В Европа трябва да се произвеждат повече собствени лекарства и медицински продукти, независимо че вносът от Индия или Китай е по-евтин. Вярна ли е тази теза? Коментар върху тази тема бе публикуван от "Дойче Веле".


Мартин Брамл е експерт на Института за изследване на икономиката (Ifo) към университета в Мюнхен. Последният му труд е посветен на германската външна търговия с лекарства и медицински продукти. С него разговаря Николас Мартин.

Мнозина сега настояват да се намали зависимостта на Германия от произвежданите в Китай медицински продукти – лекарства и защитни облекла. Наистина ли Германия е толкова зависима от Народната република?  

Изобщо не споделям подобно мнение. В търговските статистики няма да откриете нищо, което да подсказва, че Германия е особено силно зависима от Китай. По-често в тази връзка се споменава Индия. Вносът в медицинската област от тези две страни възлиза на 400 милиона евро годишно.

Това са едва 0,8 процента от общия внос на медицински стоки и оборудване в Германия. И в този смисъл е мит да се говори за някаква особена зависимост. Тя може и да съществува по отношение на някои отделни продукти, но като цяло тезата за силна зависимост от медицински продукти, произвеждани в Китай и Индия, е несъстоятелна.

А какво да кажем за основните съставки, използвани например в производството на антибиотици, които почти изцяло се внасят от Китай? Отчитате ли и този фактор?
Проследихме веригите, по които се създават добавените стойности в целия медицински сектор. От анализа на данните става ясно, че 2,5 процента от медикаментите, които се употребяват в Германия, са с произход от Китай. Възможно е за определени продукти да има прекалено малко доставчици и то от чужбина. По този въпрос трябва да се работи. Но представата, че повечето от медикаментите и медицинските продукти ги внасяме от Китай, не отговаря на истината. Това си личи от данните.

А как се представя Германия в тази област като цяло?
Германия изнася много повече медицински продукти, отколкото внася. Като теглим чертата се оказва, че всички страни взети заедно са по-зависими от Германия, отколкото Германия от тях.  

 В средата на март ЕК наложи забрана за износ на защитни маски, облекла и материали. Разумен ли е този ход или е израз на акционизъм?  
Мисля, че до голяма степен говори за акционизъм. Много страни наложиха такива ограничения като мярка срещу спекулата. Но във всеки случай търговията с такива продукти не бива да спира, за да могат те да се доставят там, където има най-голяма нужда от тях. В този смисъл моят съвет е да се въздържаме от плакативен протекционизъм.     

Факт е обаче, че в момента има недостиг на маски и сме зависими от внос.
Да, но дефицитът не се дължи на това, че китайците са спрели да доставят маски. Те продължават да изнасят, но търсенето изведнъж нарасна и то неимоверно. Мисля, че сега бързо трябва да започнем и сами да произвеждаме предпазни маски.

С други думи - съветвате да се премине към собствено производство на отделни медицински продукти?
Във времена на криза винаги може да се стигне до дефицит на определени стоки. В подобна ситуация е редно местната икономика бързо да се приспособи към конкретните потребности. Но когато не сме в криза, няма никаква нужда Германия да произвежда маски, след като това производство излиза значително по-евтино в Азия. Когато ситуацията се нормализира, Германия трябва да продължи да произвежда автомобили и всичко онова, което продаваме успешно на световния пазар.Мартин Брамл

Това обаче не решава сегашния проблем, защото производството в Германия не може да се преустрои толкова бързо.
Ние пледираме за създаването на резерв за кризисни времена. В Германия имаме стратегически резерв на горива и на зърнени храни, които са разчетени да стигнат за около 3 месеца. Същото би трябвало да се направи и по отношение на лекарствата и защитните облекла, като се отчете времето, необходимо на германската икономика, за да възобнови съответното производство.