдоха, за да поддържат съюз. Но сега те правят друго - опитват се да доминират. Това със сигурност ще доведе до тяхното излизане от властта. 

- Показват ли партиите, че се готвят за избори? 

- Аз не вярвам това правителство да има повече от месеци перспектива. Силен препъникамък е Северна Македония. Там календарът не е зададен от партиите, а от ЕС. До юни или трябва да махнем ветото за Северна Македония, или да не го махнем. Това си е трус във всички случаи.

И аз мисля, че този трус ще довърши тази хлабава вече коалиция. Ако до тогава оцелеят, едва ли ще преживеят Северна Македония. Като прогноза това е края на май, началото на юни. 

Оттук обаче има два изхода. Единият - нови избори, другият - в рамките на този парламент поне за една година да се направи друго правителство и изборите да са догодина заедно с кметските. Това звучи логично и не е невъзможно. Всички партии изчисляват и двата варианта.

Не изключват избори, даже ДПС казаха, че ще има такива. Но се водят и разговори може ли да се направи нещо в рамките на този парламент.

Например правителство с общи национални цели да изкара България от икономическата криза, в която затъваме. Това е логично и правилно.

Избори не ни трябват, още повече в криза. Когато хората са зле, се избират крайности. Тази крайност ние я имаме в парламента и тя се казва Костадин Костадинов. "Възраждане" е много радикална партия и всички други се опасяват тя да не вземе много гласове. 

- Има ли кой да инициира такова правителство на националното спасение или съгласие?

- Третият мандат. Конституцията е еднозначна. Ако падне правителството, следва рулетка. Първи ще бъдат ПП, които явно падат.

Втори са ГЕРБ, които едва ли са подходящи за иницииране на правителство, защото Борисов е в изолация. Изборът е много тесен. Между Корнелия Нинова и двамата големи отношенията са крайно лоши вече.

Ако се стигне до трети тур - Слави Трифонов и Христо Иванов. На Слави Трифонов ще му е по-лесно да предложи, ако изобщо тръгне да предлага.

И тогава българският народ ще гледа за трети път как Слави бие дузпа. Първата той отказа да бие, втората би много неточно, това си е трета дузпа, много трудна за вкарване.

Главно зависи от името на този, когото ще предложи за премиер. Преди той смяташе неговото правителство да е на малцинството, но тук задачата ще бъде точно обратната - да предложи нещо приемливо на всички за една година.

Като гражданин казвам, че това е най-добрият вариант, защото само това ни липсва в момента - да потънем в предизборна кампания, служебно правителство и т.н. Имаме проблем с газа, имаме и други проблеми, войната не се знае накъде ще тръгне, в момента върви към влошаване, да не дава Господ да стигнем до пълномащабна война.

Защото войната сега не е истинска война. Истинска война не е газът да тече през страната и да не го спират. Истинска война не е в Киев да се разхождат на 5 км от фронта в градинката. Тя е страшно нещо, да не дава Господ. 

- Според Вас защо България изведнъж зае толкова крайна позиция с газа?

- Да ви отговоря ли искрено? От глупост. Тук не говорим за добро или зло, говорим само за изгода. Ако войната беше в кулминацията си, тогава е разбираемо - искаме да се впишем при победителите.

Но войната тепърва започва. Ние отиваме да тичаме пред каруцата много преди да е станало ясно какви са реалните събития. Това е напълно излишен ход. Това, което трябва България да прави, очевидно е твърдо да е в НАТО, твърдо да е солидарна с ЕС. Но никакво тикане напред!

Поляците си водят тяхната антируска политика, обусловена от исторически събития. У нас 2/3 от българите са против даването на оръжия на Украйна. Те са против ескалация. Една трета от българите смятат, че руснаците са прави - това не е малко.

В такава обстановка се вършат глупави неща. От една страна отиваш да се вреш между шамарите на огромни сили, които няма да те забележат, а от друга - сам се отказваш от народа си. Това е груба грешка. А за грешките в политиката много се плаща. Лошото е, че едни ги правят, други плащат. 

- Как би паднало според Вас това правителство - с натиск от улицата или заради разцепление в коалицията?

- Отвътре. Улицата е изчерпана. Година и половина българите бяха на улицата. И то не българите, а част от елита. Всичко това завърши с нещо, което хем стана, хем не стана. Мъчително беше. Няма сила на улицата.

Знаете ли, като малък много четях учебници по история. И забелязах, че три най-страшни неща са бичът на народите - епидемия, война и глад. Ние преживяхме епидемия, сега преживяваме война и, не дай си Боже, да дойде и третото. Въпреки че не беше съвсем епидемия, не е съвсем война, няма и да е съвсем глад.

- Но имаме реални предпоставки за продължаване на скока на цените. 

- Кошмарните цени и влошаването на жизненото равнище са абсолютно сигурни. Не виждам вариант да избягаме от това. И то не само ние. Мой приятел се обади от Есен, най-богатия район в Германия. Там са ограничили покупките на олио до бутилка на човек. 

- Недоимъкът не би ли изкарал хората на улицата на протести по икономически причини?

- Такава ярост сме виждали при Жан Виденов. Не беше глад, но недоимъкът изкара хората на улицата. И протестът помете властта за дни.

Демокрацията е много силно нещо. Тя изглежда слаба, защото много се огъва. Но това е като къщите по време на земетресение - тези, които се огъват, падат много по-рядко от други, които са твърди.

Демокрацията понася такива напрежения. Защото след нея отиваме на силово решение - тези с шестте пушки побеждават другите с две.

Демокрацията ще издържи това. Но ще помете политическата класа. Както през 1997 г. 

- Ако отвътре се пропука коалицията и не издържи на трусовете, защото не е толкова гъвкава, кое ще я пробие? Ще напусне ли БСП, както казва Корнелия Нинова, ако се реши да дадем оръжие на Украйна?

- Тя е готова да изпълни заканата си. Но и да не иска да я изпълни, няма как. Тя ще се явява на избори.

Ако БСП седи в правителство, което е дало оръжие на украинците, Корнелия Нинова няма да събере и един глас! Болшинството от червените избиратели смятат, че руснаците са прави, че са ги мъчили в Донбас и т.н. Как ще гласуват за нея, ако правителството, в което е тя, е дало оръжие?

Така че Корнелия Нинова не може да си позволи да остане.

- От другата страна имаме Демократична България, която казва - нашата червена линия е да се даде оръжие на Украйна!

- И това беше задачата на двете млади момчета - да намерят такава точка, че и вълкът да е сит, и агнето - цяло. Вместо това те тръгнаха в съвсем друга посока. Забравиха ролята си на не просто коалиционен партньор, а на създател, крепител и лепило на тази коалиция. Загубиха ролята си на помирител и станаха страна. Това е краят. Губят, защото тяхната задача не е такава.

Смисълът на тяхната поява не беше, защото много ги обичаме, а им беше дадено, за да могат да сглобят. Те сглобиха. И сега разглобиха.

 - Партията, която се мъти - на Стефан Янев, какви ще са нейните възможности?

- Има своите перспективи и то много сериозни. Защото, много грубо казано, България има милион леви избиратели, милион центристи и милион десни.

Десният милион е хванат от много партии и частично от Борисов. Центърът също е хванат. Но вляво имаме дефицит. Нинова набира около 200 000-300 000 гласа, 600-700 000 не знаят за кого да гласуват. Това е истинска ниша.

Ако Радев беше на терена, те щяха да гласуват за него. Успехът на Янев зависи от това доколко той ще успее да изглежда като Радев. 

- Само леви избиратели ли ще припознаят Янев?

- Не само, но това е златната жила. Разбира се, че ще привлича и други - центристи и т.н. Но вляво е празното. Политиката не търпи вакуум. Тези избиратели не са по-леви от Нинова, те са към центъра. И не ми се вярва да ги привлекат по-крайно левите формации.