Бившият водещ на Нова телевизия Кузман Илиев изпрати взривяващ коментар до БЛИЦ, свързан с щурма на привържениците на президента Доналд Тръмп в правителствените сгради в Капитолия.

Вижте анализа на журналиста и финансист без редакторска намеса:

Каквото посееш, това ще пожънеш. Това трябва да са разбрали демократите след изстъпленията на част от републиканските фенове на Тръмп през последните дни в Капитолия.

Цял мандат демократите не спряха с фалшивите новини, пародийните и в крайна сметка безпочвени обвинения за изборна манипулация на предходните избори. Едва ли не Путин и руски хакери, а не американците са избрали Тръмп за президент. Клевети, внушения, медийно затъмнение за далавери на конкурентите в изборния процес - граница на подривните действия и ударите под кръста на практика нямаше.
 
През целия мандат бе впрегнат колосален корпоративен, медиен и финансов ресурс за дискредитиране на избора на мнозинството американци. Силициевата долина, превърнала се в удобен рупор на демократите, бълваше огън и жупел срещу Тръмп, ограничавайки алтернативния наратив и инакомислещите в социалните медии.

Видяхме и модерния лов на вещици чрез т. нар. “кенсъл култура” (култура на отрицанието) - не си ли част от левичарското-мултикултурно-медийно-акдемично и бизнес статукво, просто изпадаш от играта. Кариера, имидж, финансова и физическа сигурност - всичко е поставено под въпрос.
 
Изведнъж крайните болшевишки елементи взеха превес - насилието и погромите станаха съвсем реални. Квази-терористичните крила на “лявото” в САЩ като Антифа прекрачиха границата, застрашавайки социалния мир.

Мобилизрана в ответ бе палитра от патриоти, националисти, републиканци и крайно-десни обществени групи. Добре въоръжени, за да запазят частната си собственост - изоставена де факто на произвола на съдбата от абдикиралата полиция.
 
Сега, когато демократите са от другата страна, в истерично недоумение пропищяват света за “безумните” твърдения на опонента си. А САЩ е неповратимо разделена. От една страна, са левичарите с тяхната одиозни и дълбоко човеконенавистни идеи за Зелена сделка, демократичен социализъм, джендър неутралност, политическа коректност, климатичен алармизъм ии културен марксизъм.

От другата страна, са гласовете за американски “изолационизъм”, връщане на към корените, Америка за американците и връщане на величието, което бащите основатели са заложили във формулата да не се влиза във военни алианси с други държави от Стара Европа - причина за безпрецедентните нещастия за човечеството през 20-ти век.

Втората група усети вкуса на управлението и няма как да бъде заглушена или натикана обратно в прокрустовото ложе на либералната политкоректност.
 
 По средата  - и от двете страни - има “умерени” групи. За тях шокът от разваления двупартиен консенсус, при който империята изнася демокрация - ако се налага и със сила - е шок пълен и неочакван. Имиджът на демокрация отвъд океана е в нокаут. Усещането за американската изключителност остана само привкус от нещо отминало.

Нищо изключително няма в грубата и едностранчива битка за власт. Макар убитите 5-има протестиращи и нас да бяха мимоходом споменати като “починали”, ярко се натрапва двойният аршин при отразяването на реалността.

Представете си това да бе станало в Москва, Пекин или... София. Отзвукът и воят за човешките права щяха да са до небесата. Сега: мълчание. Нали явно навсякъде има притеснения за честността на изборите - така ли ще се реагира при протести?
 
Публичният дълг на страната гони невъобразимите 30 трилиона или 130 процента от БВП. Фед откъсна капиталовите пазари от реалната икономика, наливайки в тях трилиони.

Докато икономиката се срива, рекордите на пазара на акции следват един след друг. Финансовите инструменти са иск върху паричните потоци, генерирани от фирмите, опериращи именно в неблагоприятната среда - няма логика днес тези пазари да цъфтят. Кризата ще е свирепа, а все повече геополитически центрове ще бягат от нестабилния като фундамент долар. Което ще засилва и геополитическото противоборство.
 
Основните жалони на американската външна политика са константа и се определят от т. нар дълбока държава: разузнавателни служби, Пентагона, военно-промишлен комплекс и частни доставчици.

Основните вектори са: заграждане и лишаване на Русия от приходи от износа на газ; подсигуряване на сигурни европейски пазари за шистовата и технологичната американска индустрия; разнобой с Китай за надмощие по земя, вода, суша, интернет и космос. Напрежението в Южнокитайско море ще расте, а залогът е контролът в Югоизточна Азия и Тихия океан.
 
С новия президент този курс само ще се задълбочава. За жалост както на американските граждани, така и на такива като нас - потенциално фронтови държави при ръст, недай си Боже, на напрежението.