Д-р Бойко Черковалиев: България има много какво да научи от Казахстан
Република Казахстан е пример за създаване, организиране и развитие на една млада държава в края на 20ия век и началото на 21ия век. Класически подход на създаване на история, икономика и възникване на духовно пространство между Китайската народна република и Руската федерация.
Развитието на Република Казахстан за последните 30 години най-добре показва как може да се организира общественото-политическото устройство в една държава след разпадането на бившето съветско пространство.
Република България е една от първите страни, които признават независим Казахстан, установява дипломатически отношения. На 05 юни 1992 в Осло е подписан Протокол за установяване на дипломатически и консулски отношения между Република България и Република Казахстан.
Казахстан е богат природни ресурси. В неговите недрата са открити 99 елемента от 105 на Менделеевата таблица. В страната са известни 493 находища, съдържащи 1225 вида минерални суровини. Тук са съсредоточени примерно 1/15 част от проучените световни запаси на полезни изкопаеми.
Съставът на населението е предимно от казахи (около 71 %). На територията на страната живеят общности от руснаци (20 %), узбеки (3 %), уйгури (1,5 %), украинци (1,6 %), татари (1,2 %), немци и др., които са казахстански граждани.
Сега, когато четем и анализираме текста на Обръщението, може точно да си представи колко трудно, но упорито и последователно казахстанския народ е решавал сложните политически, икономически и социални на младата си многонационална държава за да се достигне до създаването на тази амбициозна програма, отразена в Обращението на Президент Н. Назарбаев.
На Изток уважават и почитат съветите на мъдрите хора с дълъг жизнен опит. Обращението на Президента Назърбаев има визионерски характер на човек добре познаващ народопсихологията, историята на хората, проживяващи в съвременен Казахстан.
Аналитично, кратко, ясно и строго логично, са обхванати най-важните отрасли на икономиката, стопанските и социални аспекти на модерното казахстанско обшество.
Без да се изпада в детайли е помислено за всичко – за администриране, финансиране и икономика, социални дейности, образование и здравеопазване.
Икономиката на Република Казахстан е пазарна планова и е привлякла повече от 300 млрд. долара инвестиции за последните 20 години независимост.
Водещи отрасли са нефтеногазовия комплекс, добивната индустрия, въгледобивната и химическата промишленост, черната и цветна металургия, машиностроенето, леката и хранително-вкусовата промишленост, а също селското стопанство и строителството.
Това, което прави впечатление от прочита на Обращението е неговата реалистичност и последователност. Налице е дълбокото разбиране социалноикономическите проблеми, ясно, без сантименти от близкото минало.
Казахстан е пример как в новата държава под ръководството на Президента се създава стабилност, перспектива и насоки на развитието в близък времеви мащаб до 2050 година.
Точно са посочени параметрите на икономическото и социално развитие.
Част от проблемите са подобни на тези, които имаме в нашата страна и ЕС, но предлаганите решения са като, че ли са по-целенасочени и конкретни. Особено в здравната реформа и образованието.
Важен момент в Обръщението на Президента Назърбаев е реалистическия поглед към сложните въпроси на глобализацията и човешкия фактор, оценката, че всичко се прави за подобряване качеството на живота достъпността на образованието, здравеопазването, жилищата, комфортния и сигурен живот засягащи всички казахстански семейства.
Насоките в Посланието не са абстрактни и неопределени пожелания. Те имат конкретна таргетна (целева) група, към реален обект обществото, казахстанското семейство.
Посочват се и лостовете на развитие които ще осигурят „развитието на такива направления от икономиката на бъдещето като алтернативната енергетика, новите материали, биомедицината, големите масиви от данни, интернет, изкуствения интелект, блокчейн технологията и други“.
Точно от тях ще зависят мястото и ролята на Казахстан в глобалния свят – като мост между двете цивилизации на Изтока и Европа.
В своя анализ ще отбележа на следните параметри, които ме впечатляват като специалист в областта на икономиката на иновационните технологии и социалната защита на населението:
Това са развитието на иновационния сектор, образованието и науката, здравеопазването.
Необходимо е, казва се в Обращението, за 5 години разходите за образование, наука и здравеопазване от всички източници да достигнат 10% от БВП, това цел за която ние в България бихме могли да мечтаем.
В Обращението е посочено „Смятам за необходимо през следващата година да се изготви и приеме Закон за статута на педагога“. Тук се залага на уважението и почитта на поколенията съм Учителите, на които дължим нашето социално изграждане като индивиди в човешкото общество. Това е висок етичен принцип, пренос на знание и мъдрост през времето.
Въпреки, че педагогиката и етиката са създадени от древногръцките мислители, днес след почти 2700 години, пренесени от Древна Елада, те придобиват ново измерение през нашия 21ия век, в Статут на педагога.
Качеството на медицинските услуги е друг важен компонент на социалното самочувствие на населението.
„Необходимо е преди всичко да се повиши достъпността до първичната медицинско-санитарна помощ, особено в селата.От 1 януари 2019 г. всички поликлиники и болници трябва да преминат към електронно здравеопазване“ се посочва в Обращението. Това ще позволи до 2020 г. да се въведат електронни здравни карти за цялото население, да се повиши качеството на услугите и да се избягнат опашките и бюрокрацията.
Пак ще премина към метода на компаративистиката от (еngl. compare, fr. comparer, сравнявам), основан на сравнителен анализ на събитията от еднакъв ранг. Повече от 10 години в България се внедрява електронно здравеопазване, електронна рецепта и сме стигнали до никъде. Не са нужни коментари, освен горчивото заключение за българската притча до кривата круша…
По-нататък в Обращението се казва:
„Винаги сме реагирали своевременно на външните предизвикателства и сме ги посрещали подготвени.“
Това означава трезво разбиране на реалностите на 21ия век, да се предвидят предизвикателствата и реагира вече подготвен, а не пост-фактум да случилото се.
Впечатляващ е този оптимистичен завършек на Обращението, то излъчва на съпричастност и добронамереност. Няма и следа от езика на отрицанието, песимизма и напрежението така характерен в последните години за нашите европейски и местни географски ширини.
„Благополучието на народа и нареждането на Казахстан сред 30-те най-развити страни е дългосрочна цел на нашата независима държава.
Ние неизменно посрещаме адекватно предизвикателствата на времето.
Това е възможно благодарение на нашето единство. Народната поговорка гласи: “Богата е онази страна, в която цари разбирателство”.
Приятно е да отбележа, че като експерт в областта на двустранните отношения на Република България с Република Казахстан следват този дух на разбирателство и взаимно уважение.
Бих желал да подчертая, че не е задължително в един отзив да се анализират всички аспекти и многопластовост на човешките отношения в Казахстанското общество. Авторът няма за цел всеобхватност, но се е установил на тези, които са социално най-чувствителни.
В заключение бих желал да обърна внимание, че ние, като граждани на страна членка на ЕС има още много какво да се научим от ОБРЪЩЕНИЕТО на Президента Нурсултан Назарбаев към народа на Казахстан и нашите евродепутати да възприемат идеята, че богата е онази страна, в която цари разбирателство, а не национализъм и държавен егоизъм.
Казахстан със своите 120 националности, живеещи в пространствата на Централна Азия показват една визия за проспериране на държавата благодарение на мъдрия подход на своя ръководител.
Последвайте ни
0 Коментара: