Топлото време зарадва Европа и й помогна да оцелее в най-опасния студ. Но целият свят е сериозно обезпокоен: такива ниски температури не са нищо друго освен резултат от глобална екологична катастрофа, пише авторът на статия за Bloomberg Хавиер Блас.

Би било несериозно да се каже, че зимата свърши, защото е едва средата на януари, а мразовитото време се завръща в Европа. Предстоят още февруари и март. Но за газовия пазар на ЕС студеният сезон вече е приключил и е покрит със слой прах.

Тази седмица Европа ще премине средата на своя отоплителен сезон. Според статистиката предстоящите дни са най-студените в годината. Суровото зимно време се завръща като по часовник, а снегът ще украси със снежнобялата си пелена годишната среща на Световния икономически форум в алпийския курортен град Давос, пише "Фокус".

От Лондон до Берлин температурите падат под нулата. Но дори ако останалата част от зимата е по-студена от обикновено, Европа все още ще има достатъчно газ в хранилищата, за да избегне най-лошото. Синьото гориво няма да свърши, въпреки че Русия намали износа като част от стратегията си за противодействие на съюзниците на Украйна.

За търговците на газ това е сигнал за продажба. Цените на едро на газа в Европа паднаха до 55 евро () за MWh по-рано тази седмица. Това е най-ниската цена от 17 месеца и 80% спад от пиковата стойност в края на август, когато един MWh струваше почти 350 евро.

По същия начин цените на едро в Германия за електроенергия по форуърдни договори за една година напред, които са регионален бенчмарк, паднаха рязко. Тази седмица газът се търгува на цена от 150 евро, въпреки че преди шест месеца цената му в пика беше почти хиляда евро.

Разбира се, ако студеното време от последните дни се задържи през февруари и март, цените на газта и електроенергията ще се покачат отново. Но растежът ще бъде ограничен. Половината от отоплителния сезон мина, има достатъчно запаси от синьо гориво в хранилищата и затова супер скокът на цената на газа, който наблюдавахме в края на август, е практически невъзможен.

Но още е рано да се вика "хип-хип, ура!" Всичко това ни излезе скъпо.

Европейските страни са похарчили близо трилион евро за енергийни субсидии. Въпреки тези усилия цените на едро и дребно на газ и електроенергия все още са доста над нивата отпреди кризата.

Заради лаг ефекта цифрите в сметките за електроенергия ще намалеят едва през втората половина на годината. И тъй като властите са защитили семействата от скока на цените на едро на пазара, ще има и по-малко спад на цените в бъдеще.

Нищо не предполага връщане към цените от преди 2022 г. Например консултантската фирма Cornwall Insight прогнозира, че сметките за газ и електричество на средното британско домакинство ще бъдат около £2800 годишно през втората половина на 2023 г. За четири години до 2021 г. те са платили по-малко от 1,5 хиляди паунда. Това обаче все още е много по-добро от прогнозираните £5000 за тази година.

Как Европа успя да премине от криза към относително спокойствие само за шест месеца?

Първо, континентът имаше изключителен късмет с времето, така да се каже. Този фактор е извън контрола на Европа и освен това е резултат от общото катастрофално изменение на климата. Пролетните температури в навечерието на Нова година радват всички, които се разтревожиха от цените на бензина. Но за тези, които са загрижени за състоянието на околната среда, това е сериозна причина за безпокойство.

От 19 декември до 16 януари в Северозападна Европа, основен потребител на газ, температурата беше над нормата. Това са 29 последователни дни. Преди това от средата на октомври до средата на ноември времето беше топло в продължение на 37 последователни дни.

Ако се измерва в градус дни от отоплителния сезон (което е мярка за потреблението на енергия спрямо средните местни температури), зимата днес е с около 12% по-топла от средната стойност за 30 години. Ако говорим за потреблението на синьо гориво, тогава разликата е огромна. Сега Северозападна Европа трябва да има поне 1250 отоплителни градусови дни, но имаше само 1100.

Уязвимостта на континента към температурни промени става очевидна, ако погледнем назад и си спомним застудяването в началото на декември. Отне само няколко мразовити и безветрени дни, за да скочи цената на бензина отново. Краткосрочните разходи за електроенергия се повишиха до рекордно високо ниво. Но студът си отиде толкова бързо, колкото дойде.

Второ, Европа значително намали потреблението на газ в промишлеността. Някои заводи и фабрики са спрели производството, а други са преминали на дизелово гориво. Например в Германия рязко е намаляло производството на химикали. Потреблението на въглища се е увеличило. По-специално германските електроцентрали, пестейки газ, изгарят въглища, които са най-мръсното изкопаемо гориво.

Като цяло търсенето на синьо гориво в региона днес е с 20% под средното петгодишно ниво. В Германия потреблението на газ в началото на януари беше на моменти с 38% под средното.

И с рязкото спадане на търсенето Европа не изпразва газовите си хранилища толкова бързо, колкото се очакваше – и не харчи толкова, колкото се страхувах. В момента резервоарите за газ са пълни на 82%, докато средната стойност за средата на януари през последните пет години е 62%.

Дори ако се повтори студената зима на 2013-2014 г., когато континентът изразходва значителна част от запасите през втората половина на сезона, до началото на април обемите на газ в европейските хранилища ще бъдат намалени до едва 45% от техните максимум. Това е доста над петгодишната средна стойност от 33%. Така че няма причина за паника.

С повече газ в хранилищата от обикновено, европейските страни и комунални услуги ще трябва да купуват по-малко през пролетта и лятото в подготовка за сезон 2023-2024. Колкото по-скоро свърши тази зима, толкова по-късно ще започне следващата.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук