„Иран гледа в дулото на пистолета” – цитира CounterPunch думите на историка Али Аллави, имайки предвид хаоса, който по всяка вероятност ще предизвика излизането на САЩ от ядреното споразумение с Иран.
 
Според публикацията на изданието „If Europe Wants to Remain on the World Stage, It Must Resist Trump on Iran”, на опасност е подложен целият регион, но преди всичко ще бъдат засегнати Сирия и Ирак.
 
Отначало САЩ ще разчитат на нови икономически санкции, които трябва да заставят Техеран да приеме исканията на Вашингтон, а в най-добрия случай да смени там „режима”. Тъй като санкциите едва ли ще сработят, то нараства опасността от военен удар пряко от САЩ или от Израел по поръка на Вашингтон.
 
За сега Иран реагира предпазливо спрямо денонсирането на споразумението със САЩ, представяйки се за жертва, и се опитва да убеди страните от ЕС да започнат практически да се съпротивляват на идеята за новите санкции.
 
Проблемът на САЩ е, че Тръмп използва иранската сделка с цел да провери какви са границите на възможностите на Америка.
 
„Ако ЕС тръгне да налага санкции против Иран, то Тръмп в бъдеще ще има още по-малко причини да приема тяхната гледна точка. Европейските лидери помнят, че опитите им да умиротворят Тръмп относно измененията в климата не доведоха до нищо, затова сега те ще трябва да се смирят с принизената им роля в света или да предприемат сериозни усилия по запазване на ядреното споразумение” – пише CounterPunch.
 
Дори САЩ да тръгнат по втория път, те са способни да окажат най-силен икономически натиск на Иран и неговите търговски партньори. Банките и компаниите се боят да не предизвикат гнева на Финансовото министерство на САЩ, тъй като ги заплашват огромни глоби дори за непреднамерено нарушаване на санкционния режим. Дори ЕС да иска европейските компании да влагат пари в Иран, те отчитат че риска е твърде голям, пише изданието.
 
Санкциите са мощен, но тъп инструмент, затова ще измине много време преди да донесат плодове. Те обаче ще бъдат абсолютна неефективни, ако Техеран отново се заеме да обогатява уран. При това Иран заяви, че няма да изпълнява условията на сделката, ако не получава обещаните икономически изгоди.
 
Сегашната криза започва да напомня подготовката за нахлуване в Ирак през 2003 г. На сцената са същите фигури като съветника по националната сигурност Джон Болтън, които считаха, че войната с Ирак и неговата окупация ще бъде лека разходка. Налице е усещането, че те са прибавили в предстоящата конфронтация с Иран същата смес от високомерие и невежество, както и тогава, обобщава CounterPunch.
 
Превод и редакция: БЛИЦ